България, 2021 г.: Заключени в стая, пациентите с COVID-19 са принудени да се облекчават в бутилки в МОБАЛ – Велико Търново

Ужасяващо, потресаващо, безобразно... Всеки може да продължи с епитетите и да ги реди до безкрай. Поредната шокираща публикация за състоянието на здравеопазването в България, която обаче няма да реши проблема. Ситуацията, свързана с условията за лечение на болните от COVID-19 във великотърновската областна болница, описана от Невен Боянов и вече показана и по bTV, провокира порой от коментари в социалните мрежи. Така се случва поредната информация, споделен разказ и доказателство за нивото на здравните грижи у нас. Шуми се по медии, ври и кипи в социалните мрежи и толкова. Преминава, забравяме го, насочили вниманието си към някой нов и още по-драматичен скандал. На практика излиза, че преливаме от пусто в празно, че всички заедно преживяваме, възмущаваме се, страдаме, но нищо се променя. За съжаление и срам на всички ни. Уж има наказани, взимат се мерки, докладват се успехи. Но промяна няма.

Историята на Невен Боянов

Невен Боянов попада в областната болница „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново в средата на август. Потресен е не само от условията, но и от забраната да напуска стаята и факта, че ще се наложи да се облекчава в пластмасово шише. „Аз съм здрав човек, до момента никога не съм бил в болница. Реших, че навсякъде е така. Дори си помислих, че забраната да излизаме от стаята и да не ползваме тоалетна, а да се облекчаваме в пластмасови бутилки е нареждане от министерството, че така процедират навсякъде“, споделя още IT специалистът.

Признава, че в стаята не е било особено чисто. Поискал да го настанят в една от така наречените VIP стаи, но разбрал, че тя се използва от лекарите, за да се преоблекат. „Разбирам ги напълно, защото трябва да има къде да си сложат защитното облекло, с което идват при нас“. Невен Боянов (на снимката) остава само три часа в областната болница. Подписва нужните документи и се прибира в дома си, за да се лекува там.

„След два дни състоянието ми се влоши и потърсих друго лечебно заведение. Отидох в Специализираната болница по кардиология. И тогава видях разликата. Разбрах, че не става дума за някакъв здравен протокол от министерството, който трябва да се спазва“, споделя още мъжът и признава, че точно това го провокира да разкаже за преживяванията си в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Защото, признава Невен Боянов, и в кардиологичната болница бях по клинична пътека, не платих нито лев, но условията бяха други, да не говорим за отношението, защото лекарите разговарят с пациентите и им обясняват подробно всичко.

Първият сблъсък със здравната система на Невен Боянов е като удар с влака стрела. Мъжът не проумява защо това се случва. „Убеден съм, че с парите, които всички ние плащаме за здравно осигуряване от десетилетия, може да получаваме истинска и качествена грижа, когато ни се наложи.“ Проблемът е, че някъде може, а на друго място не. И не става дума за пари. Става дума за отношение, организация, отговорност.

Подобни безобразия не трябва да се случват, убеден е Невен Боянов, който споделя още, че лекари, сестри и санитари в областната болница се отнасят много добре с пациентите. Проблемът е, че свиват рамене и казват, че това са условията, нищо не могат да направят, с това разполагат. А всъщност тези условия са еднакви и за тях, и за болните.

Позицията на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“

Ръководството на болницата признава, че условията са тежки. Стара база, отделения, които са пригодени да бъдат инфекциозни в условията на пандемията от COVID-19. Директорът д-р Стефан Филев обяснява пред bTV, че има изисквания към инфекциозно болните, че помещенията трябва да се дезинфекцират и че много често заради липса на кислород пациентите припадат в коридорите, отивайки към тоалетната.

На 14 септември 2021 г. великотърновският вестник „Янтра днес“ съобщава, че вече са осигурени 1 200 000 лв. за купуването на медицинско оборудване и обзавеждане на новия болничен корпус в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Очакванията са до края на годината новият корпус да бъде открит.

А дотогава? Въпрос, на който някой би трябвало да даде отговор.

Не съм сигурна как да определя последното или какъв етикет да му сложа – шокиращо, разтърсващо, нелогично, безсмислено? Това ли е начинът да оправдаеш факта, че болните нямат право да напускат стаята си, че в нея трябва едновременно да се хранят и да се облекчават, да го правят един пред друг?

Що за безумие? Не е ли работа точно на директора на едно лечебно заведение да осигури адекватни условия както за работа на екипа, така и за лечението и обгрижването на болните? Колко милиона лева са нужни, за да бъдат чисти, проветрени и дезинфекцирани стаите, а болните да получават нужните грижи и добра дума? Извинението със забавена обществена поръчка, която не позволила да започне работа ново инфекциозно отделение, е някак не на място. Защото въпросът е докато то стане факт, какви грижи се полагат за болните и колко качествени са те.

Поредният частен случай

България, 2021 г., Велико Търново, но градът може да бъде и друг, нали? За съжаление. Поредният частен случай, който разтърсва. И показва не просто дефектите на системата, както между другото го направи кризата COVID-19, а нейната цялостна деформация. Болни, затворени в стая и уриниращи в пластмасови бутилки. В областна болница. Да припомним ли какво има под леглата на детското здравеопазване и какво е състоянието на детските клиники и отделения? Колко безобразия още можем да понесем всички ние, като общество, за да провокираме истинска промяна?