Д-р Димитър Евстатиев: Естетичната хирургия твърде много се комерсиализира

  Д-р Димитър Евстатиев е национален консултант по пластична хирургия. Той обясни, че естетичната хирургия твърде много се е комерсиализирала. По думите му понякога се правят операции, от които няма нужда Ето какво още каза д-р Евстатиев:

  Как се чувствате?

  В какъв смисъл? Добре се чувствам.

  Добре се чувствате, усмихвате се, много работа ли имате?

  Достатъчно. Аз съм на ново място сега. Напуснах Александровска болница. Там бях на срочен договор, той изтече. И тъй като от дълго време ме канеха в болница "Токуда", те създадоха ново звено - една клиника по пластична, възстановителна, естетична и лицево-челюстна хирургия с две отделения, ме помолиха да я оглавя и сега съм там. Хората като кажат пластична хирургия, разбират само естетична хирургия, а тя е една малка част. Пълното название, което е възприето от съюза на медицинските специалисти в Европейския съюз (УЕМС), е пластично-възстановителна и естетична хирургия. Ние не можем да сложим рязка граница между естетичната и възстановителната хирургия. Когато оперираме нос, ние не държим сметка само как ще изглежда, но държим и на функцията.

  Т. е. не държим носът ни да е само прав, красив и малък, но държим и да можем да дишаме с този нос.

  Разбира се, точно така.

  Покрай баловете и тази година най-популярният подарък за момичетата от родителите се оказаха силиконови гърди. Устата с какво се пълни?

  За устата има различни пълнители. Те са основно две големи групи. Едната е резорбируеми - които се разнасят. Другите са трайни. Не се препоръчва използването на трайните поради различни усложнения, странични ефекти, а и ако се получи нещо, което дамата или девойката не харесва, става много трудно, ако въобще може, да се коригира. Докато при тези, които се разнасят, ефектът им преминава след шест-осем месеца и трябва да се правят наново. Недостатъкът тук е, че това е свързано с материални разходи. Но така, както косата се боядисва през определен период, по същия начин е и тази манипулация.

  Благосклонен ли сте, като един от най-добрите пластични хирурзи в България, към тези прищевки, към тези неща, които вълнуват много млади хора - гърдите, устните, ботокс вече на 30 години се слага?

  За всеки влак си има пътници. Но трябва да се прецени - това е задачата на лекаря. За съжаление този дял от пластичната хирургия - естетичната, твърде много се комерсиализира и понякога се правят неща, за които няма нужда и няма достатъчно показания.

  И няма оправдания да го правят.

  Оправданието е нещо много сложно, но аз исках да се върна на темата за възрастта. В момента се работят европейски стандарти за естетични медицински услуги. При тях едно от нещата, които се дискутираха, беше възрастта, под която не бива да се оперира.

  Какъв ще е този европейски стандарт?

  До единно становище достигнахме с някои компромиси, защото нормата е нещо от - до и не може да има строго правило. Като се има предвид акселерацията, както и някои други фактори, има случаи, при които една естетична корекция може да бъде направена и преди това. Общо взето така се прие стандарта, че не се препоръчва преди навършване на пълнолетие, т. е. преди 18-годишна възраст, с изключение на някои определени случаи. Преди няколко седмици се проведе Втората национална конференция на Българската асоциация по пластично-възстановителна и естетична хирургия и на тази конференция имахме доста солидно международно участие, не толкова като количество, колкото като качество. Един много интересен доклад изнесе проф. Гюлер Гурсу на тема пластични операции при подрастващите. Не знам доколко е оправдано да се слага бюст на момиче, което просто иска да има по-голям бюст, защото тя си има.

  Друг е въпросът, че има момичета, които нямат никакъв бюст и това се отразява на самочувствието. По същия начин е и детенце с клепнали уши, което става обект на подигравки от страна на съучениците и на другите деца. Това се отразява на цялостната му психика, детето се затваря в себе си, започва да страни, не иска да ходи на училище, разваля си успеха. В този случай е оправдано да се направи тази операция още на шест-седем години, когато ухото е достигнало тези размери, които има при възрастните.

  Красотата по принцип е относително понятие, нали?

