Представиха списък със 17-те основни заплахи за човешкото здраве

Доклад на Комисията „Лансет“ представя глобалните заплахи за човешкото здраве през 21 век. Екипът публикува проучването в научното списание The Lancet, а основната цел на учените е да бъдат предприети превантивни действия от страна на политиците в света. Като анализират здравни данни от целия свят, авторите откриват най-сериозните заплаха за здравето, пред които е изправено човечеството до края на 21 век. 15 от тях са катастрофални и сред тях са затлъстяването и заседналият начин на живот. Независимо, че вероятността е малка, други две заплахи съдържат потенциал да провокират масова смърт и това са злонамереното използване на изкуствен интелект и ядрен конфликт.

Заплахите за човешкото здраве до 2100 г.

Комисията „Лансет“ откроява ясно 17 заплахи пред човешкото здраве от 2025 г. до края на 21 век. Световните експерти предупреждават, че решенията, които сега се взимат в здравеопазването, финансите, климата и сигурността ще определят колко години добро здраве ще спечелят или ще загубят бъдещите поколения от предотвратими заболявания и преждевременна смърт.
Експертите са категорични, че здравето на следващото поколение ще бъде оформено не от една определяща криза, а от набор от 17 взаимосвързани катастрофални заплахи. Те обхващат болести, социални и икономически условия, промени в околната среда, технологиите и конфликтите.

Комисията стъпва както на исторически доказателства, така и на сериозен анализ на риска, който обхваща 204 държави и територии, предоставени от Института за здравни показатели и оценка. Авторите изследват стотици възможни заплахи. От всички тях открояват 17, които представляват най-голяма опасност за човешкото здраве и за оцеляването между 2025 г. и 2100 г.

Две от заплахите имат потенциал, който може да доведе до изчезване на човечеството и това са:

• злонамереното използване на изкуствения интелект
• ядрен конфликт

Останалите катастрофални заплахи пред човешкото здраве са:

• замърсяването на въздуха
• намаляващата помощ за развитие в здравеопазването
• естествено възникващи пандемии
• антимикробна резистентност
• висока употреба на алкохол
• затлъстяването
• недохранването в детската възраст
• високото кръвно налягане
• лошото психично здраве
• изменението на климата
• неравенството в доходите
• пушенето
• конвенционален конфликт
• ниско образование
• нездравословно стареене

Според авторите тези заплахи реално застрашават не само здравето, но и глобалния просперитет, сигурност и стабилност.

Изследователите използват референтен показател в общественото здравеопазване – години живот, коригирани с инвалидност  (DALY). Единицата измерва броя на годините здравословен живот, загубени поради преждевременна смърт, заболяване или инвалидност.

Една заплаха се определя като катастрофална, ако отговаря на три ключови критерия. Единият от тях е дали може да доведе до загубата на един милиард години живот до 2100 г., дали съществуват достатъчно данни за нейното моделиране и дали има реални възможности за предприемане на политически мерки.

За всяка една от тези заплахи комисията моделира вероятни сценарии за най-доброто и най-лошото развитие на събитията в бъдеще.

„Поразителното откритие е не само мащабът на тези заплахи, но и фактът, че човечеството все още разполага с възможността да действа. Когато говорим за всички 17 катастрофални заплахи, е добре да кажем, че решенията, които лидерите взимат днес, ще определят здравето и благосъстоянието на следващото поколение. Отлагането на действията ще доведе единствено до прехвърляне и увеличаване на разходите в бъдеще“, казва проф. Кристофър Мъри, който е директор на Института за здравни показатели и оценка към Вашингтонския университет и съпредседател на Комисията.

Другият съпредседател е д-р Наталия Канъм, която е бивш изпълнителен директор на Фонда на ООН за населението. Част от комисията са 35 лидери с опит в сферата на здравеопазването, икономиката, сигурността, управлението и технологиите.

Мнението на авторите е, че ако настоящите тенденции продължат, то 17-те катастрофални заплахи заедно биха могли да са причина за загубата на десетки милиарди години здраве.

