Отблизо с 52-годишната Зоя Цветкова 4 години след раждането на близначките

  Ще родя още едно дете, казва 52-годишната филоложка Зоя Цветкова на позната докторка и изненадва не само нея, но и себе си. По-необичайното е, че и Господ е на страната на майката на порасналия по това време Цвети. Даже дава повече от одобрение - бебетата са две. Ефирни, създадени сякаш само от светлина. Такива са и днес - вече на 4 години и 3 месеца, енергични и палави.

  Музикални са, но фазата на концертите е отстъпила на редовни театрални представления, които устройват на майка си. Те са си сценаристи, режисьори, артисти. "Ти си публиката", разпределят роля и за майка си.

  Хората ги бъркат, понякога дори прословутият детски усет е заблуден от еднакво размятащите се руси коси и езерносините очи. А приятелчета много - и в махалата, и в детската градина, и в курса по народни танци, където с най-голямо удоволствие тропат ръченица.

  Изобщо не си приличат, отсича напълно сериозно Зоя, но всъщност това е по-вярно за характерите, отколкото за външния вид. Калина е изобретателна, но и хитрушка, която гледа да мине с по-малко усилия. Ива е по-отговорната и взема решенията от името на двете. Тя е и "каката" - по-голяма е с 1 минута. При секциото в Първа АГ болница "Св. София" има преднина и с теглото и ръста и е настанена в обикновено легълце, а по-дребничката й сестричка прекарва известно време в кувьоз. Днес вече са еднакво жизнени и с голямата си енергия са предизвикателство за работещата си майка. Г-жа Цветкова е учителка на незрящи деца, тази година води първолаци. Практически целият й ден минава в отговаряне на въпроси - и нейните дъщери, и възпитаниците й са в най-"защотковската" фаза. Зоя се отнася към децата със същото внимание, с което общува с възрастните. Никога не е била от обсебващите родители. Въпреки че първото й дете се ражда с аневризма и след операция остава обездвижено до последния си земен ден. "Изпитанията помагат на човек да подреди правилно ценностите, а какво по-стойностно от това да дадеш живот и да възпиташ човек", разсъждава Зоя.

  Дебатът около сурогатното майчинство сега й напомня за дискусиите от времето, в което тя бе най-възрастната българка, родила ин витро, и това провокира разнопосочни реакции в обществото. Дори не съм се замисляла за оценките, докато, вече в напреднала бременност, не прочетох за родилка на 46 г. под заглавие за рекорд. Тъкмо отивах на консултация при д-р Георги Стаменов, който помогна да зачена ин витро децата си, и на шега му казах: Дори не подозират къде е рекордът.

  Всъщност до последно носех страха на всяка бъдеща майка дали бебета ще са живи и здрави. Аз нямам братя и сестри и това винаги ми е липсвало. Най-смисленото нещо, което съм направила в живота си, бе да родя отново въпреки зрялата възраст. Не знам обаче дали бих се решила на годините на русенската лекарка, признава Зоя. Убедена е, че правото на потомство трябва да бъде защитавано дори със заместващо майчинство, когато това е единствен изход. Но не е сигурна, че би могла да се раздели с бебе, което е износила. Когато обсъждала с доктора процедурата по ин витро, той й казал, че шансът за успех е най-много 50%. Толкова голям, възкликнала, значи започваме. Когато станало ясно, че е в щастливия процент, при това с два ембриона, я попитали дали единият да бъде "редуциран" за доброто на другия. Абсурд, решила веднага, щом съм благословена с два живота, ще са два. И никога няма да съжали за избора, въпреки че отглежда съвсем сама децата си с една учителска заплата.

  Всички, които ме познават, знаят, че не се оплаквам и живеем с момичетата според възможностите си. Но смятам, че всяко българче трябва да има право на детски. Колкото и да са малки сумите, са помощ за семействата. Особено за тези, които имат доходи малко над определените като граница за достъп. В нашия колектив само един от учителите получава детски, всички останали нямат право заради "високи" заплати. Когато децата са близки по възраст или се родят 2 наведнъж, това поставя родителите на изпитанието да пазаруват едновременно всичко по две. А заплатите не са двойни, нали?

  6 СЪВЕТА ЗА БЛИЗНАЦИТЕ НА 4 ГОДИНИ

•   Отнасяйте се с тях като към отделни личности, всеки човек е различна вселена, независимо от общия час на раждане.

• Научете ги да обичат и да ценят обичта на хората, които им дават своята любов. Егоизмът само привидно помага в живота.

• Създайте увереност, че са равни с останалите в семейството, че "тежат" в отношенията вкъщи колкото и възрастните.

• Оставете ги да се справят сами с достъпните за възрастта им дейности. Ще се изненадате колко неща могат.

• Давайте им личен пример да уважават направеното от другите и да го пазят. Само с думи не може да се възпитават ценности.

• Не ги спирайте да се изявяват, хвалете ги, поощрявайте опитите им да се доказват със смели и добри дела.