Чудотворният компост, който ще спаси африканските почви

Не може да се отглеждат различни култури, без да бъде използван фосфор. За да го получат, земеделските производители често разчитат на скъпи и труднодостъпни торове. Но земеделието може да бъде много по-лесно и в пъти по-плодородно.

В Блантайр, Малави, група фермери се опитват да обработват купчина материали, които биха могли да подобрят бъдещето на Африка. Тази спасителна сламка, за която се хващат местните, на вид не е особено надеждна. В същността си представлява купчина от редуващи се слоеве влажна органична маса като царевични стъбла и пилешка тор, но функциите, които има, са повече от обещаващи.

Това ще бъде чудотворният компост, който ще спаси африканските почви.

След осем седмици на микробна активност и периодично обръщане, тежката, леко миризлива маса се трансформира в плодородна тор. Така с малко усилия и евтин материал земеделците имат възможността да подобрят почвите си и да редуцират зависимостта от минерални торове, които в най-добрия случай са твърде скъпи, а в най-лошия не са налични.

"Това не е обикновена купчина компост от задния двор, където хвърляте кухненските си отпадъци" – споделя Йохан ван дер Хам, управляващ демонстрационната ферма. – "Това е термична тор. Сега се учим как да я създаваме периодично и да я разширяваме според нуждите на всяка ферма."

Земеделците, които черпят от знанията и уменията на ван дер Хам и които ще предадат информацията на другите хора в ареала, в повечето случаи са селскостопански производители на дребно. "За тях една провалена реколта означава глад и мизерия… или дори по-лошо." – разяснява ван дер Хам. – "Така че за тях подобряването на почвите не е просто подобрение на реколтата, а въпрос на оцеляване."

Бъдещето на торовете

Както е известно, повечето африкански почви са бедни. В продължение на милиони години по-младите и по-плодородни слоеве биват унищожени в резултат на ерозия. А в Субсахарска Африка (по-известна като Тропическа Африка) широко разпространената царевична монокултура е изтощила допълнително обработваемата земя.

За да се развиват пълноценно, растенията се нуждаят от вода, светлина и въздух, но също така и от азот, калий и фосфор. Последният минерал обаче е от ключово значение в началния етап на развитие на дадена култура, за да може тя да развие кореновата си система достатъчно, че да започне да си набавя сама хранителни вещества. Без дадено наличие на фосфор, растенията закърняват и не развиват потенциала, който имат.

Именно затова връщането на този чудотворен минерал в африканските почви е особено важно за земеделието, а респективно от това и за изхранването на населението.

В наши дни фосфорът, който се използва за агрономия, идва предимно от изкуствените минерални торове, но тяхното бъдещо производство става все по-несигурно. Първият ценови шок бе преди 11 години, когато цената за суровия фосфат се качи с 800%.

"Тогава хората започнаха да обръщат внимание (на проблема)", казва Дана Кордел, директор по научните изследвания в Института за устойчиво развитие в Технологичния университет в Сидни (Institute for Sustainable Futures at the University of Technology Sydney) и съосновател на Световната инициатива за изследване на фосфора (Global Phosphorus Research Initiative).

Обект на нейните изследвания сега е Малави и начините, по които може да се адаптира малката държава без излаз на море към възникващите фосфорни предизвикателства. За местните всяка покупка на тор е като хазартна игра, в която не се знае дали риска си заслужава.

Проблемът с химията

Определено проблемът е в химията. Почвите в Малави, а и в по-голямата част от Африка на юг от Сахара, са киселинни. Това означава, че повечето фосфатни йони бързо се свързват с желязо или алуминиеви оксиди и вече не са благоприятни за растенията.

В такъв случай, дори да има богатство от фосфор в ареала, голяма част от него е практически безполезна. Затова, преди минералните торове да се оптимизират, трябва да се променят самите почви.

Минералната тор не може да направи това, но компостът може. Освен че предоставя достатъчно фосфор и хранителни вещества на растенията, той възстановява цялостната структура на почвата, добавяйки към нея органична материя.

"Здравата, продуктивна почва не е просто мръсотия, съдържаща хранителни вещества. Това е жива екосистема." – обяснява ван дер Хам. Запазването на тази екосистема означава поддържане на достатъчно органично вещество в почвата, за да се съхранят микроби, акари, гъби, червеи и други животни, които ще могат да живеят, да се хранят и да подпомагат земеделските култури. Една от най-важните функции на тези организми е разграждането, чрез което те освобождават фосфор и други хранителни вещества, от които растенията се хранят.

Йохан ван дер Хам заявява пред обучаващите се, че в една супена лъжица от компоста има повече на брой организми, отколкото хора в Малави.

Той сам практикува това, на което учи местните. В собствената си земя ван дер Хам не е използвал минерални торове повече от шест години. Но съумява да облагороди културите си повече от добре, използвайки само компост, тор и мулчиране.

Редактор: Милена Минчева

Източник: bbc.com; crownmalawi.org

Снимки: bbc.com