Домашни процедури при болест на Рейно

• Закаляване, за да се преодолее студът. Метод за адаптация, разработен от американски учени: Първо пациентът влиза в стая с нормална температура 20-22 градуса и потапя ръцете си в топла вода за 3-5 минути. След това влиза в много хладно помещение от 17 градуса и отново потапя ръцете в съд с топла вода за 10 минути. Студеният въздух в стаята предизвиква спазъм на периферните съдове, но топлата вода, в която са потопени ръцете, ги принуждава да се разширят. Повторните тренировки на кръвоносните съдове, които са предизвикани да се разширяват, независимо от студения въздух, след време подпомагат противопоставянето на кръвоносните съдове на студа и без съд с топла вода. Тази процедура трябва да се повтаря от 3 до 6 пъти през деня, за да има подобряващ състоянието ефект.
• Гимнастика с ръцете, като се прави замах, подобен в играта за бейзбол. Движете ръцете надолу и назад към гърба, а след това пред пред себе си със скорост 80 пъти в минута. Получава се ефект на „вятърна мелница", който предизвиква кръвта да се движи към пръстите по закона на центробежните сили. Този начин на загряване действа добре при всички, независимо от причината за измръзването на пръстите.
• Храната трябва да бъде богата на желязо. Анемичният синдром засилва проявите на вазоспазъм на периферните съдове. Недостигът на желязо променя метаболизма на щитовидната жлеза, която участва в топлинната регулация на тялото. Храна богата на желязо: домашни птици, риба, черен дроб, месо, жълтък на яйца, листни зеленчуци. Добре действа портокаловия сок, защото увеличава способността на организма да поглъща желязо.
• Обличайте се топло, за да поддържате вътрешната температура на тялото. Задължително е да се носят ръкавици и шалчета през студените дни.
• Носете дрехи от естествени тъкани, които добре да попиват потта. Причина за охлаждането на организма в повечето случаи е повишената потливост. Особено много се потят ръцете и краката, където потните жлези са най-много. Удобните обувки и чорапи са най-важното нещо, за да не са краката непрекъснато мокри и студени. Тъканите от чист памук попиват цялата пот и държат хладно. Най-добри са чорапите и долните дрехи от смес между памук и синтетични материи.
• Дрехите трябва да са свободни, а не тесни и да притискат тялото. Тесните дрехи водят до нарушаване на кръвообращението и между тях не се образува въздушен слой, който действа като изолатор на студа.
• Обличайте се на слоеве. Необходимо е да имате най-малко три слоя дрехи. Това помага да се задържи топлината около тялото.
• Обличайте се с водонепроницаеми горни дрехи. Обувките, панталоните и връхната дреха трябва да запазват тялото сухо и топло.
• Носете шапка. Смята се, че от главата се губи най-много топлина. Носенето на шапка е важно толкова, колкото носенето на ръкавици и чорапи.
• Изпробвайте и пудрата за крака. Дрехите не са единствения начин да се поддържат краката сухи и топли. Да не се използват аерозоли, защото те може допълнително да охладят кожата.
• Пушенето и никотинът засилват вазоспазъма на периферните съдове. Пациентите с Рейно синдром не бива да пушат.
• Използвайте релаксиращи методи, за да се стоплите. Нервното напрежение е в основата на проявите на вазоспазъм при синдрома на Рейно.
• Яжте предимно топла и гореща храна. Тя поддържа вътрешната температура на тялото.
• Не се загрявайте с кафе. Кафето и другите подобни напитки предизвикват спазъм на кръвоносните съдове.
• Пийте повече течности. Дехидратацията води до намаляване обема на циркулиращата кръв и понижаване на температурата на тялото.
• Избягвайте пиенето на алкохол. Той временно загрява тялото, но след това температурата спада по-ниско от преди това.
• Мануален масаж на засегнатия крайник. Масажира се съответната сегментна зона, като се използват прийомите - поглаждане, разтриване, вибрация. Прави се и четков масаж.
• Балнеолечение: добре действат радоновите и сероводородните минерални води. В домашни условия могат да се използват вани с хвойнов екстракт и морски вани с температура на водата до 37 градуса.
• Провеждайте ежегодно и периодично физиотерапия, ако тя не е противопоказна за вас.

Библиография:

Гусева, Н.Г., Н.Н. Грицман, В.Ф. Сысоев, Терапевтический архив, 7, 7, 1983
Захариев, Т.Т., Съдова хирургия, София, 2006.
Насонова, В.А., Н.В. Бунчук, Ревматические болезни, Медицина, Москва, 1997.
Николова, Л., Специална физиотерапия, Медицина и физкултура, София, 1978.
Перли, П.Д., , И.Я. Пупуриня, Болезнь Рейно, Рига, Зинатие, 1980.
Шейтанов, Й., Р.Рашков, Системни заболявания на съединителната тъкан (колагенози), София, 1999.
Щербаков, А.Б., Н.Г. Гусева, Терапевтический архив, 5, 75, 1990.
Cerinic, M.M., S. Generini, D. Pignone., Curr.Opin. Rheumatol., 10, 91, 1998.
Denton, C.P., T.D. Bunce, M.B. Darado et all.,Rheumatology, 38, 309, 1999.
Grassi, W., R. de Angelis., G. Lapadula et all, Rheumatol. Int., 18, 17, 1998.