Мрежата за съвременна родилна грижа предлага самостоятелните акушерски практики да сключват договори с НЗОК

Мрежата за съвременна родилна грижа представи становището си по проекта за промени в Закона за лечебните заведения, публикуван за обществено обсъждане на 19 август 2019-а. Основният акцент в него е свързан с идеите на здравното ведомство за промени в работата на медицинските специалисти, които се грижат за бременните и раждащите и имат ангажименти за следродилния период. Едно от важните предложения, които неправителствената организация прави, е възможността самостоятелните акушерски практики да могат да сключват договори със Здравната каса.

Мрежата за съвременна родилна грижа, която е създадена през 2017-а, обединява неправителствени организации и различни специалисти, ангажирани с каузите и проблемите на майчиното здравеопазване. Една от големите им цели е да бъдат реформирани наложените родилни практики.

Ето и пълния текст на становището:

Оценяваме високо възможността акушерките, медицинските сестри и лекарските асистенти да упражняват самостоятелно правомощията си, регламентирани още с Наредба 1 от 8 февруари 2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно, като регистрират самостоятелни практики.

Подобна възможност компенсира един дълго съществуващ дефицит в регулацията на тази сфера и синхронизира българското законодателство с европейските норми, според които акушерките, медицинските сестри и лекарските асистенти би следвало да могат да работят и без задължителната в момента у нас лекарска супервизия.

Както знаете, акушерският модел на проследяваща грижа за жените по време на бременността, раждането и след него е златен стандарт в медицинските услуги за здрави бременни жени, както и при неусложнени раждания.

Данните от държави, прилагащи този модел от десетилетия, показват, че когато здравата бременна жена се проследява от акушерски екип, това води до по-нисък процент на усложненията по време на бременността и раждането и по-високо удовлетворение и на оказващите, и на получаващите грижата. Освен това акушерската грижа е по-евтина за здравните системи от високоспециализираната лекарска консултация, която следва да е достъпна за всички жени с усложнени бременност и раждане.

Уверени сме, че предлаганите промени ще доведат до увеличаване на броя на акушерските практики, предлагащи здравни грижи в съответствие със стандартите и препоръките на СЗО и международните професионални организации по акушерството и акушер-гинекологията.

Загрижени сме обаче от изрично заложеното изключване на тези лечебни заведения от обхвата на договорните партньори на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Тази разпоредба създава впечатлението, че целта на предложените промени е единствено увеличаване на данъчните приходи от здравни дейности и заглушаване на вълната от протести на специалистите по здравни грижи, а не регламентиране на процеса в услуга на медиците и пациентите. Освен че тази разпоредба не е обоснована и е дискриминираща, тя и ограничава необосновано достъпа на пациентите до тези лечебни заведения.

Възможността индивидуалните и групови практики на акушерки, медицински сестри и лекарски асистенти да сключват договори с НЗОК ще направи услугите им достъпни за всички здравноосигурени лица, а не привилегия на сравнително ограничена група платежоспособни пациенти, концентрирани в големите градове.

Осигуряването на възможности за всяко ЗЗОЛ да се възползва от предлаганите услуги ще направи тази медицинска помощ по-достъпна за жените и пациентите от неблагоприятни и отдалечени географски райони или от уязвими социални групи, които в момента често са напълно лишени от здравни грижи по време на бременността и след раждането.

По данни на НЗОК през 2018 г. чрез трансфер от МЗ са заплатени 9061 раждания на неосигурени жени, 3395 акушеро-гинекологични прегледа на неосигурени бременни и едва 2 пакета медико-диагностични дейности за неосигурени бременни жени (регламентирани в Наредба № 26 от 14 юни 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени).

Това доказва, че една голяма група бременни жени (близо 1/5 от всички родили през годината) нямат достъп до акушерска грижа преди раждането, което дава пряко отражение върху високия процент преждевременни раждания, заболеваемостта и смъртността в перинаталния и неонаталния период, както и влияе на дългосрочния здравен статус.

Не на последно място тази медицинска помощ няма да изисква толкова голям финансов ресурс какъвто се изисква за специализирана лекарска медицинска помощ. Ето защо намираме за нелогично и напълно необосновано НЗОК да финансира по-скъпата и по-труднодостъпната медицинска помощ (лекарската), но не и тази, осигурявана от акушерки, медицински сестри и лекарски асистенти.