Ана Котева: Когато не се откажеш от битката, печелиш!

"Битката е постоянна, непрекъсната, но когато не се отказваш, няма начин да не я спечелиш!". Това сподели пред www.probudise.bg - "Пробуди се" Ана Котева, чийто живот е бил белязан от диагнозата псориазис. Днес обаче Ана е не само здрава, но и се радва на пълноценен живот – нещо, за което до момента болестта й е пречила.

Детството

"Диагнозата ми е поставена в много ранна детска възраст и от там нататък битката беше постоянна, защото при мен болестта обхвана цялото тяло, не беше само на определени части. И това предизвикваше ужасен дискомфорт, както в училищна възраст, така и след това", разказва Ана. Допълва, че нерядко й се е случвало хората да я гледат с пренебрежение заради проблема й. "Естествено, че трябваше да се съобразявам със състоянието си – не можех да обличам поли, рокли. Роклята за бала ми не беше тази, която си представях. Тоалетът ми трябваше да бъде съобразен с болестта ми, не с моите желания – тоест не това какво искам, а какво мога да облека", спомня си Ани за периода на ученическите години.

Приятелите

Въпреки проблемите, свързани с болестта, които оказват пряко влияние както на външния й вид, така и на душения й свят, Ана не се оставя да влезе в капана на отчаянието. "Да, имах болестта, но и имах, а и до ден днешен имам, страхотни приятели, които не ми позволиха да изпадна в тежки и отчайващи състояния", посочва младата жена. Допълва обаче, че позитивизмът й не е присъщ на всички хора в нейното състояние и че за съжаление други предпочитат да се затворят в себе си и да се изолират. "Познавам жени с моята болест, не искаха да общуват, притесняваха се да казват какво им е. Но аз не се притеснявах, не си позволих да се отпусна и това ми е помагало винаги", казва Ана, отново подчертавайки, че във всяка битка позитивното отношение е решаващо.

Любовта

Може би именно усмивката и непреклонният позитивен дух на Ана я среща й бъдещия й съпруг. Когато двамата се запознават, заболяването й е в ремисия. Въпреки това Ана предпочита да е докрай искрена с партньора си и още в началото на връзката им споделя пред него за проблема си. Не се страхува да изрече дори и тежките за всяка влюбена жена думи, а именно: "Ако си тръгнеш, ще те разбера". Мъжът до нея обаче не само не си тръгва, а и остава до ден днешен до нея. Затова Ана е категорична, че "има най-страхотния мъж до себе си". "Знаех, че ремисията ми е била временна, и че няма да остана така изчистена. Затова споделих пред него, той обаче ми отговори с въпроса "Ами ако бяха моите родители, или брат ми? Нима трябва да ги оставя?" и това беше последният ни разговор на тази тема. От тогава е до мен и в най-трудните мигове”, описва отношението на мъжа до себе си Ана.

Майчинството

Днес тя е не само щастлива от споделената си любов жена, но и горда майка. За съжаление доскорошната заболяване е оказвало влияние и в ежедневното общуване с най-ценния човек за Ана, а именно – нейното дете. Тя споделя как например двамата не са могли да ходят заедно на плаж, заради белезите по кожата й. "Исках да му спестя начина, по който ще гледат майка му. Гледката наистина е нелицеприятна....", допълва Ана.

Днес

Сега обаче всички тези тревоги са минало. След години на опити с различно лечение, които не дават резултат, пътят към по-нормалния живот за Ана започва с прилагането на биологична терапия.

"Минах през абсолютно всички терапии, които се предлагат в българските болници. Всичко – но за съжаление ефект нямаше", споделя Ана. Преди две години и половина тя решава да опита с биологичните медикаменти. Решение, което буквално преобръща живота й и го връща към нормалността. Ефектът не закъснява, а бързината му изненадва и самата жена. "Даже в началото не смеех да се радвам, при мен ефектът беше много бърз, още на първия месец", отбелязва тя. Промяната, за която е мечтала с години, вече е факт, а резултатът от нея се заключва в едно единствено изречение, което Ана не спира да повтаря, а именно "Чувствам се жива!".

Съвет

Това е съветът, който Ана дава към всички хора в нейното състояние:

"Нека да погледнат позитивно, да се усмихнат на живота, за да им се усмихне и той, колкото и клиширано да звучи. Защото моят позитивизъм ми помогна - години наред борба и ето, накрая битката е спечелена!", подчертава Ана, която днес се грижи за възрастни болни хора. "Може би страданието ми през всичките тези години, ме подтикна да помагам на други хора", скромно отбелязва тя и за пореден път призовава – "Не се отказвайте от битката, защото само това е начинът да я спечелите!".

За повече информация за най–честите автоимунни заболявания разбери на www.probudise.bg.