Д-р Цветелина Александрова: Не чакайте симптомите, за да проверите кръвната си захар

Д-р Александрова, на 14 ноември отбелязваме Световния ден за борба с диабета с акцент върху ранната диагностика и навременното лечение. Кои са симптомите, които хората подценяват?

Първите симптоми на диабета често са незабележими или неспецифични. Хората ги отдават на преумора, стрес или натоварено ежедневие и не търсят своевременно медицинска помощ. Сред предупредителните признаци са постоянната жажда, сухотата в устата, честото уриниране, особено през нощта, замъгленото зрение, необяснимата промяна в теглото, изтръпването на крайниците и честите инфекции.

• При диабет тип 2 симптомите се развиват постепенно и заболяването може да остане неразпознато с години. Понякога при поставянето на диагнозата вече са налице органни увреждания.
• При диабет тип 1 симптомите се появяват по-бързо – силна жажда, често уриниране, отслабване и изразена умора. Без навременна намеса може да се развие животозастрашаващо усложнение – диабетна кетоацидоза.

Основното послание на кампанията „Ранни действия при диабет“ е, че не трябва да чакаме появата на изразени оплаквания, за да проверим кръвната си захар.

Защо диабетът е толкова разпространен и кои са основните рискови фактори?

Честотата на диабета нараства в световен мащаб, основно вследствие на промените в начина на живот на съвременния човек в модерните общества. По международни оценки около един на девет възрастни живее с диабет. Тревожно е, че диабет тип 2 се диагностицира все по-често и при млади хора, включително деца и юноши.  
Основните рискови фактори включват наднормено тегло, недостатъчна физическа активност, небалансирано хранене, хроничен стрес, недоспиване и наследствена предразположеност. Прекомерна консумация на захар, сладки напитки, тестени изделия, бързи храни и силно преработени продукти най-често провокират инсулинова резистентност и диабет тип 2.
Голяма част от рисковите фактори могат да бъдат контролирани чрез поддържане на здравословно тегло, поне 150 минути умерена физическа активност седмично, балансирано хранене, достатъчен сън и отказ от тютюнопушене.

Сериозен проблем остава неглижирането на профилактиката. Американската диабетна асоциация (ADA) за 2026 г. препоръчва от 35-годишна възраст скрининг за предиабет и диабет тип 2 при всички възрастни, дори когато нямат оплаквания. При наличие на рискови фактори е важно периодично по преценка на лекаря да се изследва кръвната захар, а при необходимост – и гликираният хемоглобин.

Кои изследвания дават най-надеждна информация за ранно откриване на диабета?

Основните изследвания са: кръвна захар на гладно, гликиран хемоглобин (HbA1c) и орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ).
Кръвната захар на гладно е най-достъпното изследване. Според критериите на Американската диабетна асоциация стойности под 5,6 mmol/L са нормални, между 5,6 и 6,9 mmol/L показват предиабет, а 7,0 mmol/L или повече са диагностичен критерий за диабет.

Гликираният хемоглобин отразява средното ниво на кръвната захар през последните приблизително три месеца. Стойности под 5,7% са нормални, от 5,7 до 6,4% показват предиабет, а 6,5% или повече – диабет. При определени състояния, включително анемии и някои бъбречни заболявания, резултатите могат да бъдат подвеждащи.
ОГТТ оценява реакцията на организма след прием на 75 грама глюкоза. Стойност на втория час под 7,8 mmol/L е нормална, от 7,8 до 11,0 mmol/L показва нарушен глюкозен толеранс, а 11,1 mmol/L или повече е критерий за диабет.
Важно е да подчертая, че нормалната кръвна захар на гладно, както и нормалният HbA1c, невинаги изключват ранни нарушения във въглехидратната обмяна и затова често е необходима комбинираната оценка на трите изследвания.  
При липса на типични симптоми и еднократен резултат в диабетния диапазон диагнозата обикновено трябва да бъде потвърдена с повторно изследване.

Какво представлява предиабетът? Означава ли, че човек непременно ще развие диабет?

Не. Предиабетът е предупредителен сигнал, че организмът изпитва затруднения да поддържа нормални нива на кръвната захар, но процесът все още може да бъде спрян или значително забавен. 
Състоянието обикновено е свързано с инсулинова резистентност – намалена чувствителност на клетките към инсулина. За да компенсира, панкреасът произвежда повече инсулин, но постепенно възможностите му могат да намалеят и кръвната захар да се повиши.

