Учим се от Хърватска на трансплантиране

Република Хърватска ще ни учи как да направим ефективна система, при която да имаме повече трансплантирани на година.

"Хърватска за 10 години е стигнала стандартите на Европейския съюз и има средно 150 трансплантирани, като чакането е 2 години, докато България е далеч под минимума - 34, 35 трансплантирани на един милион население", това заяви проф. акад. Владимир Овчаров, председател на Научния комитет на Четвъртия международен медицински конгрес на ЮЕМФ, който ще се проведе от 11 до 15 септември в Словения.

Тъй като останалите балкански държави не могат да постигнат европейските стандарти, те ще се учат от модела на Хърватска. Вече е създадена обща структура на обучение и регистрация на чакащите за трансплантация от балканските страни, но на предстоящия конгрес ще стане ясно как ще действа. Очаква се тази структура да бъде преходна стъпка към участие в системата за трансплантиране в Европейския съюз.

"Изключително важно е да работи по всички звена от тази система - от намирането на донор, убеждаване на близките, до избора на реципиента, адекватно заплащане на специалистите и накрая изказване на благодарност на близките", каза проф. Овчаров.

В България вече е осигурено подходящо заплащане, но трябва да се намерят начини да се стимулира самата болница, където се извършва трансплантирането. Има страни, в които семейството с гордост предава тялото на починалия за трансплантация и у нас трябва да се работи за промяна в манталитета, да се убеждава обществото, че дарен донор означава спасяване на човешки живот.

Проф. Овчаров изтъкна, че в съседна Турция е въведена и втора система - със заплащане, която функционира успоредно с листата на чакащите, но в Европейския съюз това не е било предмет на обсъждане до този момент.

"Създаването на екип е от изключително значение за успеха на трансплантацията", подчерта бившият министър на здравеопазването Стефан Константинов. За съжаление скандалите и обвиненията, на които бяхме свидетели през последните няколко години не са в полза на тази кауза.

"Манталитетът на населението се променя най-бавно, а доверието в даден екип се възстановява много трудно", смята д-р Стефан Константинов, бивш министър на здравеопазването.