Rivaroxaban е ефективен за симптоматично лечение на венозен тромб-емболизъм

Xarelto* (rivaroxaban) – перорален инхибитор на фактор Ха, приложен в еднократна фиксирана дневна доза, осигурява ефективно продължително лечение на дълбоката венозна тромбоза (ДВТ), без да налага периодично мониториране на коагулацията, показаха резултатите от фаза 3 клиничните проучвания EINSTEIN-DVT и EINSTEIN-Extension, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1). Обобщените данни от двете изследвания показват, че rivaroxaban подобрява крайния изход, както при лечението на острата ДВТ, така и при дългосрочната превенция на заболяването Rivaroxaban в доза 15 mg два пъти дневно за период от три седмици, последван от 20 mg веднъж дневно, без необходимост от лабораторно мониториране, осигурява ефективно и безопасно начално и поддържащо лечение при венозен тромбемболизъм (ВТЕ), е заключението на авторите.

Rivaroxaban е нов перорален антикоагулант – директен инхибитор на фактор Ха, с бързо начало на действие и предвидим клиничен отговор, който не изисква мониториране на коагулацията и не участва в значими взаимодействия с други медикаменти или храни.

Одобрен е за превенция на дълбока венозна тромбоза (ДВТ) при възрастни пациенти с протезиране на колянна или тазобедрена става и е единственият перорален антикоагулант, който превъзхожда по ефективност enoxaparin при тази индикация.

ВТЕ е причина за 544 000 смъртни случая годишно в ЕС и е третото по честота сърдечносъдово заболяване след коронарната болест и инсулта. Около 10% от пациентите, преживяли ДВТ, развиват рецидив в рамките на 12 месеца, въпреки приложеното лечение.

EINSTEIN-DVT изследва приложението на rivaroxaban при остра ДВТ, а EINSTEIN-Extension – при продължително лечение на пациенти, преживяли ДВТ или белодробна емболия (БЕ).

Първичният показател за краен изход и в двете проучвания е честотата на рецидивите на ВТЕ, а първичният показател за безопасност – възникването на значимо кървене или клинично съществено незначимо кървене (в EINSTEIN-DVT) и значимо кървене (в EINSTEIN-Extension). Третото проучване от програмата EINSTEIN, което се провежда в момента, е за оценка ефектите на rivaroxaban при остра БЕ.

EINSTEIN-DVT сравнява ефектите на rivaroxaban (15 mg два пъти дневно за период от три седмици, последвано от 20 mg дневно) с enoxaparin (подкожно), последван от антагонист на витамин К за период от 3, 6 и 12 месеца, при пациенти с остра симптоматична ДВТ.

Проучването включва 3449 пациенти, разделени в две групи: rivaroxaban (n=1731) или enoxaparin плюс антагонист на Vit. K (n=1718). Резултатите показват, че rivaroxaban притежава сходна ефективност по отношение на първичния показател за краен изход (2.1 срещу 3%).

EINSTEIN-Extension сравнява ефектите на rivaroxaban (20 mg дневно) с плацебо за период от 6-12 месеца при болни, лекувани преди това 6-12 месеца за ВТЕ (вторична превенция). Включени са 1196 пациенти разделени в две групи: rivaroxaban (n=602) или плацебо (n=594). Данните сочат сигнификантно предимство на rivaroxaban по отношение първичния показател за краен изход (1.3 срещу 7.1%, р<0.001). В групата с rivaroxaban са регистрирани четири случаи на нефатално значимо кървене (0.7%) срещу нито един в при плацебо (р=0.11).

Обсъждане

 Двете изследвания сочат, че rivaroxaban е ефективен и безопасен при лечението на остра ДВТ, а когато се налага продължителна профилактика, медикаментът е ефективен за превенция на рецидивите, при приемлив риск за кървене. От особено значение е предимството на терапията с един медикамент при остра ДВТ, която заменя комбинираното лечение с LMWH/антагонист на Vit K. Трябва да се има предвид, че нетната клинична полза (симптоматична рекурентна ДВТ плюс значимо кървене) е по-значима при rivaroxaban. Целта на EINSTEIN-Extension е да оцени съотношението полза/риск при дългосрочна (6-12 месеца) антикоагулация. В този случай клиницистите обикновено трябва да балансират между дългосрочните рискове за рецидив на ДВТ при спиране на антикоагуланта и усложненията от терапията. Rivaroxaban е намалил с 82% (от 7.1 на 1.3% клинични събития) рецидивите на ДВТ, на фона на леко увеличение на риска за значимо кървене (0.7%, но без фатални кръвоизлив), т. е. предотвратени са 34 случая на рецидив за сметка на четири случая на значимо кървене. Rivaroxaban е повишил честотата на незначимо кървене от 1.2% (в плацебо групата) на 5.4% (в активната група). Това са били предимно случаи на мукозно кървене, като по-голямата част от болните (81%) са продължили или подновили терапията, което доказва благоприятно съотношение полза/риск на медикамента.

Допълнителни подгрупови анализи показаха, че не се налага корекция на дозировката на rivaroxaban според възраст, пол, телесно тегло и бъбречна функция. Не са наблюдавани случаи на чернодробна токсичност, а честотата на обща смъртност и сърдечносъдови събития (без ДВТ) е била ниска и не се е различавала между групите. (ИТ)

* Xarelto (rivaroxaban) на Bayer Schering Pharma (www.xarelto.com) е регистриран в България (www.bda.bg) за приложение в ортопедията.