Пропранололът подобрява социалните умения при аутисти

Пропранололът подобрява социалните умения при аутисти. Това показват резултатите от проучване на американски учени.

Установено е, че пропранололът може да помогне на младежите, които са с разстройства от аутистичния спектър да подобрят до голяма степен качеството на социалните си взаимодействия и способността си за решаване на проблеми.

Изследването е на екип учени от Университета в Мисури, Колумбия, САЩ. Резултатите от новото проучване все още не са публикувани.

За първи път те ще бъдат представени през май 2014 година на Международната среща, посветена на изучаването на проблемите на аутизма, която ще се проведе в Атланта, САЩ.

При проучванията са наблюдавани 20 пациенти на възраст от 15 до 31 години, разпределени на случаен принцип в две групи. Хората в първата група приемали пропранолол от първия ден още, докато участниците във втората група - само плацебо.

Един час след приема на лекарството са били оценени общителността и познавателните умения на участниците.

Освен това изследователите са провели и разговори с пациентите върху предварително избрана тема. По време на разговорите учените са наблюдавали как протича активният обмен на информацията. На няколко пъти те са променяли темата или са спирали внезапно разговора, като се проследи и невербалната комуникация и контакта с очите. Тествана е и способността на участниците да запомнят различни думи.

Установило се, че след прилагането на пропранолол пациентите много по-лесно разчитали анаграми и тяхното ниво на социални способности се повишило значително повече в сравнение с тези, които премали само плацебо.

Учените посочват също, че при хората, лекувани с пропранолол, значително се подобрява и производителността на невербалната комуникация, като например променя се позата по време на разговор и по-често се кима в знак на съгласие.

Изследователите отбелязват, че при оценяването на първоначалното състояние на пациента може да се предвиди ефектът от използването на пропранолол.

При хората, които са с повишени нива на безпокойство и напрежение, се забелязва по-голяма чувствителност към лекарството, което най-вероятно се дължи на неговата анксиолитична активност.  Установена е и линейна зависимост между ефекта на лекарството и сърдечната честота. Участниците в изследването, които били с по-голяма вариабилност на сърдечната честота повече се влияели от пропранолола.

В изследването се обръща внимание, че не бива да се забравя, че пропранололът е противопоказан при пациенти с бронхиална астма или депресивно разстройство.