Проф. Панайот Танчев: Г-н Дайнов, лекарите са една боксова круша, която вие налагате

  Господин Дайнов, написаното от вас на 1 декември т.г. наистина не е лишено от някои истини. Те са известни на българските граждани, когато са се сблъсквали с недъзите на здравеопазването у нас. Здравната система все не се променя, не се реформира, не намира правилния път за излизането от блатото на материалната и морална декомпенсация. От това страдат пациентите, лекарите, медицинските сестри и цялото общество.

  Действащите клинични пътеки са един изключително несполучлив начин да се финансират медицинските дейности. Те дават възможност за извращения, за повърхностно отношение към болните, за разкарването им от болница в болница, за писане на неверни данни в епикризите и какво ли не още. Също и за лекарски грешки.

  Във вашето есе, което е наситено с тежки и силни думи и фрапиращи примери за лекарска немарливост, обаче липсва дори и една добра дума за лекарското съсловие. Или поне някакво обяснение защо се случва всичко това. В текста и между редовете вие ги определяте директно като убийци в бели престилки. Лекарите са една боксова круша, която вие налагате. Искрено казано, един демократ, какъвто претендирате да сте, не може да си позволи такова безумие. Вие разочаровахте много хора.

  Лекарски грешки има навсякъде. И тези като мен, които са работили дълго в чужбина, знаят това най-добре. И процентът у нас в никакъв случай не надхвърля съществено този в западните страни.

  Същото се отнася и за компликациите въпреки lege artis проведено лечение. Смъртността на родилките е 12 на 100 000 у нас и по този показател е някъде в средата измежду европейските страни. За съжаление, медицината все още остава безсилна при някои случаи. Смъртността от белодробна емболия, която споменавате, е 26% - 30% в различните световни статистики. 220 000 американци умират годишно от инфаркт на миокарда... За раковите заболявания при пациенти с развити множествени метастази все още няма спасително лечение. За смъртта и на тези ли пациенти са виновни лекарите според Вас?

  Освен това за доказани лекарски грешки и престъпления има разследване, съд и наказание. Произнасяте тежки присъди, преди да е завършило разследването. И освен това изричате една неистина клише, че няма осъдени лекари. Вие безпардонно оклеветявате и независимата съдебна власт. Аз ще ви кажа, че има немалко осъдени лекари за допуснати лекарски грешки. Направете си справка, преди да дезинформирате обществото.

  Най-лошото е, че поставяте под общия знаменател на некомпетентност, етично падение, морално разложение, алчност и какви ли не грехове цялото лекарско съсловие. И всичко това напоено с "кървава реколта", "масово измиращи родилки", "война", "мъртви бебета", "убито бебе", "убиване на хора" и още, и още.

  Със същия разрушителен тон не допускате никаква вероятност в България да има и добри лекари. Според Вас добрите лекари са в чужбина. Там Ви е голямата грешка. Аз ще Ви кажа, че преобладаващият процент от лекарите в България са съвестни и компетентни независимо от всичко. Те дежурят и денем, и нощем в спешните отделения. Независимо от лошите условия за работа, от остарялата техника, от недъзите на здравеопазващата система. Обикновено медиите съобщават, че "болният се бори за живота си". Хората, които го лекуват, не са интересни. Това им е работата. Те толкова си я и вършат, нали? Спомняте ли си катастрофата с автобуса на магистрала "Тракия". 25 души бяха закарани спешно в болницата "Св. Георги" в Пловдив. То дали е имало и дежурни там, г-н Дайнов? Опитвам се да си ви представя вас като дежурен хирург в една такава нощ. Вие нямате и хабер как се става хирург. Знаете ли нещо за тази 12-годишна месомелачка от студентската скамейка през секционните зали, тежките изпити, операционните зали, още по-тежките изпити, първи операции и усложнения, смърт на операционната маса, безсънните нощи...

  И после годините на битка с болестите на хората, която понякога завършва с летален изход...

  Нищо не казахте за достойния хирург от Пирдоп, д-р Николай Велчев, който през 2008 г. сложи край на живота си, след като едно дете почина на операционната маса. Този човек на честта беше безпардонно оплют от медиите и се самоуби. Всъщност медиите го убиха, защото се оказа, че не той е виновен за тази нелепа смърт. След 2 години се самоуби и анестезиологът. Такива примери има още. Пресата съобщи съвсем бегло и пестеливо тези "незначителни" новини. Какво ще кажете? Навярно, че те са си убийци и съвсем "правилно и навременно" (Й. В. Сталин) са си сложили край на живота...

  Всичко това, г-н Дайнов, превръща Вашето писание в едно безумно оклеветяване на българския лекар. Вашите жлъч и гняв, пропили статията, отговарят на манталитета на един озлобен и насъскан средно интелигентен български индивид.

  Не забравяйте, г-н Дайнов, че гневът е смъртен грях...

Проф. Панайот Танчев