Педиатърът от Болница "Тракия" д-р Ваня Пеева: Туберкулозата при децата застрашително се завръща

Д-р Ваня Пеева завършва медицина през 2004 г. в Медицински факултет към Тракийски университет - Стара Загора. През 2013 г. придобива специалност по педиатрия, а в момента специализира детска пневмология и фтизиатрия. От 2006 г. до 2014 г. работи в различни сектори на педиатричните отделения в МБАЛ – Гълъбово и МБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора. От 2014 г. е част от екипа на Педиатрично отделение в Болница "Тракия".  Член е на Българската педиатрична асоциация. Притежава сертификат за извършване на трансфонтанелна ехография.

Д-р Пеева, живеем с мисълта, че туберкулозата е болест, която отдавна е победена, особено при децата. Така ли е в действителност?

Една от най-големите заблуди в съвременното българско общество е, че туберкулозата е победена. В световен мащаб и днес тя влиза в Топ 10 на заболяванията, предизвикващи смърт. Затова борбата с туберкулозата е една от трите глобални цели на Световната здравна организация, заедно с маларията и инфекцията с вируса HIV. Но това са факти, известни повече сред медицинските среди, отколкото сред широката общественост, където наистина преобладава впечатлението, че туберкулозата е болест, останала някъде в миналото. В днешно време, за съжаление, отново се появяват редица фактори, които благоприятстват разпространението й. На първо място, това са лошите битови условия, стресът, пренаселеността, непълноценното хранене, социалната изолация на някои общности, ниска обща, икономическа и здравна култура, липса на здравно осигуряване и затруднения достъп до здравни услуги на някои места, лица с алкохолна и наркотична зависимост, пушачи, деца на улицата, лица, живеещи с HIV инфекция. Фактор е повишената миграция на големи групи хора и не на последно място пробива в имунизационната система на България, която от доста години е изгубила строгостта си. Имунизации срещу туберкулоза продължават да се правят, но с един не малък процент необхванати деца. Затова нивото на здравеопазване в една страна също е фактор за нивото на заболеваемост от туберкулоза.

Има ли изследване, което показва какъв процент от децата днес не са ваксинирани срещу туберкулоза?

Няма такова изследване в България. За съжаление за процесите, при което и да е заболяване у нас, регистри почти не се правят. Затова не мога с точност да цитирам данни за процента на необхванати от Имунизационния календар деца. Хубавото е, че голямата част от новородените деца се обхващат още в родилните домове. На 48-я час от раждането се прави първата апликация на БЦЖ. След това обаче има няколко реимунизации между 7 и 10-месечна възраст, първи, пети и десети клас и точно там някъде при неизвестен процент от децата този имунизационен календар се нарушава. Спазването му е всеобща отговорност. Тя е предоставена на първо място на общопрактикуващите лекари. Съгласно законодателството би трябвало всички деца да са имунизирани, освен тези, които са освободени по силата на една специална Наредба №15, свързана с Имунизационния календар на РБ.

Да припомним какво представлява туберкулозата?

Туберкулозата е заболяване, което се причинява от микобактериум туберкулозис – това е устойчив бактерий, който се предава най-често по въздушно-капков път. Най-често поразява белите дробове, но всъщност няма орган в човешкото тяло, който да не може да боледува от туберкулоза. Инфектираността с туберкулозен бактерий може да продължи с години без заразеният да развие болестта. По-застрашени да развият заболяването са хора със съпътстващи заболявания, засягащи имунната система – захарен диабет, HIV-инфекция, както и споменатите рискови групи. Особеностите на имунитета в детска възраст също е фактор, благоприятстващ развитието на туберкулоза.

Лечима ли е туберкулозата? Все пак, има толкова много съвременни средства за борба с инфекциите?

Да, може да се каже, че в големия си процент туберкулозата днес е лечима. Много важна обаче е правилната и навременна диагностика, за да се включи съответното лечение, което да даде добри резултати. Изисква се продължително лечение, обикновено с 3 или 4 антитуберкулозни препарата, което отнема минимум 6 месеца, а при тежките форми понякога се стига и до 12 месеца. За съжаление, в днешно време се появяват щамове, които са резистентни на туберкулозното лечение. Това са така наречените МDR- и XDR-форми, които са много по-трудни за лечение, изискващи прилагането на нови препарати от втори ред.

