Водещи специалисти очертаха постижения и проблеми в УНГ лечението на научна конференция

УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ беше домакин на пролетна научна конференция, чиято тема беше „Съвременни концепции в лечението на ушите, носа и гърлото“. Специалисти с доказан опит в оториноларингологията споделиха идеи и постижения от своята дългогодишна практика, както и от сферата на теорията. Видни професионалисти представиха пред колеги и гости научни доклади, проведоха се дискусии как да бъде подпомогнато развитието на медицината при лечението на заболяванията на ушите, носа и гърлото.

На конференцията присъстваха и пациенти, които са възстановили слуха си и са се интегрирали успешно благодарение на поставянето на кохлеарен имплант. Някои се обърнали към специалисти на по-късен етап в живота си, други били бебета, когато се подложили на лечението и последваща рехабилитация. Техните истории послужили за нагледно доказателство за постигнатото от лекарите от момента на поставянето на първия кохлеарен имплант през 1999 г. от проф. Иван Ценев досега.

Проф. Диана Попова от ИСУЛ и ръководител Катедра по УНГ болести в Медицинския университет в столицата подчерта важността от разработването на програма за неонатален скрининг. Тя допълни, че благодарение на „Българската Коледа“ са събрани средства за закупуването на много необходимата медицинска апаратура за отоакустични емисии за ранна диагностика на слуха при новородени.

В момента работят 4 центъра за кохлеарни имплантации. Първият е създаден от проф. Ценев към ИСУЛ. Вторият отваря врати през 2004 г. към ВМА под ръководството на проф. Венцислав Цветков. Третият се появява през 2013 г. в Стара Загора благодарение на доц. Петър Руев. Последният става факт преди година в Пловдив.

Нина Горанова, представител на компания вносител на кохлеарни импланти, сподели, че е от голямо значение диалога с държавните институции. След настояването и дългогодишната работа на специалисти оториноларинголози през 2005 г. НЗОК започва да финансира кохлеарната имплантация. Статистиката показва, че само 2 на сто от напълно глухите българи имат имплант. Процентът при децата до 24-месечна възраст е 25, но това е крайно недостатъчно, ако се сравни с този в Европа, който е 85-90%. Г-жа Горанова набляга в своя доклад, че е необходимо да се правят аудиометрични изследвания в учебните заведения, като подобна практика може да подпомогне ранното откриване на здравен проблем в областта на слуха.

Лекарите се обединяват около мнението, че има още какво да се желае и да се работи в посока финансиране от страна на здравната каса. Също така проблем е и дългият списък на чакащи кохлеарна имплантация. Проф. Спиридон Тодоров от ИСУЛ коментира, че ежегодно в нашата страна се раждат средно 70 деца с пълна глухота. Когато към тях се прибавят пациентите от миналата година и тези с вродена глухота, които се увеличават с всяка изминала година, става ясно, че броят имплантации, които поема НЗОК, е крайно недостатъчен. Затова специалистите искат държавата да бъде по-отговорна в тази насока.

Редактор: Ирина Тенева
Източник и снимки: УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“