Около 40% от пациентите за химиотерапия у нас прибягват до помощ в чужбина
Някои болни купуват от съседните страни илачи, които се пият в домашни условия, защото им излизало по-евтино. Други направо търсят помощ в истанбулски клиники. Плащали скъпо, но курсовете по химиотерапия протичали без отлагане. Пациенти се оплакаха също от размотаване с дни, докато получат онколекарствата си по новия ред. Орязали им и изследвания, които преди били безплатни.
Размотаване с дни по институциите, докато получат рецептата за лекарства. Опашки пред лабораториите в болниците. Липсващи или периодично свършващи лекарства. Това е реалността, с която се сблъскват онкоболните в България. След стреса от диагнозата рак идва напрежението от въпроса ще успеят ли да получат навреме лекарствата си.
Болничната аптека е празна, казаха лекари от университетската болница "Царица Иоанна" - ИСУЛ.
Пред опразнените рафтове изброиха имената на поне 10 липсващи медикамента, нужни всекидневно.
От 1 март болниците сами провеждат търгове за някои лекарства, които преди се доставяха централно от министерството на здравеопазването. Тръжните процедури са в ход, но лекарите не знаят кога ще пристигнат новите доставки. Когато сега един медикамент свърши, се праща писмо до здравното министерство, което да осигури количества за междинния период. Понякога те обаче са малки и бързо се изчерпват в онкологичните клиники.
Около 40% от пациентите, които не желаят да чакат, не искат да слушат, че няма медикаменти, отиват на лечение в Турция, разказа д-р Росица Кръстева, онколог и химиотерапевт от ИСУЛ. Там имало всичко, но срещу заплащане. Причините българите да се насочват към лекари в южната ни съседка са няколко. "Нещата там са уредени. Пациентите отиват и казват какъв им е проблемът. В болницата ги вземат и казват какво може да се направи и колко ще струва. Такавъпросът се решава със солидна сума пари", допълва д-р Кръстева.
Друга причина онкоболни да пътуват до Турция е гама-ножът. Това е апарат за лъчелечение, какъвто в България няма. "Аз лично съм изпратила две пациентки, но това не е масов поток. Има и такива болни, които предпочитат дори друга страна и отиват не в Турция, а в Германия или Италия", пояснява лекарката.
Българи отскачат до Турция и Гърция също, за да пазаруват евтини лекарства за химиотерапия, най-вече такива, които се приемат като хапчета. Така, вместо да чакат за безплатните лекарства у нас седмици и дори месеци, предпочитат да ги доставят отвън. Съветите не идват от лекари, самите пациенти си ги предават от уста на уста, поясни д-р Мая Великова, химиотерапевт в болница "Царица Йоанна".
Месечно през онкологията в ИСУЛ преминават над 500 пациенти. Най-масовият поток от пациенти в дневния стационар са жени с рак на гърдата. В клиниката най-много са с овариален и белодробен карцином или стомашно-чревни тумори. Те изискват болнично лечение.
Бъркотията около промяната при получаването на някои онколекарства се засилва и от още една неяснота. Тези, които се плащат сега от касата, се изписват от личния лекар, включително и тези, които изискват венозно поставяне. По правило докторът, който издава рецептата, трябва да сложи лекарството. Джипитата обаче се дърпат, защото нямат нужната квалификация.
Така болните се връщат отново в онкологичните клиники за апликацията на медикаментите. "Не отказваме на такива болни поне докато се уточни механизмът", допълни д-р Великова.
По-сериозните притеснения на лекарите в онкологията са, че може да останат без лекарства, ако доставките се забавят.
Недостиг вече се чувства при препаратите от таргетната терапия- едни от най-модерните средства, които са единствен избор за някои видове тумори - първичен чернодробен карцином, бъбречен хипернефром. Някои от тези лекарства се пият през устата, а други се вливат. Месечно струват по 8-9 хил. лв. на пациент. Липсват ли, за хората е непосилно да си ги набавят сами редовно, пояснява д-р Великова.
Ритмичното приемане на медикаментите е важно, за да се постигне ефективно лечение дори когато лекарствата се приемат профилактично - за да се предотвратят метастази. Курсовете са с определена цикличност, за да се постигне правилното насищане на организма с лекарството. Особено важни са при болни с активно заболяване. Забавянето на лечението с месец или два има значение, смята д-р Великова. При някои пациенти може да е дори фатално.
