Съветите на професор Пехливанов за женското здраве и колко важно е да го пазим

Проф. Благовест Пехливанов е водещ специалист по акушерство и гинекология. Началник на отделение по акушерство и гинекология в АГ болница „Селена”- Пловдив. Доктор на Медицинските науки, от 2009 г. – професор, потомствен акушер-гинеколог, републикански консултант по акушерство и гинекология, зам.председател на българското Дружество по Акушерство и гинекология.  Представител на България в Европейския борд на акушер-гинеколозите. Ръководител на Катедра „Акушерски грижи“  към Медицинския Университет в гр. Пловдив

Проф. Пехливанов, вярно ли е, че гъбичните вагинални инфекции са най-често срещаните инфекции при жените в репродуктивна възраст и са повод за посещение при гинеколог?
Не, най-честата причина за вагинална инфекция и основният неин симптом – бялото течение е бактериалната вагиноза. Но, вулвовагиналната кандидоза или както е известна след пациентките като „гъбички“ е една от най-честите причини за търсене на гинекологична помощ. Около 30% от възпаленията на влагалището се причиняват от гъбички. Счита се, че 75% от всички жени  ще имат поне един епизод на гъбична инфекция през своя живот, като 40-55% от тях ще имат и още един. При 4 от 10 жени инфекцията хронифицира. Около 90% от тези инфекции са предизвикани от гъбичката Candida albicans.

Може ли жената сама да различи гъбична от бактериална инфекция?
Основните симптоми на възпалението на влагалището са сърбеж, парене, неприятно усещане във влагалището и вида на „бялото течение“. При гъбична инфекция основният симптом е сърбежът в областта на външните полови органи и вида на течението – като извара, без миризма, със зачервени външни полови органи.
При бактериалната инфекция водещ симптом е неприятния мирис на течението. С други думи жената може да се ориентира в общи линии какъв е проблемът, но не е редно да се самолекува. Много често жените се самолекуват, когато се появи сърбеж в областта на външните полови органи. Обикновено си самоназначават някакво средство против гъбички, имайки опит от преди това. Не трябва да се забравя, че сърбежът е симптом, който може да се получи и при други процеси – алергия, невродермит, херпес.  Освен това има и комбинирани инфекции.

Гъбичките често се повтарят. Дори и правилно лекувани, под наблюдение на специалист, те пак се появяват. Това травмира жената – тя не смее да се потопи в басейн, страхува се от обществени тоалетни... Има ли обяснение за рецидивиращите гъбични инфекции?
Гъбичната инфекция на влагалището, както и на други органи, най-често възниква в резултат на колонизация + предразположение. Колонизацията с Candida albicans  е относително висока - до 30% при здравите жени, които нямат симптоми. Населяването на влагалището с дрождеподобни гъби зависи и от нивото на женските полови хормони, поради което гъбичната инфекция рядко се открива при препубертетни момичета или постменопаузални жени. Същевременно тя е доста честа по време на бременност, където нивото на хормоните е високо. В някои случаи колонизацията може да се обясни с генетично (наследствено) предразположение. Рискът от възникване на гъбична инфекция се повишава със започването на сексуалната активност, като най-висока честота се наблюдава при жените между 20 и 40 години, както и по време на бременността.
Други рискови фактори са прием на антибиотици,  диабет, пациенти с потиснат имунитет, високодозирани орални контрацептиви.
От много важно значение са поведенческите фактори – диета, вид и характер на бельото и дрехите, използване на различни миещи средства, менструална хигиена и др.

Какво ще препоръчате на жената, ако тя има течение?
Влагалището е телесна кухина, която се обитава от голям по брой и вид микроорганизми. Основният микроорганизъм, който регулира тази екосистема и от когото зависи доброто състояние на влагалището са лактобацилите. Това са микроорганизми, които превръщат гликогена, съдържащ се в клетките на влагалищната лигавица в млечна киселина. Поради това и киселинността на влагалището е много ниска – в границите на 3,8 до 4,5. Някои от лактобацилите произвеждат и водороден пероксид, който е в състояние да убие много от патогенните микроорганизми. Самите микроорганизми обитаващи влагалището,  заедно със секретите от жлезите на влагалището и отпаднали влагалищни клетки определят физиологичният секрет във влагалището. То е от порядъка на няколко милилитра и количеството му може да варира през различните периоди на менструалния цикъл. Нормалното вагинално съдържимо има белезникав вид и е без неприятна миризма.
Когато жената съобщи за засилено вагинално течение, с променен характер (вид на пресечено мляко, жълто-зелен цвят или сивкаво-лепкав), неприятна миризма на развалена риба или съпровождащи симптоми като сърбеж и дразнене – това е сигнал, че трябва да потърси помощ.

И накрая Вашият съвет към българската жена:
Лекуването на „бяло течение” не е проста работа, каквото мнение битува сред жените и за съжаление сред част от лекарите. Не трябва да се забравя, че лечението не включва само отстраняването на болестотворния причинител, но и възстановяването на нормалната флора на влагалището. С други думи след лечението е добре да се използват и специфични пробиотици, напр. като Белиема вагинални таблетки.