Д-р Мария Георгиева: Късното откриване на диабет увеличава риска от инвалидизиране

14 ноември е Световен ден за борба с диабета. Заболяването придобива мащабите на световна пандемия - от него страдат над 380 милиона души, а у нас според статистиката диабет имат над 500 000 души, като 40% от тях не знаят, че са болни.

Съществуват два основни типа захарен диабет – тип 1 и тип 2. При децата по-често се среща първия тип, а при възрастните се развива основно вторият.

Какво представлява диабетът, какви са симптомите и каква е превенцията - на въпросите отговаря д-р Мария Георгиева, специалист детска ендокринология и болести на обмяната.

Фрамар: 14 ноември е Ден за борба с диабета. На какво отдавате това, че е признат официално с резолюция на ООН през 2007 г?

14 ноември се отбелязва всяка година като Световен ден за борба с диабета по решение на Международната диабетна федерация на Световната здравна организация и това е във връзка с нарастващата тревога относно бъдещето на милионите хора по света, страдащи от захарен диабет.

През 2007 г. ООН го приема за свой официален празник с резолюция, която подчертава необходимостта от предприемане на спешни мерки относно контрола на рисковите фактори за диабет. Всъщност тази резолюция има за цел да се прави една ранна превенция и да се наложи контрол над рисковите фактори, за да се ограничи заболеваемостта, която за съжаление с всяка изминала година нараства.

За съжаление предварителните проучвания сочат нарастване на заболяването за в бъдеще. Самият ден 14 ноември е избран като дата, защото тогава е роден Фредерик Бантинг, който през 1921 г. открива инсулина, който в началото е нарекъл "ислетин". Той го изолира като субстанция от задстомашната жлеза на кучета и го прилага при такива, страдащи от диабет. Опитите показват подобряване на тяхната симптоматика.

Бантинг и студентът по медицина Чарлз Бест правят редица проучвания, които им позволяват през 1922 г. за пръв път да приложат върху човек своето откритие. Пациентът е 14-годишно дете на име Едуард Томпсън, което е било на прага на смъртта, страдащо от захарен диабет. Инсулинът е подобрил неговите симптоми. През 1923 г. двамата учени получават Нобелова награда. Това е един преломен момент в прогнозата и еволюцията на нелечимото дотогава заболяване, характерно с високата си смъртност. 

Фрамар: Заболеваемост в България - налице ли е тенденция към заболеваемост при младите хора?

За да направим един паралел, ще изясним какво сочи статистиката. Хората по света, страдащи от захарен диабет са 382 милиона към 2013 г. по данни на Международната диабетна федерация. 316 милиона са хората в преддиабетно състояние, 175 милиона са тези, които имат заболяването диабет, но то все още не е диагностицирано.

Как изглеждат нещата в България - 575 000 са официално регистрираните страдащи от захарен диабет, а 150 000 имат заболяването, но то все още не е диагностицирано, като 220 000 са хората в преддиабетно състояние.

2010 деца до 18-годишна възраст са регистрирани. Липсата на детски ендокринолози в някои части на страната налага поемането на тези случаи от интернисти ендокринолози. Поради това тези данни не могат да бъдат докрай обективни. Налице е една тревожна тенденция за нарастване и тя е във всички възрастови групи и за двата основни типа диабет - и за диабет тип 1, и тип 2. Това е характерно и за другите страни, като особено тревожна е тенденцията за нарастване на заболеваемостта при деца под 5 години. 

Фрамар: Какво се прави в България и какво по света по отношение на превенцията на диабета? 

По отношение на превенцията, тя е различна за различните типове диабет. Ако се върнем на захарен диабет тип 1, превенция към настоящия момент не само у нас, но и в света няма как да се направи. Причината е, че това е едно заболяване, при което от една страна стои генетичната предразположеност, а от друга факторите на околната среда, които отключват заболяването. Това е автоимунно заболяване, което унищожава инсулинпродуциращите клетки на задстомашната жлеза и вследствие на това настъпва инсулиновият дефицит.

