В името на семейството си Анджелина Джоли реши да не живее в сянката на рака

Тя без колебание прави неща, които други биха обмисляли дълго. Татуира името на втория си съпруг - Били Боб Торнтън, а после без колебание заличи любовния белег, на сватбата си с него си размениха не халки, а шишенца със собствената си кръв - с нея те подписаха и брачните си свидетелства.

След раздялата си с Били тя без колебание сама осъществи дълго плануваното от двамата осиновяване на Мадокс - първият й син.

Днес жената, която някога казваше "Не страдам от психично разстройство - наслаждавам му се", продължава да приковава вниманието ни и да расте в очите ни както с безмерната любов към семейството си, така и с всеотдайността си към различни хуманитарни каузи. Затова никак не е изненадващо, че тези дни най-красивата жена в света се оказа и най-силната...

Световноизвестната актриса Анджелина Джоли призна в изявление пред в. "New York Times", че е претърпяла операции за отстраняване на гърдите, след което се е подложила и на пластична реконструкция.

Причината за тази превантивна мярка са резултатите от генетично изследване, които са показали наличието на 87 процента риск от развитие на рак на гърдата и 50 процента риск от рак на яйчниците.

В статия, озаглавена "Моят медицински избор" и публикувана в "New York Times", Анджелина Джоли разкрива защо е предпочела да не пази историята си в тайна.

Представяме ви целия й разказ и сме сигурни, че страховете й ще ви се сторят познати, защото са страхове, изпитвани от всяка една жена, майка и съпруга.

Борбата на МАЙКА МИ с рака продължи почти десетилетие. Тя почина на 56 години. Издържа достатъчно дълго, за да се срещне с първите си внуци и да ги подържи в прегръдката си. Другите мои деца обаче, никога няма да имат шанса да я опознаят и да разберат колко любяща и милостива беше тя.

С тях често си говорим за "мамата на мама" и се улавям как се опитвам да им обясня болестта, която ни я отне. Питали са ме какво би станало, ако и с мен се случи това. Отговорът ми винаги е бил да не се тревожат, но истината е, че аз нося "дефектния" ген BRCA1, който увеличава рязко риска от развитие на рак на гърдата и рак на яйчниците.

Прогнозата на лекарите ми беше, че рискът да развия рак на гърдата е 87 процента, а рак на яйчниците - 50 процента, въпреки че при всяка жена рискът е различен.

Само част от рака на гърдата е в резултат на наследена генна мутация. При жените, които имат дефект в BRCA1 рискът да се разболеят е средно 65%.

След като осъзнах каква е реалността, която ме очаква, реших да не чакам, а да действам и да минимизирам риска, толкова, колкото мога. Взех решението да си направя превантивно двойна мастектомия. Избрах да започна с гърдите, защото при мен рискът от развитие на рак на гърдата е по-голям, а и защото операцията е по-сложна.

Медицинските процедури, които наложи мастектомията, продължиха три месеца и завършиха на 27 април. През този период имах възможност да запазя всичко в тайна и да продължа да работя.

Но сега аз пиша за това, тъй като се надявам с моя опит да помогна на други жени. Ракът продължава да е дума, всяваща страх в сърцата на хората, създавайки дълбоко чувство на безсилие. Но днес, с помощта на генетичен кръвен тест, вече е напълно възможно да разбереш дали за теб съществува риск от развитие на рак и съответно да предприемеш нещо.

Моят процес започна на 2 февруари с процедурата, наречена "nipple delay", която увеличава и обръща притока на кръв в областта на зърната. Процедурата е болезнена и оставя много синини, но увеличава шанса зърното да бъде запазено.

Основната операция ми беше направена две седмици по-късно. При нея се премахва основната тъкан от гърдите и се поставят временни филъри. Операцията може да продължи 8 часа.

Събуждаш се с тръби и разширители в гърдите, като в сцена от научно-фантастичен филм. Но няколко дни след операцията вече можеш да се върнеш към своя нормален живот.

След девет седмици дойде моментът за последната операция, с която с помощта на импланти беше направена и реконструкцията на гърдите. Има голям напредък в пластичната хирургия през последните години и резултатите могат да бъдат красиви.

Исках да напиша това, за да кажа на други жени, че решението ми да направя мастектомия не беше лесно. Но съм много щастлива, че го взех. Рискът да развия рак на гърдата беше минимализиран от 87 до под 5 процента. Вече мога да кажа на децата си, че не бива да се страхуват от това, че могат да ме изгубят заради рак на гърдата.

Успокояващо е, че те не виждат нищо, което да ги накара да се почувстват неудобно. Те виждат само няколко малки белега. Всичко друго си е просто мама - такава, каквато винаги е била. Те знаят, че ги обичам и че ще направя всичко, което е по силите ми, за да бъда с тях колкото е възможно по-дълго.
В личен план мога да кажа, че не се чувствам по-малко жена. Чувствам се заредена от това, че направих този силен избор, който не намалява женствеността ми по никакъв начин.

Щастлива съм, че имам партньор, Брад Пит, който е толкова любящ и подкрепящ. Всички, които имат съпруги или приятелки, преминаващи през това, трябва да знаят, че са много важна част от прехода. Брад беше в Pink Lotus Breast Center, където бях оперирана, през всяка минута от процедурите. И ние успявахме да намерим моменти, в които да се посмеем заедно. И двамата знаехме, че това е правилното нещо, което правим за нашето семейство и че то ще ни сближи още повече. Така и стана.

Към всяка жена, която чете това - надявам се, че съм успяла да ти помогна да разбереш, че имаш възможност. Искам да окуража всяка жена, особено, ако в нейното семейство е имало и други случаи на рак на яйчниците или на гърдата, да търси информация от медицински специалисти, които ще й помогнат да направи своя информиран избор.

Потвърждавам, че има много добри холистични лекари, които разработват алтернативи на тази операция. Целият ми план на лечение и възстановяване ще бъде публикуван в сайта на болница Pink Lotus Breast Center. Надявам се, че това ще помогне на други жени.

Според Световната здравна организация ракът на гърдата годишно убива близо 458 хиляди жени. Достъпът на повече жени до кръвни тестове трябва да се превърне в приоритет като превантивно и животоспасяващо действие, без значение къде живеят и с какви средства разполагат.

В Америка цената на теста за BRCA1 и BRCA2 е повече от 3 хиляди долара, което е основна пречка за много жени.

Реших да не пазя в тайна моята история, тъй като има много жени, които не знаят, че живеят в сянката на рака. Надявам се те да имат възможност да си направят генетичен тест и ако за тях също съществува висок риск, вече ще знаят, че възможностите, които стоят пред тях, са големи.

Животът идва с много предизвикателства. Тези, които не трябва да ни плашат, са тези, с които можем да се справим и тези, които можем да контролираме.