Проф. Михни Люцканов: Когато става дума за епидемията от АЧС, всички трябва да работим в една посока, защото всички сме еднакво застрашени!

В последните дни държавата предприема различни мерки, с които да овладее африканската чума по свинете (АЧС). Заболяването обхвана различни части на страната и се превърна в епидемия, която ако не бъде овладяна, заплашва унищожаването на един от работещите сектори. За заразата, за начините, по които трябва да се действа в подобни критични ситуации, но и за страховете на хората разговаряме с един от специалистите по епидемиология и превантивна медицина при животните – проф. Михни Люцканов. Деканът на Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора е категоричен, че ако искаме да се справим с епидемията и да не допуснем съсипването на свиневъдството у нас, са необходими обединените действия на всички – и на институции, и на граждани.

Професор Люцканов, има ли за какво да се притесняваме в настоящия момент, когато са потвърдени 22 огнища на заразата и е заплашен от унищожаване един голям дял от животновъдството?

Заболяването е чисто икономическо. Правилно е определението, което вие от медиите използвате, защото от чисто здравен и медицински аспект науката е разгадала причинителя, ефектите му върху организма на животното в много висока степен. Знае се кой е вирусът, къде и как се съхранява и колко е устойчив, разгадан е геномът му. Ясно е, че когато попадне в организма на животното, настъпва тежка хеморагична септицемия или масови кръвоизливи в органите, кръвното налягане пада драматично и животното умира бързо, за часове. Всичко това е известно. За съжаление, и характерът на причинителя, и развоят на болестта не позволяват да се инвестира в разработването на системи за лечение. В някаква степен може да се лекува, но поне засега няма възможност организмът да бъде освободен напълно от вируса. Заразеното животно продължава да е източник на инфекция и да заразява нови и нови животни. Благоприятното е, че вирусът не е адаптиран към човека и заболяването не е зооноза и няма никакви причини хората да се страхуват за здравето си.

Но хората се притесняват. Оправдани ли са тези страхове?

Категорично не. В този случай човекът е един от сериозните преносители на заразата и го прави чрез ръцете си, обувките, дрехите. Тук е мястото да кажа още, че сред другите преносители са два вида меки кърлежи, но те, за радост, не са в нашите географски ширини. Към момента няма доказателства, че комарите и въобще кръвосмучещите насекоми играят епидемиологична роля. Освен човека, преносители на заразата са още фуражите, добити от зърно, отглеждано в ниви, достъпни за диви животни, това е сериозен биологичен риск, както и транспортът, разбира се.

А могат ли спокойно да консумират свинско месо?

Абсолютно. Нека да бъдем честни към всички. Заболяването е известно отдавна. Има изключително сериозни научни изследвания върху него и няма нито едно научно свидетелство, статия или публикация, че вирусът, причинител на АЧС, е опасен за човек. Не, той не е опасен. Месото дори от заразени животни няма да има негативен здравен ефект върху хората. Въпросът е, че процедурата на колене, разфасоване и обработване крие риска от разпространение на вируса. Затова законодателят е предвидил както болните, така и контактните животни да бъдат унищожавани. Сега чувам най-различни гласове. Евроскептиците например обвиняват ЕС, че е прекалено рестриктивен в такива случаи, че измисля и налага мерки, които не са медицински обосновани. Действията, предвидени за контролиране на африканската чума са и на Световната организация по здравеопазване на животните и те имат сериозна тежест. Повярвайте ми, че епидемиите до момента са били в пъти по-леки в сравнение с настоящата. И отново ще повторя, тя е тежка, защото е заплаха за цял един отрасъл.

Реална ли е тази заплаха?

Да, реална е, защото нашето свиневъдство е индустриализирано в много висока степен. Ние имаме предприятия, в които са концентрирани до 100 000 животни като базата в Козлодуйци, Добричко, на други са по 30 000, 40 000 и 50 000. Става дума за висококонцентрирано производство и унищожаването му буквално ерозира националната икономика.

