Контактни дерматити при медицински персонал

В Клиника по Кожни и Венерически болести град Стара Загора се проведе изследване на медицински персонал за изявата и причините за развитие на екземи на ръцете. Проведените тестове се финансираха по научен проект към Медицински Факултет на Тракийски Университет и се извършиха под ръководството на доц. д-р Евгения Христакиева и с участието на д-р Виолина Тодева и д-р Десислава Ганчева.

Безплатни прегледи и изследвания в момента протичат и при хора работещи в други рискови сектори за възникване на екзема на ръцете, каквито са фризьори, козметици, маникюристи, масажисти.

Хора работещи като фризьори, козметици, маникюристи, масажисти, в електро и машинната индустрия и имат оплаквания от поява на екзема биха могли да бъдат безплатно прегледани и тестувани.

За контакт на тел 042-664-445, в интервал между 8:30 и 13:30

Контактният дерматит (екзема) е най-честото професионално кожно заболяване. Една от петте категории с най-висок риск за развитие на професионални заболявания са медицинските работници. От професионалните кожни заболявания при медицински персонал преобладават иритативните и/или алергични контактни дерматити и контактната уртикария към латекс.

Контактните дерматити се предизвикват  от контакт на кожата с вещества от физическо, химическо и биологическо естество.

Иритативният дерматит се причинява от директното, токсично въздействие на различни химични вещества на мястото на контакт. Кожните промени се развиват веднага след действието на агента и зависят от концентрацията и продължителността на въздействието на химичното вещество. Болестните изменения са зачервяване, оток, на по късен етап загрубяване на кожата.

Алергичният контактен дерматит възниква на мястото на повторен контакт на кожата с алерген (главно химически вещества) и се развива по типа на алергичните реакции от забавен тип свръхчуствителност. Характерно за него е, че се наблюдава само при някои от лицата, които са в контакт, дори и с малки количества от алергена. Кожните промени са зачервяване, оток, мехури, секреция, които могат да се появят дори и извън мястото на директното въздействие на химичното вещество. Най-често се засягат ръцете и лицето.

Фактори, които улесняват развитието на контактна екзема при определени лица са наличие на други кожни проблеми като атопичен дерматит и псориазис. Честото миене на ръцете също нарушава кожната бариера и води до по-голямата честота на екземите при жени (майчинство, домакинска работа).

Развитието на екзема при пациентите често е придружено от силен сърбеж, психоемоционален дискомфорт и невъзможност нормално да се извършват работните и домашните задължения. С цел да се избегнат неправилната диагноза и продължаващо излагане  на увреждащи фактори е необходимо разширяване на изследванията в търсене на причините предизвикали иритативните или алергични реакции.

За прецизното установяване на причинителя на контактните дерматити и разграничаването на реакциите на дразнене от алергичните се използва “Patch test”. Най-разпространено е използването на Стандартната европейска серия, която съдържа най-често срещаните 28 алергена.

“Patch test” се провежда чрез поставяне на алерген в специални камерки, които се залепят най-често върху кожата на гърба. На пациента се разяснява да не мокри тестувания участък. Отчитането се осъществява на 2-ри и 3-ти ден (48 и 72 час) по скалата на Wilkinson et all.

Интерпретация на скалата:

   +       слабо положителна реакция

   ++     положителна реакция

   +++   силно положителна реакция

   ?+     съмнителна реакция

   IR     иритативна реакция

Отрицателният резултат е без промени по кожата.

При отчитане на резултатите трябва да се имат предвид евентуално фалшиво-положителни или фалшиво-отрицателни реакции.

„Patch test“ не се провежда при данни за:

• прием на системни кортикостероиди и/или антихистамини, локална стероидна терапия поне 2 седмици преди провеждане на тестуването,

• активно излагане на слънчева светлина поне 4 седмици преди провеждане на тестуването

• активно възпалително кожно заболяване като: екзема, акне, бактериална инфекция и съмнение за злокачествен процес в областта на гърба.

Прицелните групи в проучването бяха активно издирвани чрез срещи по работни места в различни лечебно-диагностични структури в гр. Стара Загора, медийна и на хартиен носител разпространена информация за риска и спецификата на алергичните кожни заболявания при медицински персонал, както и по време на втората национална кампания „Диагностика и профилактика на кожните алергични заболявания“.

В периода от септември 2010 до септември 2011 година в кожен кабинет на ККВБ Стара Загора проведохме скрининг на медицински персонал с оплаквания от дерматологични заболявания. Прегледахме общо 71 пациента на възраст от 22 до 60 години.

