Ранната диагностика на диабетна нефропатия - все по-възможна

Нови изследвания на учените във Великобритания ще помогнат за ранната диагностика на диабетна нефропатия NAM.

Специфичното бъбречно увреждане, което се получава при болни от диабет, води и до развитие на гломерулосклероза, затова е крайно опасно и е необходимо рано да бъде установено, за да се лекува успешно.

NAM е най-честата причина за терминална бъбречна недостатъчност (ТБН) в САЩ и в Европа, като се диагностицира при 54% от пациентите с хронична бъбречна недостатъчност, които са постоянно на хемодиализа. Причината за това е бързо нарастване на честотата на диабета (DM) тип 2 е увеличаването на продължителността на живот на тези пациенти. 

Ранната диагноза на NAM може да осигури успешна ранна интервенция и подобряване на резултатите при пациенти с тип 2 DN-тип. 

Досега, като ранен индикатор за развитието на NAM основава на определянето на микроалбуминурия (МА), обаче, съгласно хистологични изследвания, повишена концентрация на албумин в урината на пациенти с диабет тип 2 не винаги е показателно за развитието на NAM. 

MA е маркер на ендотелна дисфункция и може да настъпи в резултат на хипертония и инсулинова резистентност, които заедно с хипергликемия може да бъде индикатор за сърдечно-съдови заболявания.Поради това, търсенето на нови специфични маркери за развитието на NAM трябва да даде насоки в лечението и ефективността му.

Пигментният епител фактор произход (пигментния епител, получени фактор, PEDF) е инхибитор на серин протеаза, която регулира производството на извънклетъчни матрични компоненти на бъбреците. 

Последните проучвания показват корелация между нивото на PEDF в серума на пациенти с диабет тип 2 с клинични симптоми, свързани с тежестта на DR.

Нивото на пикочните фактор на пигментния епител на произход (пикочните PEDF) може да означава промяна в продуктите PEDF. 

Учени от Клиничния център по Диабет в Шанхай също смятат, че има значима корелация между степента и тежестта на uPEDF NAM. UPEDF съдържание е определено в проби от урината на 228 пациенти с диабет тип 2 и на 49 здрави хора с нормогликемия (контролна група). 

Резултатите от проучванията показват, че нивото на определяне на uPEDF може да се използва като нов чувствителен и специфичен маркер за скрининг и оценка на първоначалните етапи на НМА, както и да бъде от помощ при назначаването на адекватно лечение и проследяване на отговора към терапията.