В помощ на болните от варицела

Иван Узунов, магистър-фармацевт

Варицелата е вид шарка. Предизвиква се от вирус.Когато този вирус засегне периферен нерв, предизвиква заболяване, известно като херпес зостер. Вирусът на варицелата има афинитет към кожата на пациента. Появява се обрив, който обхваща цялото тяло, включително и по окосмената част на главата. Пъпките са много дребни, но съпроводени със силен сърбеж. Трайни белези в резултат на варицелата не остават. Това не се знае от болните и те се притесняват без да имат основание. Сърбежът се подтиска със сулфатиацолова пудра, обогатена с ментол.

Пудренето се извършва като с напоен тампон с пудрата пъпките се притискат. Така се избягват разчесванията с нокти, които често водят до инфектиране на кожата (нагноявания). Сулфатиацоловата пудра не винаги се оказва достатъчно ефективна. Не така стои въпросът с пудрата, която съдържа цинков окис, талк, дерматол, ментол и хлорнитромицин. Цинковият окис ограничава възпалението. Талкът подсушава раздразнената кожа. Дерматолът също има изразено противовъзпалително действие. Ментолът овладява сърбежа, а хлорнитромицинът профилактира евентуална бактериална инфекция. Втората пудра е стопроцентно ефективна и е подходяща както за деца, така и за възрастни.

Тя е новият момент в терапията на сърбежа при варицелата. Лечението на варицелата е симптоматично. Използват се температуропонижаващи средства, когато температурата е над 38 градуса С. Антибиотици не се използват. При по-тежки форми се включва антивирусния препарат зовиракс в доза 5 мг на кг телесна маса за 3 до 5 дни венозно. Възможни усложнения се появата на отити, бронхопневмонии, рядко менингити. Източник на инфекцията е болния човек от варицела или херпес зостер. Инкубационният период е от 11 до 23 дни. Заразителността трае до появата на корички на мястото на пъпките. Възприемчивостта е всеобща. След проболедуване остава траен имунитет. Болните се изолират по домовете до преминаване на острите явления. Контактните лица от предучилищна възраст се наблюдават 21 дена.