И независимо от факта, че мащабите варират в зависимост от заплахата и региона, всяка страна е изправена пред значителни рискове. Във всяка държава последиците ще бъдат разпределени неправомерно, а най-тежкото бреме ще понесат хората, които живеят с ограничени ресурси и маргинализираните общности. Или както подчертава д-р Наталия Кадъм глобалните заплахи за здравето рискуват да увеличат съществуващите неравенства като най-голямата тежест пада върху най-уязвимите.

„Оценките показват ясно колко много загуби на здраве могат да бъдат избегнати във всяка една от областите. Някои от тях вече налагат сериозна тежест върху здравето, докато други крият реална опасност, ако се се случат. От решаващо значение е, че всички 17 заплахи са взаимосвързани. Затова те трябва да бъдат разглеждани комплексно, а не изолирано“, убеден е проф. Мъри.

В статията, публикувана в The Lancet, авторите подчертават, че „целта на новата комисия не е да класира заплахите, а да катализира международни, регионални и национални действия за защита и укрепване на бъдещето здравето и на човечеството.“

Ключовите констатации на Комисията

Въпреки че вероятността от ядрен конфликт и злонамерено използване на изкуствения интелект остава ниска, те са сериозни бъдещи заплахи най-вече заради потенциала си да доведат до унищожение. Като взема под внимание както потенциалното им въздействие, така и вероятността да се случат, Комисията установява, че действията за предотвратяване на ядрен конфликт ще предотвратят приблизително 133 милиона смъртни случая и 9,35 милиарда DALY до 2100 г., докато действията за намаляване на риска от злонамерен изкуствен интелект биха могли да предотвратят приблизително 10,4 милиарда DALY.

Изменението на климата е вече катастрофална и неотложна заплаха за здравето и оцеляването на човека. Комисията установява, че ограничаването на глобалното затопляне до около 1,8 градуса по Целзий, вместо да се позволи да достигне 4,4 градуса, може да предотврати загубата на 1,89 милиарда години здравословен живота.

Неравенството в доходите може да наложи бреме в здравеопазването до 2100 г., което се равнява на 25 пандемии от COVID-19.
Затлъстяването е значителна и растяща здравна тежест, която се очаква да се задълбочи.

Главният редактор на списание The Lancet д-р Ричард Хортън казва, че комисията „Лансет“ предлага радикална концептуална промяна в начина, по който се мисли за бъдещите заплахи за човешкото оцеляване. „Комисията ни кани за разширим набора от опасности, пред които човечеството е изправено, като преминем от единични проблеми към по-сложния набор от заплахи, което изисква ясна рамка от координирани действия. Опасностите са многобройни, а нашите решения трябва да съответстват на тази реалност“, казва д-р Хортън.

 Призивът за действие

За повечето от заплахите за здравето съществуват доказани решения, които да бъдат както разширени, така и реално приложени. От лекарствата и здравните технологии до доказани публични политики. Съществуват и такива, които изискват инвестиции и иновации, за да достигнат пълния си потенциал.

Особено важно е, че Комисията от The Lancet не само констатира заплахите, но и представя на всички, които трябва да вземат решения, обща рамка за действията преди вредата да стане трайна и устойчива. Програмата се състои от три части. И това са:

• Изграждане на готовност – създаване и финансиране на здравни системи, които са готови да се справят със заплахи, наличност на специализирани екипи за прогнозиране, превенция и защита при различните рискове. Това означава финансиране на здравните системи трайно, а не в случаи на криза и възможност да достигнат до по-бедните и маргинализирани общности, а не единствено до богатите.
• Подкрепа на откритията – увеличаване на инвестициите в иновациите, особено там, където са недостатъчни

• Проследяване на заплахите – редовно и независимо преоценяване на заплахите

Ако действия няма, всяка от 17-те катастрофални заплахи крие значителни рискове. Рамката на Комисията цели да помогне на политици и държавници, които вземат решения, да идентифицират възможности за съвместни, междусекторни действия, които могат да изградят по-силни общества, устойчиви на глобални заплахи.

„Правителствата и общностите трябва да действат решително и да започнат от днес, за да защитят здравето и изградят по-справедливо, по-мирно и по-сигурно бъдеще за идните поколения“, призовава д-р Наталия Канъм.