Туберкулозата се завръща с пълна сила в целия свят

Туберкулозата, една от най-смъртоносните инфекции в света, се завръща с пълна сила. Дълго време се приема, че светът се е справил с болестта, отговорна за над милиард смъртни случаи от откриването й през 1882 г. до днес. За нея почти не се говори, особен в развитите страни. Например, в началото на 70-те години на миналия век САЩ намаляват финансирането на програмите за контрол на туберкулозата, убедени, че тя е минало.

Защо туберкулозата се завръща отново

Защо туберкулозата се завръща с пълна сила не само в САЩ и Обединеното кралство, е въпрос, отговорите на който са важни. Според здравните експерти основна роля за възраждането на болестта е пандемията от COVID-19. В този период здравните системи са съсредоточени и фокусират усилията си единствено върху коронавируса, а останалите инфекции биват пренебрегвани от една страна, а от друга здравните системи са претоварени до крайност. Данните показват, че както откриването на други инфекциозни заболявания, така и наблюдението на хората, страдащи от тях, намаляват рязко по време на пандемията. С особена сила това важи за едни от бедните райони в света. Факт е, че Африка и Югоизточна Азия са силно засегнати и това е така, защото туберкулозата продължава да бъде преди всичко болест на бедните. Всъщност именно недохранването, големият брой хора, струпани на едно място и липсата на достъп до здравеопазване създават идеалните условия за нейното разпространение. Освен в бедните страни обаче туберкулозата се завръща и в богатите. Причината се крие в нарастващото неравенство и намаляващия жизнен стандарт в тях.

Не по-малко важна причина още е и глобализираният свят. В последните години става ясно, че географските граници не са в състояние да защитават, тъй като бактериите пътуват свободно.

През 1972 г. САЩ намаляват федералното финансиране за програмите, насочени към туберкулозата, защото тя е спаднала до съвсем незначителни нива. Спадът започва от 50-те години на миналия век с появата на антибиотиците. За съжаление от 2021 г. започва възходът на заболяването и до 2024-а данните показват увеличение всяка година.

Точно през 2024 г. Канзас става център на едно от най-големите огнища на туберкулоза в съвременната история на САЩ. Картината не е по-различна и в Обединеното кралство, където през същата 2024 г. отчитат най-резкия скок в случаите на туберкулозата. Тогава експертите предполагат, че Обединеното кралство може да загуби статута си на страна с ниска заболеваемост.

През 2025 г. Световната здравна организация (СЗО) съобщава, че случаите на туберкулоза в света през 2024-а достигат най-високото си ниво в историята. Тогава броят на болните от туберкулоза в света е 10,7 милиона души, от които 1,23 милиона намират смъртта си.

Възходът на заболяването заради пандемията от COVID-19 е само част от отговора на въпроса.

Мнозина експерти са на мнение, че възраждането на туберкулозата е следствие и от сериозните пукнатини в националните системи за общественото здравеопазване, които са в резултат на недофинансиране и неглижиране на проблемите. Не е случайно, че с понижаването на жизнения стандарт в много части в света бактерията се оказва отново у дома си както в Лондон по времето на викторианската епоха.

Не бива да бъде подценяват и още един фактор – влиянието на политиката и по-конкретно действията на американския президент Доналд Тръмп. През 2025 г. неговата администрация намали драстично средствата за хуманитарна помощ и за глобалното здравеопазване.

Междувременно проучване, осъществено от изследователи от Бостън и Харвард, показва, че съкращенията могат да доведат до още 2,5 милиона случая на туберкулоза при децата в рамките на десет години и приблизително 340 000 смъртни случая. Ако САЩ се оттегли напълно от Глобалния фонд, тези случаи могат да нараснат до близо 9 милиона случая, от които 1,5 с фатален край.

Доц. Леонардо Мартинес, специалист по епидемиология в Училището по обществено здраве към Бостънския университет и старши автор на изследването, казва, че години наред точно стабилното международно финансиране помага за намаляването на заболеваемостта и смъртността от туберкулоза в страните с висок риск.

„Благодарение на него достъпът до диагностика и лечение на деца, изложени на особено висок риск, се разширяваше. Най-тежка ще бъде цената, която ще платят страните с ниски доходи в Африка и Югоизточна Азия, но и на местата, където ХИВ и туберкулоза се разпространяват паралелно, а здравните системи разчитат в много голяма степен на външна помощ“, подчертава доц. Мартинес.

Учените са категорични, че възраждането на туберкулозата не е резултат от биологична неизбежност, а преди всичко отражение на политическите и социални избори. Бактерията не зачита националните граници, а случващото се на един континент рядко остава там, защото светът е по-дълбоко свързан от всякога.

Ваксината срещу туберкулоза – основната защита

Ваксината срещу туберкулоза, Bacillus Calmete-Guerin (BCG), създадена в началото на 20 век във френския институт „Пастьор“, се прилага на кърмачета по целия свят. Тя е основният инструмент за защита на децата срещу най-тежките форми туберкулоза, но с времето защита й отслабва и не успява да предотврати адекватно болестта при по-възрастните.

От десетилетия учените работят за създаването на ваксина, която да защити юношите и възрастните.

В момента кандидат ваксината M72/AS01E е във фаза III на клинични изпитвания в Африка и Индонезия. В един от центровете, които участват в изпитването, д-р Лий Феърли от Университета в Йоханесбург, Южна Африка, ръководи екипа, който оценява безопасността и ефикасността в по-голям мащаб. И това има особено значение, защото в Южна Африка годишно от туберкулоза умират 56 000 души.

Изследванията за нови ваксини срещу туберкулоза не просто се провеждат на континента, но биват ръководени и насочвани от африкански учени в различни страни, сред които Южна Африка, Кения, Замбия. Проучването на M72 не е единственото. Работата по още няколко нови кандидати за ваксина напредва сериозно.

Изследователите работят и за подобряване на начина, по който туберкулозата бива диагностицирана. Поставянето на диагноза продължава да бъде сериозен проблем, тъй като молекулярните диагностични тестове, които са златният стандарт, са скъпи, пробите се събират трудно, а обработката зависи от централизирани лаборатории.

Новите инструменти за диагностика са преносими, при тях се използват тампони и могат да бъдат използвани в лечебните заведения за първична медицинска помощ. Има напредък и по отношение на лечението, например, новият антибиотик сорфеквилин, резултатите от изпитването на който са много добри във втора фаза.

Комбинацията от търсенето на нови ваксини, по-бързите и достъпни методи за диагностика и лечение е точно напредъкът, от който има нужда особено в Африка и Югоизточна Азия, но вече и не само там.