Коя е най-ефикасната имунизация, предпазваща от заразяване с туберкулоза?

БЦЖ е ваксината, която се прилага съгласно Имунизационния календар при деца, които са с отрицателна реакция към туберкулин (проба на Манту). Прилагането на ваксината изисква обучен медицински персонал и добра преценка на туберкулиновата проба, преди тя да бъде поставена. Ваксините, сами по себе си, не предпазват на 100% от заболяването. Смята се, че те възпрепятстват развитието на тежките форми на туберкулоза - туберкулозен менингит и хематогенно-дисеминираните форми, които са смъртоносни.

Може ли човек да се зарази с туберкулоза от обикновено общуване с носител на туберкулозни бактерии?

Туберкулозните бактерии не са с висока контагиозност – това е вероятността при отделяне на бактерии в околната среда да се зарази друг човек с устойчив организъм. Но близкият семеен контакт обикновено клони към 100% преносимост на заболяването върху всички членове на семейството, като особено податливи са децата. Достатъчно е в семейството да има един бациолоотделител. Статистиката сочи, че един болен, бацилоотделител, обикновено заразява от 10 до 15 души при близък контакт. От тях 10% развиват активни форми на заболяване. Затова е от толкова голямо значение туберкулозно болните да бъдат откривани навреме и да се лекуват адекватно. Туберкулозата е коварно заболяване, развива се бавно. Признаците на заболяването са неспецифични – неразположеност, редукция на тегло, нощно изпотяване, поддържане на температура малко над 37 градуса, кашлица, често пъти с храчки, които в напредналите форми на туберкулоза стават кървави, гръдна болка, слабост. Тоест – това са симптоми, които могат да се срещнат при редица други заболявания. Затова откриването на туберкулозата става с кръвни изследвания на пълна кръвна картина, културелно изследване и образни изследвания, маркери на възпалението, директна микроскопия на храчка, а при децата на стомашно-промивни води и съвременни имунологични тестове, които с доста висок процент на точност дават отговор дали има или не туберкулозно заболяване.

Какъв процент от хората днес страдат от туберкулоза?

Проучванията сочат, че честотата е 25/100 000 за 1990 г., а при децата 8/100 000 детско население. 10 години по-късно - през 2000 г., цифрата на болните от туберкулоза вече е 41/100 000. Тоест само за няколко години броят на заболелите от туберкулоза у нас е нараснал близо 2 пъти. В последните години има тенденция за задържане и бавно намаляване 37/100 000 през 2009 г., но се наблюдава негативна тенденция за нарастване на честотата сред детското население. Ако говорим за други страни, в които туберкулозата се среща, ще посочим Румъния с най-голяма заболеваемост от ЕС, следвана от Литва и Латвия, а Гърция и Хърватска със значително по-малка, отколкото у нас. В световен мащаб туберкулозата е най-разпространена в държави от Африка, Индия, Индонезия, Китай, Русия, като в последните три страни се срещат и „модерните“, резистентни на лечението форми на туберкулоза. Много често туберкулозата се явява коинфекция на HIV-инфекцията. Според СЗО една трета от населението на Земята е с латентна форма на туберкулозна инфекция. Това са хора, които вече са заразени, но още не са развили заболяване. При 10% от тях най-вероятно ще се развие туберкулоза.

Какво прави светът днес, за да спре туберкулозата? И какво правим ние?

България също участва в Глобалния фонд за борба с туберкулозата и в така наречената ДОТС-система. Тя включва няколко елемента – ангажираност на институциите за продължителен контрол, ранна и качествена диагностика, осигуряване на медикаментите на туберкулозно болните, мониториране на пациента, стандартизирани лечебни режими с директно наблюдение на терапията. За съжаление точно заблудата, че туберкулозата в България е преборена, отдавна води до пропуски в ранното и диагностициране и съответно до лечението на тези случаи. Много е важно болестта да се открие рано, за да се предотврати заразяването на други индивиди, особено на деца, да не се допускат тежки форми и създаване на резистентност. Болните с подозирана туберкулозна инфекция следва да се насочат към специалист по пневмология и фтизиатрия, а децата към детски пневмолог и фтизиатър.

Снимка: Болница "Тракия" - Стара Загора