За болките в ушите през лятната почивка

  Гъбички са най-честите инфекции, които можем да пипнем при къпане в басейн с недобра хигиена. Инфекциите, които дебнат в реки и язовири, обаче са по-тежки. Откритите водни площи се замърсяват по-лесно от диви животни и плъхове например. Морската вода е най-безопасна, защото не застоява, а и солта в нея пречи на бактериите да се развиват, казва проф. Пол Хънтър от университета на Източна Англия пред в. "Дейли мейл".

  Най-опасната зараза, която може да пипнем в открити водоеми, е лептоспирозата. Бактерията се разпространява чрез урината на диви животни - плъхове, лисици, зайци и др.

  Признаците на лептоспирозата при човека са повръщане, диария, силно главоболие, болки в мускулите

  Ако не се предприеме .адекватно лечение, може да се стигне до отказ на органи и фатален изход. Най-тежко се развива инфекцията, ако причинителят попадне директно в кръвта, например през ранички по кожата.

  Ешерихия коли, чийто мутирал щам предизвика смъртни случаи и истерия в цяла Европа, всъщност е много разпространена бактерия. Може да попадне във водоемите чрез непречистени води от канализация или чрез изпражнения на животни и птици. Обикновено предизвиква повръщане и диария, но се лекува успешно с антибиотици. Заразата протича тежко само при най-малките, възрастните обикновено се възстановяват бързо.

  Повърхността на застояли водоеми понякога е покрита със синьо-зелена цианобактерия, която прилича на водорасли. Може да убие куче, което плува в нея, но за възрастните рядко е фатална, смята проф. Хънтър. Симптомите на инфекцията са неприятни обриви, стомашно разстройство или затруднения в дишането като алергична реакция.

  Къпането може да причини и отит - възпаление на ухото. Понякога дълбоко в него се задържа вода. А мокро и топло са двете неща, които бактериите обичат. Отитът е обща инфекция, която засяга ушния канал. Причинява се обикновено от бактерии и по-рядко от гъбички. Ако в ухото има ушна кал, тя може да се напои с вода и да набъбне. Така възниква благоприятна среда за развитие на инфекцията. Пациентът усеща болка и сърбеж едновременно, описва симптомите д-р Робърт Куини от Кралската болница в Лондон. Може и да се стигне до временна частична загуба на слуха.

  Най-добрият начин да се избегне инфекцията е да не държим ушите под вода, освен ако не сме сигурни, че водата е чиста. Освен това трябва да изтръскаме добре капките от ушния канал, като скачаме на един крак с наклонена глава. След това подсушаваме с кърпа ухото.

  На практика на плажа е невъзможно да се пипне полово предавана болест особено ако басейнът се поддържа с препарати, които блокират бактериалните и гъбичните инфекции, обясни д-р Елена Петрова, венеролог от Александровска болница. Ако водата е студена, а човекът е с понижена имунна система или е стоял повече на слънце, големите температурни разлики могат да активират някои по-безобидни инфекции, които са били латентни в организма.

  "Чувала съм пациенти да си разказват, че на басейна може да се пипнат трихомони, гъбички или дори хламидии и трипер. Аз лично такъв пациент не съм имала. Причинителите умират, попадайки във водата. Може да се активира стара инфекция, а хората остават с впечатление, че са я прехванали сега", обяснява д-р Петрова. Микобактерията, която причинява туберкулозата обаче, е много устойчива, предупреждава специалистът. Друга опасност е вирусът на хепатит В. В 70% от случаите той се предава по кръвен път, но е и устойчив на външната среда.

  На плажа трябва да спазваме стриктна хигиена. В мокрите кърпи, които постиламе край басейните, микроорганизмите се размножават доста бързо. Ако сме небрежни, можем да пипнем и кожна инфекция от стафилококи или стрептококи.

  По-голям риск в старите басейни

  Въпреки високите санитарни изисквания има по-стари съоръжения, които не успяват да поддържат добра хигиена, обяснява д-р Димитър Димитров от здравното министерство. Това са басейни от стар тип без пречиствателна система с филтри. Водата само се дезинфекцира, трябва да се сменя всяка седмица. Дори това да става, още на втория ден тя силно е влошила качеството си особено ако се ползва от много хора, коментира д-р Димитров.

  Водата в къпалните се изследва по пет микробиологични параметри и няколко химически. Фирмите, които стопанисват водните атракции, също имат задължение да следят качеството на водата. Проверяват и за нивото на химикалите, които се слагат.

  Водата в съвременния плувен басейн се обработва по сложен начин. Добавят се и коректори на киселинността, специални вещества, които предотвратяват развитието на водорасли и ставки, които подпомагат утаяването на частиците. Така те по-лесно се улавят от филтъра.

  Влошаването на микробиологичните показатели не е толкова рядко явление. "Представете си горещ летен ден, а басейнът е пълен с хора", казва д-р Димитров.