За 8 години над 10 000 атаки срещу здравни заведения и нито една присъда

Световната здравна организация (СЗО) осъди остро извършените от 2018 г. до 2026-а над 10 000 атаки срещу здравни заведения. Тъжната статистика показва, че в резултат на атаките в 29 държави и територии в света умират 5700 души, а 8500 са ранени.

Осем години по-късно никой не е изправен пред съда, за да поеме отговорност. Данните предостави на пресконференция Алтаф Мусани, директор на звеното за хуманитарна помощ и управление на бедствията в СЗО.

От началото на 2026 г. Организацията регистрира 914 атаки, вследствие на които умират 911 души, ранените са 1486. По-голямата част от нападенията са в Ливан, Украйна и палестинските територии. Другите места, където са регистрирани, са Иран, Судан, Демократична република Конго, Южен Судан, Русия, Сирия, Нигерия, Бирма.

Смърт, разрушение и психологическо насилие

От януари до август 2026 г. Световната здравна организация регистрира 914 атаки, довели до 911 смъртни случая и 1486 ранени. Това означава, че на ден биват осъществени по четири нападения.

„Това, на което сме свидетели, са множество форми на насилие“, заявява Алтаф Мусани и уточнява, че най-често съобщаваното средство за нападение през първите осем месеца на 2026-а са тежките оръжия, следват невъзможността на хората да получат здравни грижи и психологическото насилие.

„Когато бъде атакувана болница, ударът не е само върху хората вътре в нея, защото на следващия ден пациентите не могат да бъдат лекувани, няма как линейката да тръгне, здравните работници няма как да се върнат на работа“, казва Мусани и обобщава, че резултатът е плачевен. Болниците са унищожени, а хората трудно получават здравни грижи.

Атаките имат не само широкообхватни, но и дългосрочни последици, казват експертите от СЗО и подчертават, че това е подкрепено от сериозни доказателства.

Алтаф Мусани представя някои от тях. Например, проучване на извършени 69 атаки в северозападна Сирия установява, че амбулаторните консултации намаляват с 51% на следващия ден и това продължава 37 дни. С 23% намаляват ражданията. И още – 37% от здравните заведения в Судан са обявени за неработещи през 2026 г. и едва 3% предлагат стационарна грижа. Всички 36 болници в Газа са повредени и само половината от тях функционират частично. Първичната здравна помощ е засегната по същия начин. От началото на конфликта в Украйна са потвърдени над 3000 атаки, които засягат здравни заведения, линейки, складове.

В Демократична република Конго, където в момента се вихри една от най-страшните епидемии от ебола, има потвърдени 12 атаки срещу здравни заведения, които нарушават драстично предприемането на мерки за реакция срещу епидемията. В този период няма наблюдение и проследяване на контакти, нито разследване на случаи, а това увеличава драстично броя на заразените.

Повече от статистика

„Това не е просто статистика. Зад всеки цифра и процент стои човек. Зад всяко поражение на здравно заведение стои загубена медицинска услуга. А зад всяка загубена услуга, стои човек, който няма да получи здравна грижа“, категоричен е Алтаф Мусани.

Не по-малко тревожен факт е, че атаките всяват страх, което води до негативни последици.

„Съществува въздействие, което не можем да видим лесно – страхът. Когато атакуват болница, хората спират да търсят медицинска помощ, а здравните работници може да спрат да идват на работа. Всичко това подкопава сериозно доверието в система“, категоричен е директорът на звеното за хуманитарна помощ и управление на бедствията.

Не на последно място през тези осем месеца на 2026-а са регистрирани 44 инцидента, свързани с отвличане, арест или задържане на здравни работници и пациенти. 94 са задържаните здравни работници.

Женевските конвенции

Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях осигуряват специална международна и правна защита на здравната система по време на въоръжени конфликти. Забраняват категорично нападенията срещу болници, транспорт и медицински персонал. В основата на защитата е принципът на медицинския неутралитет, според който помощ се предоставя на всички ранени без политическа или национална дискриминация.

Международното хуманитарно право защитава три основни компонента на здравната система и това са медицинските заведения, медицинския персонал и медицинския транспорт.

За нито един от над десетте хиляди потвърдени инцидента от 2018-а няма потърсена съдебна отговорност, заявява директор Мусани. В същото време той е категоричен, че трябва да се действа.

„Отвъд преброяването на атаките и измерването на въздействието на последиците, трябва да се запитаме колко услуги са били прекъснати, колко пациенти не са имали достъп до здравеопазване, колко терапии и операции са забавени, но и колко дълго ще продължава, докато здравеопазването се опитва да се възстанови. И най-важното какъв е резултатът от всичко това върху здравето и благосъстоянието на хората“, задава важните въпроси Алтаф Мусани, според когото най-важното е да стане ясно какви са последиците за хората и те да бъдат видими и особено да се търси отговорност от страните в конфликта.