Мария Бонева: Цял живот ще остана в затвора на обезобразеното си лице

Болката в началото е жестока. Сякаш те заливат с вряла вода. После така изтръпваш, че по-скоро нищо не усещаш. Така Мария Бонева разказва днес за ужаса да станеш жертва на заливане с киселина. Тя е една от първите българки, преживели подобна жестокост. Може и да виждаш в огледалото, че очите са твои, да чувстваш, че и гласът ти е същият, но това не си ти, споделя Мария за физическата трагедия.

Рекламната мениджърка на "Мегаталант" е залята със сярна киселина пред дома си в столицата на 11 ноември 2002 г. Получава кошмарни изгаряния по лицето и гърдите, за живота й има опасност. Убедена е, че е била обезобразена от конкуренцията, но извършителите се разминали без съд и присъда.Любовта на нейния Ангел (със сигурност и Пазител) я възражда, въпреки тежките физически и психически травми. Сключват брак между многобройните операции. Сред поредицата от хирургически интервенции се ражда и дъщеря им.Днес Мария ръководи асоциация "С лице към живота", която помага на жертвите на заливане с киселина.

 - Как приехте новината за поредния случай у нас на заливане с киселина?

Шокирана съм. От една година не бяха ставали подобни трагедии. Надявах се, че това е добър знак, но явно все още сме далеч от решението на проблема. Потресена съм, че още едно момиче е изправено пред този ужас. Ще я издиря и ще се опитам да й помогна с каквото мога. Срещала съм се с всички жертви на заливане с киселина. Съдействам им. Неотдавна например чрез благотворителен търг на картини осигурихме средства за лечението на една млада жена. Сред хората, които подпомогнаха каузата, бе и вътрешният министър Цветан Цветанов. Помогнахме на пострадалата да възстанови лицето си, но тъй като нейният насилник продължи да я преследва, се наложи да й съдействаме да напусне страната. Тя вече води нормален живот в Италия.

- Явно българските институции не са в състояние да гарантират сигурността и възстановяването на жертвите на заливане с киселина. Къде се крие проблемът? Какво трябва да се промени?

Наказанието за извършителите бе между 3 и 5 години затвор. След законовите промени то бе увеличено и вече е от 3 до 8 години, но пак е недостатъчно. Престъпниците бързо ще излежат присъдите си, а жертвите като мен цял живот остават в затвора на обезобразеното си лице. У нас киселините се продават свободно, вместо търговията с тях да се извършва в лицензирани магазини. Няма здравна пътека, която да гарантира лечението на жените, залети с киселина. Необходим е фонд, чрез който пострадалите да получават адекватна помощ, защото възстановяването излиза много скъпо. Аз бях залята с киселина през 2002 г. и на практика съм българката с най-тежки изгаряния. Лечението ми струваше 150 000 евро. Тези разходи бяха поети от мои приятели, но не всеки има подобен шанс. Преживяла съм 19 операции за 3 години. В резултат от това ми се събират общо 72 часа под пълна упойка. За щастие, поне не съм изгубила зрението си.

- А как се преодолява психическата травма от заливането с киселина?

Най-добрите психолози са семейството и любимите хора.

- Според вас какви хора са извършителите на това престъпление?

Убедена съм, че насилниците са такива от невръстна възраст, но никой не е обръщал внимание на проблемите им. Смятам, че това са хора, които като деца са убивали кучета и котки, проявявали са жестокост в игрите си, но родители им са останали безучастни към тази агресия.

- Твърди се, че сме единствената страна в ЕС, където жени биват заливани с киселина. Наистина ли подобни трагедии са непознати в Европа?

Доколкото съм запозната, преди години е имало един случай в Лондон. Извършителят е бил осъден на 30 години затвор, а цялото правителство е оказало съдействие на пострадалата. С подкрепата на обществото след трагедията тя е станала телевизионна водеща. Жестоката практика, която е намерила почва у нас, обаче наистина не съществува в останалите страни от Евросъюза.