Предиабетът често протича без симптоми и се открива при профилактични изследвания. Именно през този момент ендокринологът може да се намеси ефективно, преди да се стигне до трайно изразено нарушение на въглехидратната обмяна.

Ако трябва да посочите само три неща, които човек може да направи, за да намали риска от диабет тип 2, кои биха били те?

Бих откроила три основни стъпки: балансирано хранене с повече зеленчуци, пълноценни храни и фибри и ограничаване на добавената захар; редовна физическа активност и прием на подходящи (при диабет) хранителни добавки, които подобряват чувствителността към инсулина и подпомага поддържането на здравословно тегло; и профилактични изследвания, особено при хора с фамилна обремененост, наднормено тегло и други рискови фактори.

Тези мерки са особено важни при установен предиабет, когато промяната в начина на живот може съществено да намали риска от развитие на заболяването.

До какви усложнения може да доведе продължителното повишаване на кръвната захар?

Продължително повишената кръвна захар уврежда кръвоносните съдове и нервната система. Усложненията се разделят на микросъдови и макросъдови.

Сред микросъдовите са диабетната ретинопатия, която застрашава зрението, нефропатията, водеща до увреждане на бъбреците, в някои случаи и до бъбречна недостатъчност, и невропатията, причиняваща болка, изтръпване и загуба на чувствителност. Може да бъде засегната и автономната нервна система, която регулира функциите на вътрешните органи.
Диабетът значително повишава риска от атеросклероза, инфаркт, инсулт и периферна артериална болест. Нарушава и част от защитните механизми на организма, което увеличава вероятността от кожни, гъбични и урогенитални инфекции.

Как могат да бъдат предотвратени или забавени тези усложнения?

На първо място – чрез добър контрол на кръвната захар и редовно проследяване на здравословното състояние. При доказано заболяване е важно целенасочено да търсим ранни признаци на органни увреждания, дори когато пациентът няма такива оплаквания. 

Проследяването включва редовно измерване на кръвната захар и гликирания хемоглобин, обикновено два пъти годишно при стабилен контрол, а при необходимост – по-често. Добре е пациентите да си водят дневник за самоконтрол.  
Необходимо е да се контролират артериалното налягане и липидният профил, да се проследява бъбречната функция и да се извършват профилактични очни прегледи. Особено внимание изискват ходилата, тъй като при диабетна невропатия пациентът може да не усеща дори сериозни наранявания.

Съществен напредък през последните години е навлизането на медикаменти с доказани сърдечносъдови и бъбречни ползи – SGLT2-инхибитори и GLP-1 рецепторни агонисти. При подходящ подбор те не само подобряват контрола на кръвната захар, но и осигуряват допълнителна защита на сърцето и бъбреците. Някои от тези лекарства намаляват риска от сърдечна недостатъчност, влошаване на бъбречната функция и определени сърдечносъдови инциденти. Изборът им се съобразява с индивидуалното състояние на пациента, придружаващите заболявания и риска от усложнения.

Говорим предимно за диабет тип 2. Има ли нови възможности за лечение на диабет тип 1, които дават надежда на пациентите?

Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, при което имунната система унищожава клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин. Смята се, че причини за развитието му са генетична предразположеност и определени фактори на околната среда, но точният механизъм все още не е напълно изяснен. Важно е да се знае, че заболяването не се причинява от консумацията на захар или от нездравословния начин на живот. Така че пациентите се нуждаят от инсулиново лечение през целия си живот.

Съвременните технологии значително подобряват контрола на заболяването. Интелигентните инсулинови помпи, системите за непрекъснато измерване на глюкозата и автоматизираното подаване на инсулин позволяват по-прецизно дозиране и улесняват ежедневието.

Развиват се и научните изследвания за запазване на остатъчната функция и възстановяване на инсулин-продуциращите клетки. Скринингът за специфични антитела при деца с повишен риск може да подпомогне ранното откриване на автоимунния процес. При определени пациенти терапии с моноклонални антитела могат да забавят появата на клинично изявен диабет тип 1. 

Тези постижения дават надежда за по-добър контрол, повече свобода и по-високо качество на живот за хората с диабет тип 1.