  Красотата зависи от много критерии, няма единни фактори. Красотата зависи от етнически, религиозни фактори, от мода. Има една книга, която илюстрира различните представи за красота. Например тези племена, които си удължават шията, или китайското стъпало, където жените се осакатяват, за да имат малко краче, или тези татуировки, които се правят със страшни белези, или устните, които си слагат, устната изглежда огромна и т. н. От друга страна, ако вземете едно момиче от преди 20-30 години от сферата на поп-арта - изрисувано с квадратчета, половината коса остригана. Така че това е много индивидуално нещо. Красотата първо е вътрешно усещане, второ е чувство за хармония. Има много определения за красота, още като се започне от Платон. Аз не искам да споря с колеги, които имат други представи, но не може да има един критерий. Това, което е красиво в Грузия или в Армения - типичният арменски нос, който там се възприема за нещо нормално, в нашата страна се смята за много голям нос, който иска да бъде опериран.

  Във Вашата практика случвало ли се е да отказвате на хора да им правите корекции?

  Много често. Дори ме обвиняват за това, че аз разубеждавам пациентите от операция. Просто защото считам, че когато пациент се подлага на операция, говоря за естетичната хирургия, която не е абсолютно наложителна и не е животоспасяваща, човек трябва да знае къде отива. Аз смятам, че една коректно проведена консултация изисква на болния да му се обясни в какво се състои операцията на достъпен за него език, как ще протече следоперативният период, какви болки ще има, какво ще е възстановяването и да му се кажат възможните рискове, които поема и усложненията, които би могло да има.

  Ако аз поискам да ми направите липосукция, може да ме посъветвате да ползвам хранителен режим, да спортувам?

  Именно. Погрешно се смята, че липосукцията е начин за отслабване. Не може да се регулира теглото с липосукция. Тя е метод за контролиране на тялото, с нея се премахват ограничени натрупвания на мастна тъкан, а не общо да отслабнем.

  На какво ниво е пластичната хирургия в България?

  Мисля, че е на добро ниво. На конференцията, която проведохме, беше генералният секретар на Международната конфедерация по пластично-възстановителна и естетична хирургия (IPRAS), в тази организация членуват над 104 държави, ако не се лъжа. Те дадоха много висока оценка, много бяха впечатлени. По време на заключителната вечер излязоха колегите, изненадаха ме малко, и поканиха моите ученици да се снимат с мен.

  Много ли ученици имате?

  Почти всички, които са специализирали в България, са минали през клиниката на Александровска болница, която аз оглавявах повече от 20 години.

  Развълнувахте се, като казахте за учениците.

  Аз ги обичам. Винаги съм се старал да им дам каквото мога.

  Добри ли са вашите ученици?

  Имам много добри ученици. Има един колектив във Варна, които са чудесни. В София има, много от тях отидоха на частна практика. Някои бяха на други места. Просто нуждата ги притиска - не могат да работят в държавни болници и се принуждават да отидат в частни болници. Там основното е естетичната хирургия, там вече се комерсиализират нещата. Някои от тях теглиха големи кредити, които трябва да изплащат.

  За това ли Ви стана мъчно? Защото Вашите ученици, българските хирурзи, са много добри, но като че ли средата не им позволява да се развиват много.

  Трудни са условията, както за всяко нещо. Не говоря за "Токуда", където имам чудесни условия, тя е една ултрамодерна болница. Естествено, като частна болница, се доплаща. Съществува един мит, битува едно становище, че там цените са страшно високи, което всъщност не е така. Цените са по-ниски от болшинството частни клиники. Много малка разлика има в сравнение с цените в Александровска болница. Така че цените са прилични, а и те са много добре оборудвани. За разлика от държавните болници тук искам такива конци и такива конци ще ми доставят. Искам да работя с този инструмент и с него ще работя. В някои случаи става по-бавно, но в края на краищата го имам.

  Страхувате ли се от момента, в който хората можем да станем еднакви? Например жените по улиците се опитват да станат еднакви - устни, гърди, ботокс и ставаме еднакви.

