Д-р Генчо Начев: Трябва да има пациентски организации, които да следят за правата на пациентите

  Не трябва да приемаме, че всеки смъртен случай е в резултат на лекарска грешка, коментирапрофесор Генчо Начев - директор на болница „Св. Екатерина". Според него има сериозни проблеми в здравната система на страната, които незабавно трябва да се решат. Професор Начев заяви, че след всеки смъртен случай в неговата болница, екип от експерти коментира какви са причините за настъпилата смърт. По думите му това се прави в много малко болници на страната. Ето какво още каза професор Генчо Начев:

 - Трябва дa се каже, че лекарите са хора, те не са богове. Присъщо е на човек да греши, така че всеки прави грешки в живота си, независимо дали е лекар или не е. Не трябва да се мисли, че всеки смъртен случай е резултат от лекарска грешка. Не е лошо да се даде определение на това какво е лекарска грешка. Такова определение няма и аз никога не съм срещал. В живота ние знаем, че когато не е направено това, което пише по учебниците, ръководствата или правилата за добра медицинска практика, това може да се отчете евентуално като лекарска грешка или пропуск. Това може да бъде направено от незнание, от липса на опит, от немърливост, което е най-лошото и т. н. С други думи може да се философства на тази тема, но не ми харесва това, че започна да се демонизира лекарският труд. За съжаление, мисля, че медиите прекалено много нагнетиха напрежение.

 - Медиите или хората започнаха по-често да се оплакват?

 - Медиите. Това, че хората се оплакват е много хубаво. Винаги трябва да е така. Трябва да има пациентски организации, които да следят за правата на пациентите. Аз съм един от хората, които са съдействали за създаването на такива организации. Защото и за лекарското съсловие е много по-добре да има друга гледна точка. Аз участвах в няколко предавания, където точно близки на починали деца, бяха в едното, пациентските организации - в другото. Хората не са срещу лекарите. Те казват, че е крайно време да се променят някои неща в системата, въпреки че премиерът каза, че системата не е виновна. Вярно е, че всеки си носи индивидуалната отговорност, но че има проблеми, които трябва да се решат генерално, това е недвусмислено ясно.

 - Вашите наблюдения какви са, как се отразява и на лекари, и на пациенти това, което се случва?

 - Когато се демонизира едно съсловие, например лекарското, първото, което прави лекарят, рефлекс за оцеляване да го наречем, е да намали активността си. Т. е. когато започне да прави нещо, започва да мисли - дали няма някой да го изтълкува като грешка, дали не е по-добре да стои зад ъгъла и да изчака, което в ущърб както на пациента, така и на самото съсловие, защото по този начин се деквалифицират лекарите. Ще Ви кажа един случай. Благодарение на тази сатанизация, благодарение на това напрежение, което се създаде около случая във Варна с отрязаната ръка на пациента, което наистина е много неприятно, аз ни най-малко не казвам, че не са неприятни тези случаи, те са трагични и влизам в положението на близки и роднини, разпали се този случай и се стигна дотам, че един 32-годишен мъж с остър инфаркт в Пловдив в момента, в който беше откаран към ангиографската лаборатория, за да му се направи изследване, за да се спаси, той като разбра какво ще правят, се сети за човека с отрязаната ръка, подписа се и си тръгна. Отваряйки вратата, пред погледа на жена си, умира. Един 32-годишен мъж загива не от лекарска грешка, а от подклаждане на напрежение в медиите.

 - Имате ли своята дефиниция на понятието лекарска грешка?

 - За лекарска грешка нямам дефиниция и не бих желал да споделям такава, защото ще бъде много смешно. Където и да съм бил по света, аз съм бил на много места, никъде не съм видял да има някъде дефинирана лекарска грешка. Но навсякъде хората правят т. нар. гайдлайнс или ръководства, което в България би трябвало да бъдат правилата за добра медицинска практика, които са водещи. Те са препоръчителни за съсловието и се счита, поне адвокатите така считат, че ако някой някъде в действията си е излязъл извън правилата, тогава това може да се счита за лекарска грешка, т. е. той е атакуем съдебно.

 - Колко още трябва да чакаме, за да се разпишат такива правила за добра медицинска практика?

 - До голяма степен това е задължение на научните дружества. Така че наша е вината, че няма такива правила. Мисля, че ще трябва в рамките на една година тези правила да станат факт, т. е. те да се легализират.

