Изследователи проучиха дали е безопасно татуирани пациенти да се подлагат на ЯМР

Съществува минимален риск за татуираните пациенти, когато се подложат на ядрено-магнитен резонанс, показва ново изследване. Те трябва да се притесняват повече от това дали специалистът, който им я прави, спазва нужната стерилност, както и от използваното мастило, чиито частици могат да попаднат в лимфните възли и да причинят симптоми на рак след например 15 години.

Татуировките се правят с помощта на фина игла, чрез която се полага мастило под дермата и епидермиса. Все пак тя е достатъчно голяма, за да наруши имунната система и повечето от цветните частици да останат за постоянно. Самите мастила не са еднакви и могат да варират от самите багри до производството. Могат да съдържат титанов оксид, манган, хром, цинк, никел, сажди, кобалт, олово и никел. Освен това и железни оксиди, които всъщност да провокират проблемите при ЯМР.

Предишни доклади сочат, че пациенти с татуировки могат да получат кожно изгаряне след ядрено-магнитен резонанс. Обяснението е, че съединенията в мастилата могат да създадат електрически ток, който увеличава температурата в областта на изображението достатъчно, за да предизвика изгарянето. Също така някои пациенти могат да получат подуване или парене на мястото на татуировката по време на ЯМР.

Изследователи от Института за човешки когнитивни и мозъчни науки в „Макс Планк“ и от Лондонския колеж решили да определят колко е висок рискът при хората с татуировки, докато се подлагат на ядрено-магнитен резонанс. Те сканирали 330 доброволци с най-малко едно изображение по тялото си и го анализирали преди и след като преминали през изследването.

Учените установили, че при по-голямата част от участниците няма никакви странични ефекти. Имало само един случай, при който лекарят открил, че пациентът чувства изтръпване в областта на татуировката, когато течало изследването. Неприятното усещане изчезнало в рамките на 24 ч., без да се налага медицинско лечение.

Специалистите изчислили, че вероятността от нежелана реакция е между 0,17 и 0,3%, или 1,7 и 3 на 1000, но не и нула. Реакциите могат да варират от леко изтръпване до изгаряне, а рискът от екстремна реакция е по-нисък.

Изследването може да послужи като още една причина любителите на татуировките да проучат по-добре състава на мастилото, което ще използва техния татуист. Проучването е публикувано в Тhe New England Journal of Medicine.

Редактор: Ирина Тенева
Източник: sciencealert.com
Снимка: ctvnews.ca