За съжаление, професоре.

Да, затова и в този случай всички трябва да бъдем обединен около идеята, че мерките, които се предприемат за бързото овладяване на епидемията, трябва да станат отговорност на всеки един от нас – на собственика, който има животно в личния си двор, на кмета на селището, където се гледат, на ветеринарния лекар, на общинските власти, на областните управи, на полицията, армията, пожарната. Всички трябва да действаме еднопосочно, защото при тази структура на българското свиневъдство рискът да загубим целия отрасъл е налице.

Страшно е това, което казвате, и дано този път се действа обединено. Сега ми позволете да насоча вниманието Ви към онова, за което най-често питат хората, които живеят в райони, където няма регистрирани огнища на заболяването. Те задават въпроса защо е нужно да колят животните си и трябва ли да го правят, когато прасетата им са маркирани?

Да, трябва. Това, че са с чип, обезпечава единствено загубите за стопаните. Животните са идентифицирани, те са влезли в единната информационна система, знае се, че съществуват, могат да бъдат контролирани и в ситуации, когато се налага да бъдат унищожени принудително, стопаните им ще бъдат компенсирани. Що се отнася до въпроса трябва ли да бъдат изколени здравите животни, обяснявам простичко. Движението на причинителя е многопосочно. Един от най-възможните пътища е дива свиня – прасе в личния двор. Не е тайна, че епидемията върлува с еднакъв интензитет както при домашните, така и при дивите прасета. Всички диви животни, заболели от африканска чума, умират. 100% е леталността. Когато се разболее, дивото животно променя поведението си, уединява се и умира самотно, не в група. Веднага след това бива разкъсвано от хищници и причинителят на заразата, който е устойчив повече от два месеца, се разнася навсякъде. При домашните прасета няма система за биосигурност и вирусът много лесно попада в т.нар. „заден двор“. Свинекомплексите имат изградени системи за биосигурност – дезинфекция на транспортните средства, филтри за ръцете и обувките и смяна на работното облекло на персонала.

Казвате, че процесът е контролиран?

Силно контролиран при това. В личния двор подобна система за сигурност няма и вирусът, който вече е в страната ни, влиза много по-лесно. Затова малките еднолични стопанства представляват един много по-рисков резервоар на инфекцията. Поне в 10- и 20-километровите зони около свиневъдните предприятия е наложително да бъдат заколени животните от личните стопанства, за да няма възприемчив контингент. Така рязко спада рискът от поддържане на епидемията. В района на Стара Загора например това трябва да стане задължително в населените места около Пъстрен и Боздуганово. Трябва да се направи една наистина гарантирана буферна зона, за да съхраним големия контингент от свине на фирма „Аякс“- става дума за 80 000 животни в двата комплекса.

Логичен е въпросът защо до момента няма ваксина срещу АЧС?

Характеристиката на вируса, причиняващ АЧС, не позволява създаването на ефикасна ваксина. До момента са разработени много ваксини, но всички те са с ниска ефективност. Сега с възможностите, които дава генното инженерство, нарастват шансовете да бъде създадена ефективна ваксина, но в момента такава не е регистрирана.

Според Вас възможно ли е да дойде време, когато ще бъде забранено отглеждането на животни в т.нар. „заден двор“ или е нужна друг тип регулация?

При традициите, които има българският народ, е много трудно да се случи. Защо да забраним на хората да отглеждат животни? Нека развиват малко фамилно свиневъдство, но то трябва да става задължително по правила, които не позволяват поддържането и разпространението на подобни инфекции. Ето затова е много важна и идентификацията, за която говорихме преди малко. Когато животните са регистрирани, тогава вече държавата има информация и е длъжна да упражнява контрол включително и на превантивните мерки.

Преди десетина дни еврокомисарят Витянис Андруюкайтис заяви, че очевидно в България някой не си е свършил работата. Така ли е, според Вас и кой трябва да понесе отговорност?

