Реактивен артрит (Синдром на Райтер)

Реактивният артрит е хронична (дългопродължаваща) форма на артрит, който възниква след прекарани урогенитални (уретрит,цервицит) или чревни бактериални инфекции.Боледуват предимно мъже в млада възраст 30-50 г., но заболяването зачестява и при жените.

Диагностика и симптоми

Счита се, че реактивният артрит или т.нар. синдром на Райтер, възниква в резултат на взаимодействието на генетични и инфекциозни фактори – при 80 % от болните се установява наличие на HLA-B27-антиген. Към това се прибавя и отключващият момент- инфекция на пикочо-половите пътища, причинена най-често от Chlamydia trachomatis или чревна инфекция от салмонели, шигели йерсинии или кампилобактер.Синдромът на Райтер се развива 1-3 седмици след проявите на уретрит или диария.Той се характеризира с 3 особености:

• възпаление на ставите

• възпаление на очите

• възпаление на пикочната, половата или храносмилателната система

Ставите, най-често засегнати от възпалението при реактивниа артрит са коленните, глезенните, китковите и малките стави на ходилото. Възпалението на тези стави се изявява с болка, скованост, подуване, затопляне и по-рядко зачервяване.Възпаленията на очите обикновено се проявяват като конюктивит, ирит или иридоциклит.

Причините за възникване на реактивен артрит не са напълно изяснени. Засега се знае, че това е отговор на генетично предразположена имунна система и определени инфекционни агенти.

Лечение

Окончателно излекуване при реактивен артрит не винаги е възможно. Дори симптомие да затихнат, повторно инфекционно засягане може да предизвика отново реактивен артрит.

На първо място трябва да бъде отстранен източникът на инфекция, ако има такава активност при пациента. Останалите симптоми се лекуват с нестероидни противовъзпалителни медикаменти, кортикостероиди, по-рядко с имуносупресори като метотрексат, сулфасалазин, азатиопирин и др.

 При съмнения се обърнете веднага към ревматолог.