Denosumab е ефективен при костна метастазна болест

При метастазирал в костите аденокарцином на гърдата denosumab (Prolia, Amgen) осигурява по-добра превенция на свързаните скелетни усложнения (патологични фрактури, притискане на гръбначния мозък, лъче- или оперативно лечение) при по-малък риск за бъбречна токсичност, показаха резултатите от проучване, публикувано в Journal of Clinical Oncology (1).

Установените предимства на denosumab могат да доведат до нови клинични стандарти за поведение, според редакционен коментар в същия брой на списанието.

Въпреки че бисфосфонатите (zole-dronic acid или pamidronate) са понастоящем златен стандарт за лечение на метастатична костна болест, denosumab има по-благоприятен профил на ефикасност и безопасност.

Той представлява терапевтично решение при пациенти с костни метастази и хронична бъбречна недостатъчност, при възрастни пациенти с намален бъбречен клирънс, както и при случаи с метастазирал рак на гърдата, получаващи нефротоксична химиотерапия, базирана на platinum.

Denosumab бе одобрен през 2010 година за лечение на остеопороза при жени след менопаузата като терапия на първи избор. Той представлява биологично средство – моноклонално антитяло, директно насочено срещу RANKL (ключов медиатор в костния обмен).

В настоящото проучване пациенти с аденокарцином на млечната жлеза и костни метастази са получавали на всеки четири седмици подкожни инжекции с denosumab 120 mg (n=1026) и zoledronic acid 4 mg (n=1020) и всеки ден хранителни добавки с калций и витамин D.

Първичен краен критерий за оценка са били честота на костните усложнения като: патологични фрактури, лъчелечение на костните метастази или хирургично лечение на кости, или компресия на гръбначния мозък за период от 34 месеци.

В сравнение със zoledronic acid (ZA), denosumab е довел до значимо удължаване на времето до поява на първото костно усложнение с 23%. Средното време за развитие на такова усложнение е 26.4 месеци при терапия със ZA, докато при лекуваните с denosumab не е възникнало подобно усложнение до края на проучването (34 месеци).

Средната честота на костна заболеваемост (дефинирана като брой на костните усложнения на пациент на година) е била по-ниска с 22% при терапия с denosumab в сравнение със ZA (0.45 спрямо съответно 0.58 събития).

Maркерите за костен обмен на 13-а седмица са значимо по-ниски при лекуваните с denosumab отколкото при терапията със ZA, като нивото на креатинина в урината се е понижило със средно 80% спрямо 68%, а стойностите на костно-специфичната алкална фосфатаза със средно 44% спрямо съответно 37%.

Не е имало разлика между двете групи по отношение на преживяемостта и прогресията на болестта.

Приложението на ZA, в сравнение с denosumab, е било свързано с по-висока честота на нежелани странични ефекти върху бъбречната функция, които са били класифицирани като потенциално нефротоксични (8.5% спрямо 4.9%), тежки (2.2% спрямо 0.4%) и особено тежки (1.5% спрямо 0.2%).

Denosumab има по-добра ефективност от золедроновата киселина да потиска индуцираната от остеокластите костна резорбция (постига по-изразена супресия на маркерите за костен обмен), което води до подобряване на клиничните резултати при пациентите с костни метастази, е основният извод. (ДЯ)

Използван източник:

1. Stopeck А., Lipton А., Body J. et al. Denosumab compared with zoledronic acid for the treatment of bone metastases in patients with advanced breast cancer: A randomized, double-blind study J Clin Oncol http://jco.ascopubs.org