В една страна, в която от 2011 г. има перманентно регистриране на тежки епидемии при животните, като се започне от шапа при дивите чифтокопитни в Странджа, мине се през шарката по овцете, през синия език, нодуларния дерматит при говедата, който засегна отрасъла, тежките взривове на птичи грип, миналогодишната епидемия от чума по дребните животни, за която аз заех позиция, различна от тази на официалните власти, защото нямаше обективни свидетелства, че съществува толкова голям риск, колкото провиждаха някои и се стигне до реалната и най-тежка от всички изброени епидемии, тази от африканска чума, та щом в една страна в продължение на няколко последователни години проникват и се разпространяват подобни тежки и икономически значими заболявания при животните, то някой не си е свършил работата. Смея да говоря от първо лице. Сигурно и Факултетът носи отговорност, но все пак голямата отговорност е на компетентния орган в България и той се нарича БАБХ. Много неща биха могли да се направят или направеното да е по различен начин.

Търсят ли представителите на министерството, на БАБХ и изобщо управляващите научните специалисти. Конкретно в тази криза Вас потърсиха ли Ви?

Отговорно заявявам, че при изброените епидемии в последните години ние никога не сме били включвани в експертни и епизоотични комисии или по някакъв начин да търсят нашето експертно и компетентно мнение. За първи път при тази епидемия министър Десислава Танева, се обърна към Факултета ни за подкрепа и за първи път участваме чрез нашите учени от Катедрата по епидемиология и инфекциозни болести, които помагат главно при разяснителната кампания сред хората.

Знаете ли, проф. Люцканов, мисля си, че ако още през 2011-а някой се беше сетил, че в България има наука на високо ниво и беше започнал да работи с нейните представители, може би нещата днес щяха да бъдат различни. Не мислите ли?

Разбира се, че е така. Факт е, че научният капацитет не се използва достатъчно ефективно.

Да насоча вниманието Ви сега към действията, свързани с процеса на евтанизиране на заразените животни. Хората се вълнуват особено от въпроса дали заравянето на свинете няма да провокира екокатастрофа. Вие какво ще кажете затова?

В нашата страна обезвреждането на животинските трупове и въобще биологично-рисковите материали е много сериозен проблем. Най-простият пример е с убитите по пътищата животни, които всеки вижда, пътувайки. Те понякога стоят със седмици. Ето един проблем, който изисква експертно решение, защото от епидемиологична гледна точка представлява риск. Преди 1989 г. в страната имаше 16 действащи екарисажа и това беше мрежа, която обслужваше индустрията, но тази система беше разрушена. Останаха само два, при това твърде близко едни до друг – в Шумен и Варна. Разбирам, че в последните две години официалната държавна администрация ги е изключила от противоепидемичната дейност и с тях няма сключени договори, а се разчита на инсениратори – малки установки за обезвреждане на по-малко количество трупен материал чрез изгаряне. Технологията на екарисажите гарантира пълното обезвреждане, но тъй като на изгаряне не може да се разчита, сега остава другият метод чрез загробване. Той обаче изисква съгласуваност на експертизите на различни институции – екологични инспекции, басейнова дирекция, ветеринарна служба, агрослужби. Това е методът, който се използва сега.

И е сигурен?

Сигурен е по отношение на причинителя на АЧС. Да, загробвайки труповете на 6, 7 и повече метра дълбочина, обработени с негасена вар или друг дезинфектант, и зарити поне с два метра земна маса гарантира обезвреждането на вируса. Друг е въпросът, на който отговор трябва да дадат еколозите, и той е доколко това огромно количество биомаса представлява риск за околната среда. Отговор на този въпрос трябва да има.

Проф. Люцканов, накрая отново Ви моля да потвърдите, че хората не бива да се притесняват, когато става дума за свинското месо.

Категорично. Няма от какво да се страхуват за това. Но е факт, че сме в условията на разрастваща се епидемия. Ако се действа спокойно и професионално, шансовете да я овладеем са далеч по-големи, отколкото ако създаваме паника сред хората.