Предполагаемо огнище на белодробна чума в Русия

След смъртта на 28-годишната Дария Шипилова, лаборантка в Института за борба с чумата, в Русия се заговори за белодробна чума. Няколко са версиите, които са разпространени до момента. След публикация в „Люди Байкала“ („Хората на Байкал“), че в няколко болници в Иркутск е наложена карантина, лекарите говорят за чума, а властите призовават жителите да не пътуват до Шелехов, Роспотребнадзор (Руската федерална служба за надзор в сферата на защитата на правата на потребителите и благополучието на човека, която отговаря за санитарно-епидемиологичния контрол и защитата на потребителите) излиза със съобщението, че обстановката в Иркутска област и градовете Иркутск и Шелехов е стабилна, а диагнозата, поставена на Дария Шипилова е „пневмония с неизвестна етиология“.

Трагичният случай в Шелехов

Дария Шипилова е приета в Областната болница в Шелехов на 29 септември 2026 г. Лекарите подозират, че младата жена е с тежка форма на COVID-19. Предприемат всички действия, но състоянието й се влошава много бързо. Правят тестове за силно заразни заболявания. В нощта на 2 октомври Дария издъхва.

Същият ден в болницата в Шелехов пристига главният санитарен лекар и ръководител на Роспотребнадзор д-р Анна Попова, която участва в извънредно заседание на санитарната и противоепидемична комисия. Председател на комисията е губернатора на Иркутска област Игор Кобзев, който обявява, че има „подозрителен случай на особено опасна инфекция, но ситуацията е поставена под строг контрол.“

Хипотезите

Няколко са хипотезите, които биват разпространени в пресата. Една от тях е, че Дария Шипилова е приета в болницата с белодробна чума след завръщането си от Тайланд. Другата, която придобива по-голяма гласност, е, че младата жена, която е лаборантка в Института за борба с чумата, е счупила случайно епруветка, която съдържа чумния патоген. Любопитно е, че дори пресата в Израел коментира случая. Проф. Тал Брош, ръководител на отделението по инфекциозни болести в болница „Асута“ в Ашдод, заявява, че Дария Шипилова може да е заразена в резултат на лабораторен инцидент. „При работа в лаборатории с опасни бактерии се случват инциденти, хората са изложени на патогени. Описанието на случилото се с тази жена съответства на инфекцията с чумния патоген“, заявява проф. Брош, който допълва, че все още има места по света с активни огнища на чума, сред тях са части от Централна Азия, Северен Китай и Монголия.

В същото време д-р Михаил Фаворов, руски епидемиолог, който живее в САЩ, поставя под съмнение хипотезата за епруветката. Основният му аргумент е, че служителите на Института за борба с чумата са длъжни да носят защитни костюми, така че рискът от инфекция при счупване на епруветка е изключително нисък. Д-р Фаворов определя посещението на д-р Анна Попова в Иркутска област като знак, че инцидентът е сериозен.

И независимо от становището на Роспотребнадзор, карантинните мерки предизвикват паника сред хората. Защото освен карантина в болниците, са отменени и масовите събития.

Става ясно и това, че до момента са установени 197 души, с които младата жена е била в контакт. Всички те са поставени под карантина, тестовете, които има правят са отрицателни.

Позицията на Роспотребнадзор

Официалната позиция на Роспотребнадзор от 4 октомври 2026 г. е, че санитарно-епидемиологичната обстановка в Иркутска област е стабилна.

„Санитарно-епидемиологичната обстановка в Иркутска област и градовете Иркутск и Шелехов е стабилна. Олрганизиран и въведен е специален набор от мерки във връзка със случая на служител на Иркутския институт против чумата, на когото е поставена диагнозата „пневмония с неизвестна етиология“.

От институцията съобщават, че са извършени множество тестове и в пробата на Дария не са открити микроорганизми, които са свързани с професионалната й дейност. В последните десет дни няма регистрирани и случаи на инфекциозни заболявания сред други служители на Института.

„Заради професионалната дейност на пациентката след получаването на информацията, незабавно и в пълна степен беше приложен цялостен набор от противоепидемични мерки в съответствие със санитарното законодателство. Това включваше идентифициране на възможно най-широк кръг от лица, които са били в контакт с пациента, стационарното им медицинско наблюдение и ежедневни лабораторни изследвания. Резултатите разкриха два случая на COVID-19 и два случая на риновирусна инфекция. Не бяха открити други инфекциозни агенти. Никой от контактните не е показал промени в здравословното състояние,свързани с инфекциозна патология “, заявяват от Роспотребнадзор.

До момента няма никакви доказателства за начало на епидемия нито в Иркутск, нито на други места в Русия. Няма потвърден и друг случай на чума, нито официално доказателство, че Дария е жертва на чума.

Отново за чумата

Данните на СЗО показват, че в периода от 2019 г. до 2025 г. десет държави съобщават за потвърдени или предполагаеми случаи на чума. Между 2010 г. и 2025 г. в света са регистрирани 3248 случая на чума, от тях 584 са с фатален край.

Една бактерия причинява бубонната и белодробната чума и това е Yersinia pestis. При бубонната чума бактериите навлизат в тялото чрез ухапване от заразена бълха и достигат до лимфните възли, които бързо се възпаляват и уголемяват. Следват температура и втрисане. Бубонната чума не се предава от човек на човек при случаен контакт.

Белодробната чума е инфекция, която засяга белите дробове и причинява тежка пневмония. Може да възникне след вдишване на частици, които съдържат бактериите или като усложнение от друга форма на чума. Бубонната чума може да прогресира до белодробна. Човек, който е с белодробна чума, може да зарази други хора чрез кашлица. И двата вида чума се лекуват с антибиотици, но белодробната форма прогресира много бързо и смъртта може да настъпи в рамките на 24 часа след появата на симптомите.

За Института в Сибир

И тъй като конспиративните теории се множат, е добре да бъде уточнено, че Институтът против чумата в Сибир и Далечния изток, който изследва Yersinia pestis е точно на мястото си, тъй като си в Сибир, Забайкалието и в съседна Монголия съществуват естествени природни огнища на чумата. В съседна Монголия тези огнища се откриват на почти 30% от територията й. Наблюдението на тези естествени огнища, откриването на опасните инфекции и разработването на методи за профилактика и лечение са темите, по които работят учените в тези институти.

В средата на септември 2026 г. д-р Анна Попова заявява, че в момента се работи активно по въпросите, свързани с чумата, тъй като ситуацията в Монголия се влошава. „Започваме да ваксинираме монголците с нашата ваксина“, казва тя.

Институтът е създаден през 1934 г. Негов основател и пръв ръководител е известния епидемиолог и микробиолог проф. Алексей Скородумов.