Рак на дебелото черво – как да разберем, че може да имаме проблем?

Консултация с д-р Росен Тушев, завеждащ Хирургичното отделение на МБАЛ "Вита" и д-р Владислав Янков - специалист по колоректална хирургия и онкология в МБАЛ "Вита".

Д-р Тушев, какво представлява ракът на дебелото черво и къде най-често се появява той?

Ракът на дебелото черво и ректума е злокачествен тумор, произхождащ от лигавицата и нарастващ в повечето случаи към вътрешността на червото. Това довежда до стеснение, кървене и запушване. Най-често туморът се локализира в сигмовидното черво, правото черво и дясната част на дебелото черво. В хода на развитието си злокачествените тумори прорастват в съседни органи, дават разсейки в лимфните възли, черния дроб, белия дроб, по перитонеума, в мозъка, костите и др.

Какви са симптомите и как да познаем, че е възможно да имаме подобен проблем?

За съжаление първите симптоми в повечето случаи се изявяват късно, понякога повече от година след появата на рака. В началото оплакванията са неспецифични - коремен дискомфорт, непостоянни коликообразни болки, чести изхождания на диарични изпражнения, отслабване на тегло. Анемията, запекът, наличието на примеси от слуз и кръв във фекалиите са по-късни симптоми. Трудно повлияваща се на лечение хемороидална болест също може да бъде симптом на рака на ректума и дебелото черво, особено при пациенти над средна възраст. В някои случаи заболяването се диагностицира в напреднал стадий след появата на усложнения или разсейки.

Д-р Янков, какви са съвременните методи за лечение при диагностициран рак на дебелото черво?

Съвременното лечение на колоректалния рак се базира на комплексния подход с участието на хирург, химиотерапевт и лъчетерапевт, но на този етап хирургичното лечение има водеща роля. През последните 20 г. навлезе широко в практиката лапароскопският метод и се доказа, че при спазване на определени показания той не отстъпва по онкологична радикалност на конвенционалните методи.

Лапароскопската хирургия е миниинвазивен метод, който дава възможност за извършване на обичайните оперативни процедури през 3 до 5 малки отвора с дължина от 0,5 до 1 см. През тези отвори хирургът поставя специални портове с диаметър от 5 до 10 мм. Коремът се раздува с въглероден двуокис, като по този начин се осигурява необходимото пространство за манипулиране с вътрешните органи. През отворите в корема се въвежда камера с висока разделителна способност и инструментите, които се различават съществено от тези за отворена хирургия. Образът се наблюдава от хирурзите на монитори, многократно увеличен.

Какви са предимствата на лапароскопската операция спрямо конвенционалната (отворена) такава?

Лапароскопската хирургия се характеризира с много по-слаба следоперативна болка и минимална необходимост от следоперативно обезболяване. Болничният престой е по-кратък и пациентът възстановява по-бързо нормалната си чревна функция, като се връща към нормален диетичен режим и към обичайната си физическа активност. Чрез лапароскопския метод се избягват типичните за отворената хирургия усложнения: гнойна инфекция на оперативната рана, следоперативни хернии, следоперативни сраствания и други, а и козметичният резултат е значително по-добър.