Българите вярват на лекарите, но искат промени в здравната система

Това показват данните от проведени изследвания от институт "Отворено общество" - София, в рамките на изминаващата година. Над 60% от запитаните смятат, че ги обслужват по-добре, когато платят сами, отколкото, когато е платено от здравната каса.

Недоволство от системата има и сред здравните специалисти. Близо една четвърт от медиците са обмисляли или планират да напуснат системата, за да работят в чужбина. А всеки втори от тях има очакване за месечен доход до 2500 евро.

Hаселението в България не подкрепя съществуващата система за здравеопазване. Това показва информацията от проведени изследвания от институт "Отворено общество" - София (ИОО) в рамките на изминаващата година. ИОО използва няколко свои специализирани проучвания сред населението през 2011 г., за да изследва проблеми на здравеопазването.

Данните показват, че пациентите не показват разбиране към съществуващия модел за здравно осигуряване. Едва 25% от анкетираните подкрепят системата с един общ здравен фонд, който гарантира лечението. Други близо 25% предпочитат наличието на лични сметки и зависимостта на осигуряването от обемите в тях, 19% подкрепят комбинацията общ здравен фонд и лични сметки, 20% не могат да преценят коя алтернатива да изберат, а близо 11% залагат на пълното отпадане на системата със здравни вноски.

Изследванията на ИОО илюстрират добре несигурността, в която изпадат пациентите, когато ползват здравни услуги. Обхванатите от проучване през юни 2011 г. бяха помолени да сравнят услугата, която получават, когато заплащат прегледа при лекар сами, с услугата, която се заплаща от здравната каса. Малко над 60% от интервюираните смятат, че при прегледа, който пациентите сами заплащат, лекарите им отделят повече време в сравнение с преглед, покрит от здравната каса. Близо 64% заявяват, че лекарят им отделя повече внимание, когато му заплащат прегледа, а 61% намират, че лекарите проявяват повече старание към тях, когато заплащат услугата изцяло 53% от респондентите смятат, че лекарите в страната често допускат грешки. В същото време над 60% от запитаните декларират висока степен на доверие в медицинските специалисти, при това без разлика дали са в болничната или в извънболничната сфера.

Около 30% от пациентите заявяват, че не се доверяват изобщо или се доверяват в малка степен на медицинските специалисти.

За 51% от респондентите тъкмо здравеопазването е сферата с най-голям приоритет, в която трябва да бъдат предприети реформи.

Мнозинството от гражданите обаче не би подкрепило крайни реформи, чийто ефект би бил затварянето на болници. 57% от запитаните предпочитат да има болница в по-малки населени места дори и в случаите, когато предоставяните там услуги не са на добро ниво.

На фона на тези усещания и очаквания на населението, около 50% от медицинските специалисти, обхванати от национално представително изследване в болничната и извънболничната сфера през септември, определят работата си като много натоварена. Близо четвърт от медиците са обмисляли или планират да напуснат работното си място тук, за да работят в чужбина. Половината от тези недоволни от системата на здравеопазването специалисти имат очакване за месечен доход до 2500 евро..

Европейските здравни системи обаче са изправени пред същите въпроси, които са в основата на проблемите пред здравеопазването у нас: застаряващо население, ръст на хората с хронични заболявания, увеличаващи се публични разходи за здравеопазване, нужда от гъвкави здравни услуги, предизвикателства с мотивирането и задържането на специалистите в сектора и все по-информирани пациенти.

Но за разлика от България, предизвикателствата пред здравеопазването са не само фокус на активни обществени дискусии, но и приоритетни области на действие и политики от страна на правителствата, които включват комплексни подходи за гарантиране на живот в добро здраве.

От какви реформи в здравеопазването се нуждаем? Българският дневен ред изглежда закъсняващ спрямо очакванията на пациентите и специалистите в здравеопазването.