Медикаментозно лечение при асептична некроза на главата на бедрената кост?

  Асептичната некроза на главата на бедрената кост е заболяване, което се среща както при деца, така и при възрастни. Неговата същност е смутеното кръвоснабдяване на главата на бедрената кост. Може да се прояви както в детска (болест на Пертес), така и в напреднала възраст (болест на Чандлър).

  Причината за това състояние в повечето случаи остава неизяснена. При децата се подозират генетични фактори, както и слабо изяснени метаболитни нарушения. Откриването на симптоми на болест на Пертес изисква незабавана консултация със специалист по детска ортопедия, който определя стадия на състоянието и съответното на него лечение. В зависимост от конкретния случай то може да варира от неоперативен подход (съответен режим и модел на двигателно поведение) до препоръчване на оперативни интервенции (остеотомии на таза и бедрената кост) с оглед подобряване механиката на тазобедрената става и по-благоприятната бъдеща функция в нея.

  Болестта на Чандлър при възрастни в повечето случаи също е с неясна причина, но понякога се открива връзка с прием на кортикостероидни препарати, хронична злоупотреба с алкохол, водолазни спортове и др.

  Трябва да се знае, че веднъж развила се асептичната некроза на бедрената глава при възрастни няма медикаментозно лечение и обратно развитие.

  Радикалното лечение е единствено оперативното. В по-млада възраст (до 30-35 години) може да се опита реваскуларизация (вземане на трасплантант на съдово краче от малкия пищял и пренасянето му в бедрената глава), който метод има известна, напоследък донякъде оспорвана, переспектива при млади хора.

  След 30-годишна възраст реваскуларизацията е с проблемен резултат. В началните фази на аваскуларната некроза при възрастни може да се обсъди т.нар. corдекомпресия - проникване през костен тунел до мястото на костния инфаркт, отстраняване на некротичните материи и пломбиране на получилита се кухина с кост или костни заместители.

  Успеваемостта на този тип процедури е не повече от 60%, при това с временен ефект. Рационалното радикално решение при пациенти над 55-60 години е поставянето на изкуствена става, окончателно решаваща ортопедичния проблем.

Доц. Андрей Йотов, началник на Клиниката по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА