Спорни въпроси в педиатричната грижа

С д-р Антоанета Антонова, педиатър в XXII ДКЦ София, говорим за няколко от спорните въпроси в Педиатрията.

На първо място искам да поговорим за ваксините. Защо този въпрос е толкова дискусионен, според Вас? Какво е Вашето мнение по него?

Антиваксиналните течения стават толкова силни и толкова чуваеми в периоди, в които няма големи епидемии. Убедена съм, че най-големите успехи на ваксините са това, което ние не виждаме, а именно тежките последствия от една разпространяваща се инфекциозна болест със смъртоносни или силно увреждащи последствия. Това, че в момента в целия свят няма големи епидемии се дължи на ваксините. Ще дам един много простичък пример, който ще потвърди думите ми. Защото, когато човек непосредствено се сблъска с даден проблем, тогава го осъзнава в пълна степен. Той достига до семейството му и така разбира колко е важен. Примерът е с морбили. Между 2002 и 2009 г. в България няма нито един регистриран случай на болестта. Изведнъж през следващата година (2009-2010 г.) 24 000 случая на заразяване с болестта се появяват, от които 24 с фатален изход. Това в мащабите само на нашата държава. Причините за това са, че през предходния период (2002-2009) е настъпило едно успокоение, че няма такава болест. Тъй като ваксината Морбили, Рубеола, Паротит е тривалентна и жива, започват да се носят слухове сред родителите, че тя тежко се приема от децата, че се случват леки странични ефекти като повишаване на температурата и масово се практикува отлагането на ваксинирането. Точно поради такива тривиални причини се случва луфт в имунизациите, а резултатът е мащабно разпространение на опасното заболяване. Това показва, че спрем ли дори за малко имунизационните програми, забравените болести с години могат много лесно да се възобновят.

Много често в периода до двегодишна възраст, когато най-много ваксини се поставят, се появяват признаци за други заболявания – генетични, най-често. Голяма част от тях не се проявяват веднага след раждането, а няколко месеца или година по-късно. Съвпадението във времето е една от причините родителите да виждат връзка между двете. Каквато, на практика няма.

Нека разгледаме въпроса в исторически план. Какво са правили хората, когато не е имало ваксини. Нека си припомним, че още преди векове, когато хората масово са измирали от Вариола (едрата шарка) те са търсили начин за превенция. Има сведения за практики на вариолизиране - здравите са взимали прах от зарасналите струпеи на вече преболедували, наранявали са кожата си и са стривали тази засъхнала кръв на мястото на наранената повърхност. По този начин често се е стигало до заразяване и тежки последствия, но в редица случаи се е постигала и имунизация срещу опасното заболяване. Това ни навежда на мисълта, че тогава, когато не е имало ваксини, хората по всякакъв начин са се стремили към тях.

Аз бих искала да припомня на колегите как се развива имунопрофилактиката и как тя стартира близо до нашите земи. През 1718 г. Мери Монтегю – съпруга на английския посланик в Османската империя, е била чест свидетел на вариолизиране. Връщайки се в Англия тя прави много постъпки да въведе тази практика и на местна почва и по този начин да предпази съгражданите си от последствията на заразната болест.

През 1796 г. общопрактикуващият лекар Едуард Дженер установява, че краварките (считани за най-красивите жени) не боледуват от едра шарка. Знаете, че Вариолата обезобразява. От там и се е появило наблюдението му. По този начин се установява, че говедата боледуват от подобно на Вариолота инфектиране. Така се разбира, че двата вируса са подобни по състав. Краварките, които живеят в непосредствена близост и контакт с животните, са си изграждали естествен имунитет срещу заболяването по животните и така са се имунизирали и от човешкия еквивалент на заболяването. На този принцип започват да се правят и първите ваксини (от латински vaca означава крава). Благодарение на тази ваксина са спасени милиони хора по света. Както знаете след 1980 г. Вариолата изчезва. Никъде по света няма данни за такова заболяване. Съответно родените след тази година вече не са имунизирани срещу Вариола, защото няма опасност от нея. Какво по-добро доказателство от това за ползите на ваксините.

Да завърша, както започнах, ако в момента има епидемия, аз съм сигурна, че никой няма да смее да се изкаже против ваксините.

Захранването е друга много коментирана тема. Какво е Вашето решение на тази дилема?

Трябва да Ви споделя, че в различните краища на нашата малка България се захранва по коренно различен начин. Включително в този момент има места, на които дават плодови сокчета след втория месец и се следва схемата, която беше валидна преди 20 години. Има и другата крайност, в която майките до 6-тия, 7-мия, че дори до 8-мия месец не захранват децата си, защото имат голямо количество кърма и са дезинформирани по отношение на нуждите на бебето си. И двете крайности, разбира се, са неприемливи. Ранното захранване създава условия за развитието на алергии. Възможността за хранителни инфекции е много по-голяма, тъй като още от рано на една незряла храносмилателна система се дават храни, за които тя не е готова. Това довежда до предразположеност към различни стомашни разстройства.

Късното захранване крие опасност от анемии. Най-вече желязодефицитна. Затова за мен е валидно предписанието на Световната здравна организация, която регламентира захранването да се случва не по-рано от четвъртия месец и не по-късно от 6-тия. Като това е строго индивидуално спрямо пациентите. Аз лично в своята практика имам следните ориентири. Когато едно дете е изцяло на формула – мляко за кърмачета - и има склонност към алергични прояви и предразположеност към стомашни проблеми, тогава предписвам захранването да започне с каша, обогатена с желязо, около 4-тия месец. Когато няма подобни симптоми и здравето на бебето е отлично, тогава захранването може да започне след периода на навършване на 4-месечна възраст със зеленчукови пюрета.

Родители и специалисти често спорят и за водата? Кога да се предлага вода?

Това също е въпрос, който поставя специалистите на различни позиции. Моето мнение е, че когато детето е изцяло на естествено хранене, на майчина кърма, тогава то може да не проявява желание за вода. Защото получава всичко от кърменето. Съвсем различно е, когато бебетата са на смесено или изкуствено хранене. В тези случаи, в моята практика, наблюдавам, че самите бебета искат да приемат вода. С уговорката, че тази вода е преварена, неподсладена и се дава между храненията. Особено осезаемо е това през лятото, когато загубата на вода е по-интензивна. Но е валидно и през студения сезон, когато всички отоплителни уреди изсушават въздуха.

Но, когато започне захранването задължително трябва да се дава вода, независимо как е било хранено бебето преди това. По това, мисля две мнения няма.

Статията е публикувана в списание MedPost, бр. 1, 2015 г.