Д-р Кръстева: Касата ни ограничава
Законово е записано, че онкопациентите в България имат право на безплатно лечение. Лекарствата им се купуват с тръжни процедури от болниците. Те отнемат време и за този период трябва да има обезпечени количества. При нас имаше две седмици, през които всички бяха под голямо напрежение - и пациенти, и лекари. До 28 февруари лекарствата бяха към министерството, а от 1 март минаха към касата. Организацията на прехвърлянето обаче не беше както трябва. Това струва много нерви на болните. За жена, която е на хормонална профилактична терапия, т.е. трябва да се предотврати появата на метастази, е много важно да продължи да взема лекарството си редовно. Крайно време е да се разбере, че със здравето компромиси не бива да има. Тези пари, трябва да бъдат дадени. Има много хора, които са на профилактична терапия, и такива, които са с метастази. Лечението и при двете групи има смисъл, макар че е с различна цел. При профилактиката искаме хората да запазят своята работоспособност. При другите удължаваме живота с до 7-8 г. Това не е никак малко!
Лечението, което се прави в България, е по европейски стандарти - като медикаменти и препоръка. Изпълнението и условията, в които се прави, са коренно различни. Умственият потенциал го имаме, но доставките са нередовни. И това проваля смисъла на всичките ни усилия и допринася за усещането на пациента за некомпетентна работа, което не е така!
Касата казва, че плаща само една хоспитализация на календарен месец. Химиотерапията се прави понякога на 1-ия и 15-ия ден, или на 1-ия и 21-ия ден. В повечето случаи е на 28 дни. Може да се наложи да приемем и 3 пъти в месеца пациент с рак на дебелото черво, ако вливането е на 1-ия, 15-ия и 30-ия ден. Не го приемаме, за да правим изследвания, а химиотерапия - кръвни изследвания, лекарства, обслужване. В този случай касата отказва да плати двете хоспитализации и разходите остават за наша сметка. Възраженията на дружеството на химиотерапевтите са срещу такъв подход. Дори и при тези ограничения лекарите спазват стандартите и приемат за лечение пациентите толкова пъти, колкото е нужно. Миналата година касата също плащаше 12 хоспитализации в годината, но нямаше уговорката да има по един месец между всяка от тях.
Болни обикалят 3 дни за рецепта
За да получа лекарството си по новия ред, загубих два-три работни дни в обикаляне по институциите, разказа Даниела Стрельова, учителка от София. За мен е неприемливо такова разхищение на време на всеки 6 месеца, допълни тя.
Когато била към онкодиспансера, всичко ставало на едно място - преглед, комисии, одобрение на протокола. Чакаш 2 часа, но знаеш, че ще излезеш с лекарството от вътрешната аптека, каза Стрельова. Първо ходила до болницата, за да й напишат протокол. Чакала 2 часа на опашка, но не го получила веднага. "Бях там в сряда, казаха ми да отида за получаване в петък", продължава жената.
С протокола от Младост трябвало да отиде до другия край на града в седалището на здравната каса за заверка. Далече е, но поне документът се получава веднага. Ида ли в районната каса, трябва да ходя втори път след няколко дни да го взема, допълва учителката. Следва посещение при личния лекар, който изписва рецепта. "Там се редим до всички болни, а сме с отслабена имунна система. Те кихат, кашлят, ние чакаме", продължава Стрельова. След като получила рецептата, започнала да търси по интернет аптека, която може да я изпълни. В някои искат болните лично да отидат да заявят лекарството за доставка, другаде приемали и поръчка по телефона.
"Хубавото в тази ситуация е, че мога да взема оригиналното лекарство. В диспансера започнаха да ми изписват аналог, който се оказа дори по-скъп", казва жената. Тъй като блистерът съдържа 28 хапчета, тя трябва да се реди за рецепта всеки месец при джипито и да ходи за нов протокол на 6 месеца. Тя се чуди как болни на легло или с малки деца ще минават през цялата процедура.
Орязаха ни изследванията, оплаква се Стрельова. Безплатните вече се полагат само веднъж годишно. "Отидох в частна лаборатория, дадох 60 лв. и си направих кръвна картина. Но как ще си правя ехограф и другите изследвания, които получавах в диспансера? Попитах за гинеколог, защото има връзка с терапията, отговорът бе: само срещу заплащане.
Не стига, че живееш като осъден, но и държавата ти напомня по всякакъв начин в какво положение сме."
България е страната, в която пациентите плащат най-голям дял - около 50 %, за здравната услуга, каза д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването. Средно в ЕС е 20-25%. При индекса за стойността и качеството на здравните системи в Европа България отново е на дъното на класацията. Дори Албания, Македония и Хърватия ни изпреварват. Публичните разходи на глава от населението у нас са 5-6 пъти по-малко от другите страни от ЕС. Най-доволни от здравеопазването си са холандците, сочи още проучването. След тях се нареждат гражданите на Дания и Ирландия, а българите са на последно място сред близо 30 държави. 37 000 нови случая на рак прогнозират за 2011 г. специалистите, сочат данни от здравното министерство. В резултат на това се очаква смъртните случаи за тази година да достигнат 16-17 хил. души. При жените най-често се среща ракът на гърдата (22,8% от всички злокачествени тумори), а при мъжете - на белия дроб (18,5%).
Коментари към Около 40% от пациентите за химиотерапия у нас прибягват до помощ в чужбина