При 48 медицински работници с анамнестични и/или клинични данни за иритативен или алергичен контактен дерматит проведохме епикутанно тестуване със Стандартна Европейска Серия и допълнителни алергени: хлорхексидин диклюконат и хлорхексидин диацетат. От изследваните пациенти 44 са жени и 4 мъже.

Тестуваните пациенти разделихме в три групи: 1-ва група от медицински сестри, 2-ра група от лекари хуманна и ветеринарна медицина, стоматолози и фармацевти, 3-та група от санитари, лаборанти и кинезитерапевти.
На базата на клинико-анамнестичните данни и проведеното епикутанно тетуване при 48 медицински работници честотата на иритативните контактни дерматити е по-висок.

От епикутанно тестуваните 48 пациента отчетохме иритативни и положителни алергични реакции при 30 лица. И в трите групи най-голяма е честотата на положителните алергични реакции към никелов сулфат, следвани от калиев бихромат. Останалите алергични реакции са към кобалтов хлорид, тиурам микс, балсам на перу, кватерниум, меркаптобензотиазол, меркаптомикс, 4-парафенилендиамин, бензокаин, лирал, фрагранс микс и парфюм микс.
Никел се среща в метални сплави, съставящи някои бижута, верижки на часовници, катарами, зъбни протези, рамки за очила, медицински инструментариум, кухненски пособия, пигмент в кафявия на цвят макиаж, както и в някои храни.

Отчетохме връзка между изявата на алергичен контактен дерматит и въздействие на фактори от професионалната среда при трима пациенти работещи в операционен сектор – две медицински сестри и един санитар. Двама от тях са с положителна алергична реакция към тиурам микс (фиг. 1), а третия към меркаптобензотиазол и меркаптомикс (фиг. 2).

Фиг. 1 Алергичен контактен дерматит на длани, предмишници и лице при пациент с положителна алергична реакция към тиурам микс

Фиг. 2 Пациент с анамнестични данни за контактен дерматит и с положителни алергични реакции към МБТ и меркаптомикс.

Алергичните реакции към тиурам микс, меркаптобензотиазол, меркаптомикс и латекс могат да се дължат на контакт с различни гумени и каучукови изделия като ръкавици, презервативи, силиконови изделия, ластици.

Според литературни данни няма съществени различия в честотата на алергични реакции към никел между медицински специалисти и общата популация. Експозицията на  различни материали съдържащи никел не може да бъде отхвърлен като рисков фактор при медицински работници особено в комбинация с други предразполагащи фактори като използване на дезинфенктанти, почистващи агенти, честото миене на ръцете. Честотата на измиване на ръцете > 35 на работна смяна се отчита като един от основните фактори, влошаващи контактния дерматит.

Повишаването на използването на ръкавици в медицинския сектор през последните 10 години повишава и честотата на т.нар. “rubber allergy”  При „rubber allergy“ се развива алергичен контактен дерматит и най-често се позитивират алергични реакции към тиурам микс и в по-малък процент към карба микс, меркаптобензотиазол, меркапто микс. По-висока честота на положителна алергична реакция към тиурам микс се среща при операционни сестри, хирурзи и зъболекари.

Развитието на контактен дерматит при медицинските специалисти, в резултат на използването на ръкавици може да се дължи и на контактна алергия към латекс. След 1990 година се отчита намаляване честотата на контактната свръхчувствителност към латекс в резултат от промяна в производството на ръкавици.

При професионалните заболявания ролята на профилактиката е съществена. В рамките на проучването проведохме целенасочено обучение на изследваната група и други медицински специалисти в насока превенция.

Указанията бяха насочени към запознаване с основните принципи за протекция на кожата в професионалната среда:

• Измиване с хладка вода;

• Сваляне на пръстените в работната среда;

• Намаляване честота на употреба на дезинфенктанти за ръце;

• Приложение на подходящи кремове за ръце, избягване приложението на вазелин под ръкавиците;

• Защита на ръцете и в домашната среда особено за жените, които са и домакини;

• Използване на подходящи ръкавици непосредствено преди работа и за възможно най-кратък период от време;

• Използване на памучни подложки при работа с ръкавици >20 минути

• Използване на алтернативни ръкавици: ръкавици без талк, винилови ръкавици, нитрилови ръкавици.

Контактният дерматит е заболяване с добра прогноза по отношение на общото здравословно състояние на пациента. От друга страна, не трябва да бъде подценявана неговата значимост, тъй като много често той е причина за нарушена трудоспособност, когато работната среда е източник на агенти причиняващи контактния дерматит. Обикновено тяхното отстраняване води до постепенно затихване на проявите на заболяването и оздравяване на пациента, при което той отново активно може да изпълнява своите работни и домашни задължения.