Кръв, внасяна от САЩ, заразява с HIV и хепатит С 30 хиляди британци

От 1970 г. до 1990 г. Националната служба по здравеопазване (NHS) на Великобритания е осигурявала на своите пациенти с хемофилия заразена кръв, доставена от САЩ. Окончателният доклад се очаква да бъде публикуван на 20 май 2024 г., почти шест години след началото на разследването.

Скандалът със заразената кръв във Великобритания

Цели две десетилетия британски граждани са лекувани със замърсена кръв в болници, част от NHS. Тя е била използвана при нужда от кръвопреливане по време на раждане, както и при лечение на хора с хемофилия. Продуктът е внасян от Щатите и е с фактор VIII (антихемофилен фактор), което означава, че помага за бързо съсирване на кръвта.

От разследването става ясно, че след преливане на кръвта над 30 хиляди души са се заразили с HIV вирус или са се разболели от хепатит С, а 1250 души с хемофилия – и с двете. Повечето случаи на хепатит С (26 800) се наблюдават при хора, които са се нуждаели от кръвопреливане. Сред инфектираните с HIV вирус има 380 деца. Данните показват, че към 2019 г. около 2900 души са починали в резултат на заразяването.

Защо се допуска доставка и преливане на заразена кръв

Британските граждани са се заразили, тъй като до 1986 г. кръвта не е била изследвана за наличие на HIV вирус, а до 1991 г. – за хепатит С. Освен това кръвните продукти за пациенти с хемофилия са внесени от Щатите, където всеки кръводарител е получавал парично възнаграждение. Финансовият стимул обаче крие и рискове, тъй като привлича наркомани и затворници, които може да са били болни към момента на кръводаряване.

Дарената кръв е била смесвана, което увеличава още повече риска от заразяване на голям брой партиди с един вирус.

Закъснели ли са компетентните органи с проверките

Има много доказателства за неколкократни предупреждения към властите, свързани с опасността от заразяване на кръвта поради липса на скрининг и рисковете при внос от Щатите. За съжаление, мерки се предприемат на доста по-късен етап.

През 1974 г. СЗО предупреждава Великобритания да не внася кръв от страни като САЩ, където има много заболели от хепатит С. През 1982 г. британските власти са уведомени и за повишена опасност от заразяване с HIV, а година по-късно престижното списание Lancet подчертава, че пациентите с хемофилия следва да бъдат информирани за рисковете при кръвопреливане.

Писмото до правителството

В някои от случаите правителството получава ясни насоки за действие. През 1983 г. д-р Спенс Галбрайт от здравното министерство изпраща писмо, в което пише: „След като се запознах с литература по темата, стигнах до заключението, че всички кръвни продукти, изпратени от САЩ след 1978 г., трябва да бъдат изтеглени, докато не се изясни има ли и какъв точно е рискът от предаване на HIV вирус.“ Никой не обръща внимание на призива на Галбрайт.

В междинен доклад председателят на разследващата комисия сър Брайян Лангстаф е категоричен, че „компетентните органи са допуснали множество грешки на индивидуално, колективно и системно ниво“.

Компенсация за нанесените вреди

Преди да започне разследването по скандалния случай са разкрити само плащания на добра воля чрез различни схеми и тръстове. През 2017 г., когато е поставено началото му, са създадени нови програми за подкрепа на засегнатите. През 2022 г. правителството приема предложението да изплати 100 хиляди паунда като междинна компенсация на всеки заразен гражданин или опечален партньор.

През 2023 г. Лангстаф настоява парично обезщетение да получат също така родителите и децата на пострадалите и притиска властите да го направят още преди да е изготвен окончателният доклад.Правителството отказва да го направи преди да бъде публикуван документът.

Кой свидетелства по време на разследването

Показания дават инфектирани или косвено засегнати хора, както и донори на кръв. Не по-малко важно е участието на клиничните специалисти и на някои държавни служители, които помагат да се разкрие истината.

Кристофър Марш: Загубих и двамата си братя, искам справедливост

49-годишният Кристофър Марш и братята му Гари и Келвин, които страдат от хемофилия, са заразени след кръвопреливане през 1981 г.

Тогава Кристофър е едва на шест, но разбира, че е болен от хепатит С десет години по-късно. Братята му обаче са заразени и с HIV. Гари умира от СПИН през 1992 г, когато е на 30 г., а 35-годишният Келвин – през 2000 г., след като тялото му отхвърля донорски черен дроб. Майката им умира в годината, когато и Келвин.

През 2023 г. единственото оцеляло дете в семейството, Кристофър, разбира, че заболяването му вече е хронично, което го мотивира още повече да намери сили да дочака развръзката по случая.

„Загубих и двамата си братя, затова искам да се уверя, че виновните ще си понесат отговорността. Искам да видя края на разследването. Спомените се завърнаха с пълна сила, а мислех, че съм ги погребал. Гари и Келвин винаги са ми липсвали, но сега чувството е още по-тягостно. Знам, че ако бяха живи, щяха да се борят истината да излезе наяве и всеки да получи това, което заслужава.“

Мъжът разказва как е научил за болестта си. Бил е 16-годишен и още помни как лекарят се е опитал да омаловажи диагнозата и му е казал, че няма от какво да се притеснява. Много по-късно британецът разбира, че хепатит С е животозастрашаваща болест, която може да се предава на други хора.

"Нямам свои деца, защото се страхувам да не ги заразя"

„Това преобърна живота ми. Нямам собствени деца, а само доведени, защото се страхувам, че бих могъл да им предам вируса. Внимавам да не доближавам хората. Дълго време си мислех, че ще умра около 30-ата си година, както се случи с моите братя“, разказва мъжът.

Той споделя, че Гари и Келвин са били отхвърлени от обществото заради вируса на HIV, тъй като информираността тогава е била ниска, а скандалът със заразената кръв – прикриван.

„Всичко това съсипа семейството ми. Мисля, че майка ми не успя да преживее загубата на Келвин преди да почине. Баща ни беше принуден да живее с мисълта, че децата му са си отишли заради заразена кръв. Той също не дочака краят на разследването. Искам да живея, за да се уверя, че има справедливост, в името на моето семейство“, казва накрая Кристофър.