Детски глас - особености и проблеми

Характеристика и проблеми на детския глас

Анализират се специфичните възможности за развитие на детския глас, както и най-честите случаи на поява на вокална патология в детските години. На основата на богат опит, се предлагат практически идеи по отношение на превенцията на тази патология. Родителите и учителите имат важна роля и съществува подчертана връзка между грижите за детския глас и терапевтичната стратегия.

Според Максимов (1983) човешкият глас е уникална проява по своите особености като: съвършен акустичен инструмент, анатомо-физиологичен продукт (в неговата функция участват повече от 40 мускула на човека) и социално предназначение - превръща човека в индивид.

Гласовият апарат има сложен строеж и условно се разделя на три части:

• Бели дробове, бронхи, трахея - играещи роля на доставчик на енергия (издишваща въздушна струя);
• Гръклян (ларинкс) - в резултат на движенията на гласовите гънки въздушната материя се озвучава;
• Надгръклянна тръба (гълтач, език, устна кухина), в които генерираният звук, под влияние на централната нервна система, се превръща в диференциран звуков поток (разговорна и певческа реч).

Всеки глас има четири основни характеристики:

• Височина, измерена в херцове;
• Сила, измерена в децибели;
• Издръжливост, измерена в секунди;
• Тембър, който представлява нещо като своеобразен „печат“, по който се различават отделните индивиди.

Нормалният глас при възрастните притежава диапазон от около две октави. Средната говорна честота при мъжете е около 128 херца и 256 за жените. Силата нараства до 120 децибела, а издръжливостта - над 20 секунди.

Според наблюденията на редица автори (Wendler, Seidner 1987) детето още в утробата реагира („чува“) с движения на майчиния глас. Първата гласова изява на човека е изплакването (Kittel, Hecht 1977), което е безусловен рефлекторен акт на новороденото при среща с околната среда. Гласовите и говорните реакции (вокалната мимика) при кърмачетата са резултат на въздействието на околната среда (родители, обстановка) и все още несъвършенството (незрелостта) на централната нервна система. Затова те се характеризират с емоционална неустойчивост, бързи преходи и смени на състоянието - от плач, избухливост, афективност, до смях и радост. Известно е, че характерът на плача (интонация, темброво звучене) е емоционален израз на психичното състояние на детето и носи немалка информация за неговото здраве (типичен характер при глад, студ, болка, жажда, радост, весело настроение след кърмене, къпане и др.).

Sedlackova (1967) различава три основни групи плач: спокоен, елементарен, обичаен плач, плач, при който преобладава промяната на тоналността (сподавен, задушаващ се, дрезгав) и плач, подобен на кашлица по време на издишане. Още в кърмаческа възраст опитният педиатър е в състояние да постави диагнози на определени сериозни заболявания (менингит, тумори в черепната кутия, кретенизъм, болестта на Даун, редица генетични заболявания и други).

Съществуват три основни фактора за развитието на гласа в най-ранна детска възраст:

1. Съществуването на нормален слух, чрез който детето контролира своите гласови възможности и същевременно получава необходимата информация от околната среда.

2. Зрителните възприятия, посредством които детето наблюдава начина на произнасяне на съгласните и гласните.

3. Усещанията, които детето получава от гласовия апарат по време на говор и пеене.

Необходимо е да се подчертаят няколко типични периода в развитието и усъвършенстването на гласа и говора, при които безусловно рефлекторните гласови реакции (плач, смеене на глас - IV месец, гукане - IV-VI) преминават в условно рефлекторни, с участието на кората на главния мозък (срички, думи, изречения и пеене). Веднага трябва да се отбележи, че безусловно рефлекторните гласови реакции се притежават и от глухонемите деца, което не трябва да успокоява майките за съществуването на нормален слух, тъй като е известно, че при липса на развит слух, не се формира и реч. Необходимо е при най-малкото съмнение за проблеми с чуването, детето да се насочи към съответния специалист за преценка на слуховите възможности.

Първият период (до 1 година) от развитието на речта се появява с произнасяне на случайни звукосъчетания („ма-ма“, „та-та“, „ба-ба“) и се характеризира преди всичко с мелодичност, свързана с мимики и жестове. Постепенно през втората година се проявяват белези на обособена речева функция (поява на гласни и съгласни, думи, строеж на изречение), като средство за общуване и реализация на детския индивид. Важна роля за предотвратяване на забавеното развитие на говора има околната обстановка и обкръжаващата детето среда. Наличието на приятни емоции и изживявания, ежедневното многочасово говорно общуване с различни интонационни изяви на гласа, по отношение на ритмиката и мелодиката на майката, правилната дикция спомагат за неговото нормално гласово и говорно развитие. Необходимо е да се има предвид, че децата в края на първата година започват да подражават на дрезгави гласове и дефекти в говора (заекване) и дикцията, както и на диалекти, което по-късно води до фиксиране и поява на гласови и говорни разстройства, които много трудно се овладяват. Поради тази причина не е желателно детето в ранна детска възраст да бъде гледано от хора с такива дефекти (пресипнал глас, заекване, възрастни хора с диалект).

