Какво ще пиете, г-н Москов? Здравноосигурените черпят

Г-н Москов, винаги с интерес слушам изказванията Ви, а едно от последните Ви наистина ме развълнува, цитирам: "Ако на някого дневната доза ракия струва повече от здравната му осигуровка - 16,80 лева на месец, и той реши да пие, вместо да си плаща за здраве, то той е направил своя избор и не бива да вини системата"...

Мили г-н министър, д-р Москов, успяхте да ме ядосате, и не само мен навярно, но сега ще говоря за себе си.

Моите здравни осигуровки са платени. Слава богу, досега не ми се е налагало да избирам между питието си и инвестицията в здравето си, но ще бъда честна с вас, ако някога животът ме постави пред този избор, аз категорично бих заложила на алкохола, защото, благодаря, не искам Вашето здравеопазване. И ще ви кажа защо, но под формата на въпроси, на които ще Ви бъда благодарна, ако отговорите.

1. Бременност в началото на четвърти месец с близнаци, признаци за спонтанен аборт, приемане в болница за кюртаж и чакане – ден, два, три, на четвъртия вечерта настъпва най-после и очакваният кюртаж, но забележете – по спешност! Влезте в сърцето ми за секунди, д-р Москов, вижте ме щастлива при новината, че съм бременна, не, не, не просто бременна, аз чакам близнаци! Сега поплачете от умиление пред картините в главата ми, а после заедно с мен изживейте ужаса при вида на първото кървене... И се опитайте да ме видите в болницата – абсолютно сама, уплашена, тъжна. Знаете ли, никой от персонала на болницата не ми каза нито една окуражителна дума, напротив, разбира се не съм и очаквала. И така, следват три дни без храна, без вода, само вечер - по малко,  защото всяка сутрин те предупреждават, че днес може и да те кюртират и ти продължаваш да чакаш някой лекар-хуманист да вземе да дойде и да си свърши работата. Вярно, и късметът ми изигра лоша шега, приеха ме в петък сутринта, улучих почивни дни, да му се не види, и чаках до понеделник вечерта. Манипулацията бе направена от сърдита лекарка, която е извикана извънредно на работа, защото виждаш ли, аз нахално кървя, все по-силно и по-силно.  Отношение – като към много, много закъсала крава, грижа – никаква.  Този път нямах финансова уговорка с никого, нямаше време да я направя. Кажете ми, д-р Москов, Вие след този случай какво бихте си платили – питието или здравната осигуровка? Аз си платих и двете.

2. Баба ми почина от рак. Беше оперирана от рак на дебелото черво, но за щастие се възстанови и точно когато си мислехме, че всичко е ок, тя почина. Знаете ли защо? Защото никой не счете за необходимо да ни каже, че междувременно са се появили разсейки в цялото й тяло... През двете години, последвали операцията, на нито един профилактичен преглед, след нито едно изследване никой не каза какво наистина се случва с нея. Сигурно, защото беше на 70, а всички знаем, че след определена възраст никой не те взема насериозно. При последната консултация с ЛЕКАР чухме следното: отделението е пълно с такива, по-добре си я прибирете... Като гръм, нали? И вие имате баба, нали д-р Москов, или някога сте имали... Какво би ви се приискало да направите с лекар, който не е направил нищо - нито за да спаси любимия ви човек, нито за да ви предупреди, че я губите? И какво бихте платили вие след това – питието си или здравната си осигуровка? Аз пак платих и двете.

3. Сърцето на дядо ми беше болно. Преживя два инфаркта, за двата събирахме огромни суми пари, за да си платим да живее. Втората операция ни дойде непосилна. Човекът ей така си умираше, докато лекарите си чакаха парите. За щастие, някой от екипа осъзнал глупостта си навреме и започнал  да действа... Знаете ли какво е чувството? Като да паднеш вързан в река, да започнеш да се давиш, но да няма никаква надежда, че някой ще дойде да те спаси. Какво бихте платили вие, д-р Москов, в този случай – питието си или осигуровката?

Мисля да спра дотук, въпреки че мога да ви разказвам до утре. Настоявам да се извините, на мен и на всички.

В страна, в която болничните престои са писани по Стивън Кинг, не искам някой да ме поучава или да ме кара да се чувствам зле заради хората, за които е непосилно не просто да си платят осигуровката, но и самото удоволствие, че съществуват. А останалите, онези които не плащат, защото е абсолютно безсмислено да плащаш за некачествена услуга, на тях им се кефя и то от сърце – те са постигнали независимостта си и са теглили по една и на здравната система, и на вас, и на цинизма ви.