 - Казвате, че няма контрол в момента върху лекарския труд?

 - Така е. Според мен няма никакъв контрол върху лекарския труд. Целият контрол е само по сигнали, значи това не е контрол. Би трябвало поне веднъж в годината да се прави анализ на дейността на всяка една болница, съответно на всяко едно отделение вътре и поне на три години да се ресертифицира специалността на лекарите, независимо каква е тя. Ресертификацията я има в цял свят. Това не значи, че трябва да се явяват на изпит. Означава, че по документи са извършени толкова процедури, толкова операции или са лекувани толкова пациенти и какъв е резултатът, смъртност, усложнения, рехоспитализация и т. н. Има си точки, по които много лесно може да се оцени дейността на един или друг лекар.

 - Трябва ли да има публичен регистър на лекарските грешки, макар че няма дефиниция?

 - Какво означава публичен регистър? Имате предвид баба Пена от село да кликне в сайта и да види какви лекарски грешки има, това ли имате предвид? Или да има съсловен регистър на грешките, където не става дума персонално, с имена, а за това, че във всяко едно съсловие трябва да се обсъждат и да се използват неудачи, които са довели до усложнения на пациента, не дай Боже, и до смърт. Както например в „Св. Екатерина" ние правим всеки месец патоанатомична среща. Обсъждаме пациенти, които са починали, ако има такива. В хода на тази среща се дават и литературни източници, какво би могло да се направи, дали не сме пропуснали нещо и винаги може да се излезе с някаква поука от това и да се направят някои допълнения в протоколите, които имаме. Алгоритмите, по които действаме, това са всъщност нашите правила. Но те са правила на болницата. След като ние можем да го правим, след като аз всеки месец на точкова система давам определен брой точки на всеки един от колегите, не само аз, а всеки шеф на клиника, както всяка старша сестра дава оценка на всяка сестра по 12 пункта на точкова система, всъщност това им добавя допълнително възнаграждение, значи това може да се прави в държавата въобще.

 - Според Вас, за да се тушира все пак това напрежение, което цари напоследък, каква е спешната мярка, която трябва да се предприеме и от лекарския съюз, и то управляващите?

 - Това е да се изработят правилата за добра медицинска практика. Трябва да се даде срок, например три месеца, шест месеца или два месеца, на научните дружества, защото това не е малко труд. Естествено ние едва ли ще измислим колелото отново, но по-добре да преведем това, което е в страни като Германия, Франция и САЩ, за да се свърши работата. Второ, трябва да се направи система за оценка на работата, както на всеки лекар индивидуално, така и на институциите - клиники, отделения и оттам и на болниците. Хубаво е да се направи рейтинг на болниците, който трябва да се прави от пациентите. Друг е рейтингът, който ще си направят анализиращите органи, които контролират или анализират тази дейност, за която говорих досега. Това са нещата, няма кой знае какво да се направи.

 - Доколко считате работата на етичната комисия към лекарския съюз за ползотворна към момента? Например можете ли да кажете дали има случаи на наказан лекар за доказана грешка?

 - Нямам представа от работата на етичната комисия. Аз не съм се сблъсквал с тази работа. Не мога да Ви кажа, аз не съм в ръководните органи на лекарския съюз и нямам представа.

 - Какво бихте казали на хората, които се сблъскват със ситуации, в които смятат, че има лекарски пропуски?

 - На хората, които са загубили близък човек, мога да кажа най-искрено „Моите съболезнования", защото това е една човешка трагедия. На тези, които си мислят, че се сблъскват с човешки грешки, трябва да алармират за това - дали трябва да се обадят в МЗ, дали в Изпълнителна агенция по медицински одит, дали на омбудсмана, няма никакво значение. Но при всички случаи трябва да се алармира за това, защото когато се алармира предварително за пропуски, има възможност те да се поправят. Трябва да се анализират всички пропуски в дейността на лекарите и в съсловието въобще, за да не се допускат такива. Това трябва да стане въобще в съсловието. Най-хубаво е да има една лекарска камара и да се свърши работата. Тя има функцията на всичко - и като контролен орган, и като орган, който налага правилата, и най-важното е, че е независима и от министерството, и от лекарския съюз. Но засега в България няма, ние обикновено сме малко така - накриво.