Анализът на гласовото развитие по време на яслената, предучилищната и училищната възраст показва постепенно разширение на гласовия обхват (от 3 тона на октава и половина), увеличаване на силата и издръжливостта на гласа, както и неговите модулационни възможности.

Важен период, особено за момчетата, от развитието на човешкия глас, е пубертетът. Известно е, че той е резултат от промяната на хормоналния баланс (продукция на мъжки полови хормони - тестостерон) и са проява на сформиране на първични и вторични полови белези (нарастване на костния и хрущялния скелет, телосложение, окосмяване, еякулация).

Мутацията (спадането на гласа приблизително с една октава и придобиването на типична, темброва, мъжествена украса) е външен акустичен израз на пубертета. Тя се явява в резултат на рязкото увеличаване на гръкляна (гласовите гънки нарастват два пъти на дължина и един път на дебелина) и неадекватното подсигуряване с нервни структури. Обикновено промените в гласа настъпват между 13 и 15-годишна възраст при момчетата и 12-14 - годишна възраст при момичетата (много по-незабележими), при времетраене от шест месеца до две години. Понякога се наблюдава и преждевременна мутация (9-годишна възраст) и закъсняла (до 17 години). Смята се, че тези срокове са в рамките на нормалните граници. Необходимо е също така да се изтъкне, че мутацията при момчетата невинаги предхожда пубертета, както и не се съпровожда появата на менструация при момичетата. Като се има предвид, че близо 1/5 от момчетата имат проблем с нормалното протичане на мутацията, необходимо е своевременно насочване във фониатрични кабинети, с оглед предотвратяване на вторично възникнали психични отговори.

Родителите и педагозите трябва да познават особеностите на говорното и гласовото развитие на детето, тъй като те се явяват отговорни за предпазването им от нарушение. Поради тази причина трябва да се спазват основните принципи на гласовата хигиена, съобразени със съществуващите на възрастта гласови състояния.

Според различните автори, Moore (1971), Вильсон (1990), дрезгавост на гласа се наблюдава в около 35 % от заболяванията на ушите, носа и гърлото при децата. Най-честите ларингеални заболявания са певческите възли и папиломатозата на гласовите гънки, острите и хронични ларингите, функционалните и хормонални гласови нарушения. Като основни причини за възникването на гласовите нарушения могат да се споменат следните:

• Възпалителни инфекти (вируси и бактерии).
• Неправилна говорна и певческа техника - насилствено разширяване на диапазона, дълготрайно и нерационално използване на гласа. Неумело дишане. Типичен пример за появата на певчески възли е изпълнението на гласови и говорни задачи над нормалния за съответната възраст диапазон (подражаване от страна на децата на известни певци, артисти, коли, животни и индианци), викове и крясъци при саможиви, недисциплинирани и агресивни деца, както и гласово натоварване по време на мутацията и менструацията.
• Вродени или придобити изменения в анатомичния строеж на ларинкса (неразвитие на хрущялния скелет, непълноценност на лигавицата и мускулатурата на гласните гънки, сраствания в областта на ларинкса).

Като предразполагащи моменти за възникването на гласови нарушения се явява простудният фактор (рязка смяна на мекия и влажен въздух със студен и сух), използването на гласа при вредни условия (запрашена обстановка, шум, никотинов дим).

В клиничната картина най-честото оплакване от страна на детето е различно променяния по качество звучен глас (дрезгавост до загуба), бързо нарастваща гласова умора. Гласовият диапазон е силно стеснен, намалена е силата и издръжливостта на гласа. Поради включване на компенсаторни механизми, които имат за цел да подпомогнат нарушената гласова функция, се наблюдават болка, тежест, напрежение в шийната мускулатура и учестено дишане, понякога и задух при пеене и говор.

Необходимо е да се подчертае, че своевременното лечение на децата с гласови нарушения от компетентен специалист (ушно-носно-гърлен лекар с финиатрична насоченост - фониатър, фонопед) е важна предпоставка за избягването и фиксирането им. Важна роля за опазването на детския глас, както вече стана въпрос, играят родителите и педагозите. Слабо подготвени учители, родители с гласови и говорни нарушения, несистемно занимаващи се и неотчитащи възрастовите особености на детския глас увеличават с 50 % възникването на гласови разстройства при децата.

Статията е публикувана в списание MedPost, бр. 2, 2015 г.

Автор:
Проф. д-р Досю Досков,
Отделение „Заболявания на гласа“, УМБАЛ „Царица Йоана“
д-р Хр. Френгов, ЮЗУ Благоевград

Литература:
1. Максимов Ив. , Основи на фониатрията, София, медицина и физкултура, 1983 г.
2. Вильсон Д. , Нарушения голоса у детей, Москва, Медицина 1990 г.
3. Moore G., Organic voice disorders. Printice-Hall-Inc Englewood Cliffs, 1971
4. Kittel G., Hecht I., Der erste schreifrequenzanalytische untersuchungen. Sprache-Stimme-Gehor. 1 (1977) 151-155
5. Wendler J. , W. Seidner. Lehrbuch der Phoniatrie. VEB G.T. Leipzic 1987