  Не се страхувам, но не ми харесва. Като гледам американските филми, всичките са като от калъп извадени, все едно че гледам кукли Барби в различни дрехи. Има един глупав сериал, на който аз сутрин гледам повторението, там аз не мога да различа жените - всичките са с еднакви носове, подпълнени скули, брадички, опънати бръчки, инжектирани ботокси. Това не ми харесва, аз не го възприемам, но модата си е мода. В медицината също има мода. Не само в естетичната хирургия, но и в лечебната дейност. Има неща, които стават модерни. По едно време всичко се лекуваше с кортизон например. След това има друга мода.

  Сега каква е модата?

  Не мога да кажа каква е модата, но мога да кажа в моята сфера - дебели устни, голям бюст, който да влиза 15 минути преди жената да влезе. Големината на бюста се определя от три фактора - желанието на пациентката, възможността ложата да поеме определен обем имплант и самата конструкция на пациентката, на малък гръден кош не върви да се сложат големи и обратното. Кубиците не са определящи за размера, защото те зависят от основата и проекцията. Например носите чашка А или B, а искате да станете C или D, вече лекарят трябва да изчисли на базата на вашите анатомични особености каква протеза да ви предложи. Не винаги големите протези са най-доброто.

  Работите от много години в сферата на пластичната хирургия. Преди т. нар. демокрация да ни се случи, правеха ли се пластични операции?

  Да, само че нещата там се регулираха по друг начин. Едно време тези операции не се заплащаха и ние слагахме изкуствено ограничение, защото това не са операции за всеки. Човек трябва да има някакво ниво на материално състояние, за да може да си го позволи. Това е луксозна стока и има хора, които не могат да си го позволят, но има хора, които искат да го направят. Едно време не се заплащаше, но сега пазарът регулира. Едно време ставаше по следния начин: Протеже на някой се обаждаше, хора с обществени изяви, учители, общественици, актриси и най-накрая на случайно попаднали, ако искаме някаква операция и отдавна не сме я правили или искаме да изпробваме някаква техника. Първите импланти, които съм слагал на гърди, това са през 1972 година заедно с проф. Йовчев.

  Отвън ли се внесоха имплантите?

  Да. Това беше една българка, която живееше в Австрия, която сама си ги донесе. Тогава се снабдявахме по няколко начина - стюардеси, шофьори на ТИР-ове, аптечно управление внасяше с протокол, като за лекарства, които ги няма в България. По този начин се работеше, така се внасяха имплантите. След това се правеха опити с други материали да ги заменим, защото беше сложно, оказаха се неудачни. Имаше други техники, които в днешно време вече са отхвърлени, не се прилагат.

  Получавала съм през годините писма от хора, които искат да си сменят пола.

  Смяната на пола е нещо много сложно. Много пъти съм казвал, тези операции на мен не са ми много по сърце, въпреки че съм ги правил още навремето в Александровска болница, далеч преди да се вдигне този шум със случая с Адриана. При нас са правени и никой не разбра, както от жена в мъж, така и обратното. За да се направи тази операция, трябва преди това да се направят всички необходими други изследвания - генетични, психологични, сексологични, да се събере екипът, да се реши, че този човек е наистина транссексуален, защото има разлика между транссексуален и хомосексуален. Да мине на съдебно решение, че този човек, който е Иван, трябва да стане Иванка или обратното. Чак след съдебното решение се пристъпва към това нещо. Пластичните хирурзи са по-скоро технически изпълнители, защото след това трябва психолог, който трябва да го обучи. Аз няма да забравя този пациент, който стана пациентка, беше един лекар. Той от мъж стана жена.

  Лекар идва за смяна на пола, от мъж иска да стане жена?

  90-те години беше това нещо. Смени си пола, направи си неовагина. Момичетата, лекарките, започнаха да го учат как да се държи, как да си сложи краката, как да застане. Тогава се сещах за Том Сойер и Хъкълбери Фин, дето бяха попаднали при тази леля и тя позна, че не са момичета, като им хвърли кълбото. Тези хора имат нужда от психологична подкрепа. След това е много важно как ще бъдат възприети от обществото и от семейството. Има неща, с които аз не съм съгласен. Например въпросната Адриана. Тези деца, които той има, как ще го наричат - лельо, чичо, мамо? В много страни щом имаш деца, това означава, че не си транссексуален, след като си осъществил сношение с противоположния пол. В момента, в който едно момиче, което иска да бъде момче, трябва да възприема един сексуален акт като изнасилване. В тези случаи в много страни законодателството не позволява смяна на пола.

