Адриан Стоев: Ние от Българската асоциация "Диабет" сме за промяна на начина на раздаване на лекарства

Преди дни от Българска асоциация „Диабет" алармираха, че свободният достъп на пациентите с диабет тип 2 до съвременно лечение с инкретин-базирана терапия ще бъде ограничен, защото се предвиждали промени в реда за изписването й. Според заместник-председателя на асоциацията Адриан Стоев, ако решението бъде прието от Здравната каса, това ще засегне правата и интересите на близо 13 000 българи с диабет, които в момента са на такова лечение. С официално протестно писмо бяха сезирани НЗОК, Комисията по цени и реимбурсиране, както и българският омбудсман. В отговор до медиите от НЗОК съобщиха, че е направено предложение това лечение да се изписва с протокол, защото по този начин ще се осигури на пациентите по-добър контрол при въпросното лечение. Защо обаче от асоциацията са обезпокоени, кои въпроси държат да поставят те пред съответните институции, и какви отговори очакват, коментира Адриан Стоев:

Кое налага промяната в режима на изписване при досегашната терапия при лечение на диабет тип 2?

За нас това не е ясно, защото никой не ни е дал нито питане в тази насока, от страна на здравната каса, от страна на Комисия по реимбурсиране и ценообразуване не са дадени никакви мотиви и не мога да ви кажа каква е причината. При всички положения тези бюрократични усложнения, които се създават, ако изобщо се въведат, което се надявам да не стане - на протоколи така, както се дават инсулините, това ще затрудни много хора, защото е свързано с редица изследвания, които те трябва да направят, за да изпълнят съответните критерии, на които трябва да отговорят, за да им се отпусне такова лечение. Трябва да се ходи на ендокринолози, да се заверяват протоколи в здравната каса, после да се ходи при личния лекар за рецепти, и това на всеки шест месеца. Аз се лекувам с инсулин и този път ми е до болка ясен. Ние от Българска асоциация диабет по принцип сме за промяна на този начин на раздаване на лекарства - и на инсулин, и на другите скъпоплатени лекарства, защото това е абсолютно излишно бюрократично разиграване на пациентите.

За нас нормалната процедура е, когато има промяна в дозировката или в начина на лечение на даден пациент, само тогава да се издава протокол и той да важи за много по-дълъг период от време, а не на всеки шест месеца да се разиграват хиляди хора с посещения на милиони институции. Това предполагам, че ще откаже много хора, които искат да минат на някакво по-достъпно лечение, с други таблетки, които много по-бързо ще им изчерпят възможностите като собствено производство на инсулин и ще стигнат много по-бързо до инсулина като медикамент.

Това ли ще са всъщност основните последици?

Да, това е основното. И другото е, че това са 13 000 души. Това е голям стрес - извънредно, необявено от никого преди това смяна на начина на достъп до лечение.

Не е имало консултации със специалисти, НЗОК, пациентите?

Никакви. Доколкото знам не имало и с ендокринолозите и българското дружество по ендокринология също е излязло със становище, подобно на нашето. Няма консултации с републиканските ендокринолози, няма консултации с консултантите към здравната каса. Някой бюрократ е решил да направи нещо, за да затрудни живота на хиляди пациенти. За нас това е необяснимо.

Какво трябва да направят здравното министерство и касата според Вас, за да се реши проблемът и то в интерес на пациентите?

Според нас по принцип трябва да се промени начинът на издаване на протоколи, да се дават за по-дълъг период от време, а не на всеки шест месеца, а на година примерно или на две години дори. Защото около 100 000 души са на инсулиново лечение и още много други са на лечение с перорални таблетки, които се отпускат чрез протокол. Така че това трябва да се коригира, за да бъде достъпът нормален. И много важно за нас е, защото отговорът от касата, който беше даден, е, че това било за това пациентите по-често да се изследват и да има по-добър контрол. Затова се правело това въвеждане на тези протоколи. За нас по-нормалното е да има задължителен пакет от изследвания за всеки един диабетик, а не за определена група диабетици, които да се изследват два-три пъти в годината, както са медицинските стандарти в Европа за проследяване на диабета и неговите усложнения, защото диабетът има много усложнения.

За нас е задължително всеки един диабетик ежегодно да се изследва един-два пъти, когато се налага и по-често, за гликиран хемоглобин, който показва какво е качеството на лечението, дали има бъбречни увреждания, за липиден профил. Да ходи на прегледи при специалисти - очен, невролог, нефролог, кардиолог, дори стоматолог бих предложил, защото пародонтозата при диабетиците е много силно развита. И това трябва да бъде задължително за всеки един диабетик, независимо на какво лечение е. Това трябва да е изискване към лекуващите лекари. Така, както има профилактичен пакет за различи заболявания. Това очакваме от касата и от министерството. По принцип министерството трябва да формира една здравна политика, която засега не е много ясно каква е, касата само трябва да изпълнява тази политика и да я финансира.

Вие всъщност какво направихте и кого сезирахте?

Ние сезирахме всички компетентни институции в областта на здравеопазването - Министерство на здравеопазването, Комисия по здравеопазване в Народното събрание, омбудсмана, НЗОК, сезирахме и Комисия по цени и реимбурсиране, защото от тях зависи решението на проблема. Очакваме сега да видим какви са техните стъпки, за да се реши проблемът по възможно най-добрия начин за нас. По принцип в България досега няма дългосрочна стратегия за това, което трябва да се направи в областта на диабета. Има много решения на Европейския парламент (ЕП), има резолюции на ООН, на Световната здравна организация. Има резолюция на ЕП, която настоява всяко едно правителство да разработи своя национална политика в областта на диабета, защото в момента има една страхотна диабетна пандемия в цял свят, която трябва по някакъв начин да се спре, да се неутрализира, да се забави, да се намали заболеваемостта от диабет във всяка една година.

В България не се прави нищо в тази насока. През 2000 година по наше настояване се проведе една конференция преди влизане на Здравната каса в действие, на която се взеха много хубави решения, но нищо от тях не беше изпълнено. През 2008 година по настояване на ЕП се направи втора такава конференция, също се взеха много добри решения, излезе се с декларация на НС, имаше за диабета специална декларация. Вече три години и половина една точка от нея не е изпълнена. Там се говори за национална програма за диабета, национален диабетен регистър, говори се за много други хубави неща, но те не се случват в България. Не знам кой отговаря за това, но ако продължаваме да не правим нищо... България в момента е на последно място в Европа по качество на диабетните грижи.