Увеличават се тревожните разстройства и депресиите в Сливен

Изводът е на база извършените прегледи на хора, потърсили лекарска помощ. Според психиатъра увеличаването на разстройствата е социален, а не медицински проблем. „Психичното здраве не включва само това дали човек има сериозна психична болест, а и това как се чувства - дали се чувства комфортно, дали се чувства удовлетворен, каква е неговата самооценка. Когато човек има финансова и социална стабилност, тогава той е по-щастлив. Мисля, че в тази насока по-голямата част от хората не се чувстват комфортно", каза д-р Петрова. Според нея всичко това е причина за влошени междуличностни отношения, липсата на толерантност един към друг, любезност, отзивчивост и позитивизъм.

„Това до такава степен нагнетява отношенията, че хората са по-склонни на нервни реакции и се генерира нервно напрежение, което всеки един носи в себе си ежедневно. Българите изглеждат мрачни и сърдити, за разлика от хората в други страни на Европа, които са любезни и много отзивчиви", допълни тя. Много голяма част хората не търсят услугите на психиатър, защото знаят, че проблема им се дължи на липсата на пари и сигурност. Специалистът смята, че проблемите идват от липсата на ясни правила, при които, ако бъдат нарушени, санкциите не се отнасят за всички. Поради тази причина адаптивните способности и ресурси на личността са поставени пред много голямо изпитание. Личността непрекъснато трябва да се адаптира към нещо, което не винаги е ясно какво е и настъпва объркване. „Тоест - същия механизъм и модел, който си изработил за справяне, дали ще бъде адекватен. Стигаме до моделите за справяне със ситуациите, които трудно се изработват, защото правилата не са ясни. И от там сме дезадаптирани, което значи хроничен стрес", допълни д-р Петрова.

Симптомите за нарушаване на психичното здраве са тревожност, мисли за безнадежност, безперспективност, идеята, че няма повече какво да се направи. Отчитат се много опити за самоубийство, които не се дължат на сериозните психични заболявания, а на чувството за безизходица. Жените по-често прибягват до специализирана помощ, за разлика от мъжете, които посягат към алкохола и така бягат от тревожността.

Препоръките на д-р Розалина Петрова са свързани с отделяне на повече време за себе си: „Да, живеем трудно, работим интензивно, но в цялата тази ангажираност, ако човек се сети поне три пъти в седмицата да си каже - аз толкова много работя, толкова много се уморявам, заслужавам някаква награда.Да се награди сам себе си с нещо! Обикновено очакваме другите да забележат нашите усилия и да ни награждават. В това няма нищо лошо, но ако и другите са също толкова много ангажирани, въпреки, че ни обичат, няма да се сетят, така както и ние не се сещаме да награждаваме тях. Човек трябва да се погрижи за себе си и тогава да очаква от другите. Малки награди всеки заслужава. Те са свързани с това, което всеки предпочита - 15 минути дрямка, един час разходка, хубав филм, но да знае, че това е неговото време и неговата награда за усилията, които полага".