  Казахте законодателство и преди това споменахте европейски критерии, които трябва да се изготвят. В България като че ли имаше проблем, защото козметички в салони слагаха ботокс например или други неща правят. Вестниците по едно време бяха пълни с информация за гърмящи силиконови гърди. Как да се регламентира това?

  Това е една от целите на стандартите, в България ги работим, има създадена работна група към министерството. Козметичките нямат необходимия ценз да правят инвазивни процедури, а инжектирането е инвазивна процедура. Нещо повече, те не само че инжектират ботокс, а бъркат и някакви микстури и с тях инжектират и витамин Е и там вече имаше случаи с доста тежки усложнения.

  Кога ще заработят тези нови стандарти и работна група?

  Въпросът е в контрола. Кой ще контролира? Нашето законодателство е такова, че ако аз днес съм завършил медицина, утре си отварям кабинет и си правя вътре каквото си искам. И това не е само в България. Това се мъчим да регламентираме, да го сложим в някакви рамки. Защото се изисква диплома за доктор. Завършил е медицина и това му дава право да работи. Сега с тези европейски стандарти, които до голяма степен ще бъдат пренесени в България, се мъчим това нещо да го направим. Но те имат още доста работа. Ние сме стигнали до средата, обсъждайки точка по точка. Може би края на 2012 - началото на 2013 година ще станат готови стандартите.

  Какъв е статутът на пластичния хирург в България? Като че ли пластичните хирурзи, които виждаме по телевизията, са със статут на звезди, такива, които е чест да се появят на някое парти. А Вас не съм Ви виждала.

  Това е въпрос на личен избор. Въпрос и на реклама - дали да отидеш или не. Достатъчно често ме канят, но аз не мога да отида да се правя на палячо, въпреки че понякога се налага да говоря и глупости. Рекламата си е реклама. Не само в България, но и навсякъде по света има т. нар. каубои, които тръгват без да имат необходимия ценз, научили са една-две операции, било от някакъв курс, било от видео материали. Има на много места в България, не само в София, които нямат правата на специалисти, но правят пластични операции. От друга страна не можем да забраним на един специалист по уши, нос и гърло да работи по носове или уши. Но когато тръгне да прави лифтинг на лице, това вече не бива да се допуска.

  2012 година - голям срок докато влязат тези стандарти, дано не стане нещо лошо. Как да завършим този разговор, какво е посланието Ви? Защото медиите трябва и да образоват, не само да се занимават с актуални неща.

  Първо искам да кажа, че много от хората, които идват, черпят информация от интернет и то не от научни сайтове, а от форумите. Форумите в голямата си част са некомпетентни мнения и до голяма степен погрешни. Там всеки си хвали доктора и казва „Иди при него, той е много добър, най-добрият". Всичките сме най-добрите.

  Да не се ползва информация, когато решиш да правиш нещо, от непроверени форуми?

  Форумите не можеш да ги провериш, но да не се разчита на информацията от форумите. Второ, да чуеш поне две-три мнения от различни специалисти.

  Ако един от тези специалисти ти каже да не го правиш, да го послушаш, нали така?

  Там е въпрос на личен избор. Аз винаги казвам: „Обиколи няколко и този, който ти вдъхне най-голямо доверие, иди при него. Ако ти каже „да, ще го направим или няма да го направим в този обем или ще го направим, но по друг начин", тогава го послушай.

  Дарик радио търси най-добрите лекари на България. Надявате ли се и смятате ли, че пластичен хирург заслужава да е един от тези най-добри лекари?

  Много е трудно да кажеш - този е най-добрият. Вие много ме ласкаете с това най-добрият лекар. Аз вярвам, че съм добър, вярвам, че съм постигнал. Най-добрият е трудно да кажа. Всеки си специализира в някаква област, всеки прави нещо. На един една операция му идва по-отръки, на друг - друга. Не мога да кажа, че Иван е по-добър от Драган.

  Обаче пластичните хирурзи са добри в България?

  Добри са, да.

  Гарантирате го?

  Ако попаднат на истински пластичен хирург, а не на каубой.