За съжаление все още не е изяснено кои са ускоряващите фактори в автоимунния процес при генетично предразположените деца. Спрягат се начинът на хранене през ранните етапи от живота, като се обвиняват белтъците на кравето мляко, глутенът от зърнените храни, различни вируси. Съществуват мнения, че са налице и други фактори, които влияят още вътреутробно преди раждането на детето, но за съжаление категорично доказателство за такива няма. Поради това все още няма и превенция за това заболяване.

Дори да скринираме родствениците на децата, които са болни от диабет, ние няма как да се намесим и да предотвратим изявата на заболяването. 

Фрамар: Кажете няколко думи относно симптомите при инсулинозависимия диабет и по-конкретно при децата. 

За съжаление все още има немалко случаи на забавяне на диагнозата при децата, особено при малките. Няма застраховани от това заболяване. Много колеги дори не могат да допуснат, че едногодишно дете би могло да бъде от диабет.

Четирите основни симптома са: повишеният прием на течности, по-голямо отделяне на урина, непрекъснат глад и загуба на тегло. Бих искала да добавя и хронични вагинални инфекции при момичетата, особено през пубертета. Всеки пациент с тези симптоми задължително трябва да бъде скриниран за ниво на кръвна захар.

Счита се, че диагнозата захарен диабет се поставя едва ли не само по стойностите на кръвна захар на гладно. Има случаи, при които стойностите са в норма, но при пациента са налице въпросните симптоми. Тогава е необходимо да бъде изследвана кръвната захар по всяко време, независимо кога е било предходното хранене. И ако стойността в този случай е равна или повече от 11,1 милимола на литър, нека тези деца бъдат насочени своевременно за диагностика и започване на лечение, защото на другия ден вече може да е късно - детето да е отключило диабетна кетоацидоза, което е животозастрашаващо състояние. 

Фрамар: Достатъчна ли е грижата на държавата за обезпечаване диагностиката и лечението на диабет тип 1?

Няма друго такова заболяване в медицината, което да изисква такъв стриктен контрол, при който пациентът по няколко пъти на ден да следи параметрите на заболяването си. Именно затова пациентите имат глюкомери, с които неколкократно на ден да проследяват нивото на кръвната си захар. Тези глюкомери работят с тест ленти, които не са никак евтини. Една тест лента струва 1 лев.

Държавата отпуска за малките деца 1100 броя за една година, а те трябва да премерят минимум 4 пъти на ден кръвната си захар. Всеки сам може да прецени, че въпросните бройки са недостатъчни и пациентите се налага да ги закупуват. За да не се стига до преждевременна смърт или инвалидизация, която коства много средства на държавата, е необходимо да се заложи на превенцията. Определено има какво да се желае в тази насока.

Фрамар: Как виждате намирането на баланс между средствата за профилактика и тези за лечение? 

Профилактика може да се прави при неинсулиново зависимия диабет тип 2 чрез прокламиране на пациентите, че трябва да редуцират телесното си тегло, защото в 80% това са пациенти със затлъстяване и то е в основата на заболяването им.

Важни са също здравословното хранене и добрата двигателна култура. При тип 1 няма как да правим профилактика, така че там остава само да подобрим обслужването на пациентите и да им осигурим достатъчно консумативи да упражняват контрола над заболяването - да не им се налага да си купуват консумативи като иглите за писалките, допълнителни тест ленти.

При най-малките деца е почти невъзможно използването на инсулиновата писалка и при тях остава като най-добър начин на лечение инсулиновата помпа, която не е никак евтина и която към момента не се финансира от държавата. Помпата също така изисква ежемесечни консумативи за поддръжка в размер на няколкостотин лева, а самият уред струва няколко хиляди лева. 

Фрамар: Защо заболяването тревожи толкова Световната здравна организация? 

40% от случаите, в които се диагностицира диабетът, са с вече настъпили усложнения и това води до инвалидизиране и струва много пари. Не бива диагнозата да се поставя ретроспективно. Всеки пациент с наднормено тегло трябва да се скринира за захарен диабет тип 2, за да се постави своевременно диагнозата и съответно да се контролират факторите на заболяването - да му се постави диета, да му се препоръча физическа активност, да му се назначи лечение. Това е заболяване, което може да бъде контролирано и само чрез промяна в начина на живот. 

Фрамар: Много важна част от лечението на диабета е обучението на пациентите. Смятате ли, че в България то е на нужното ниво?

Обучението на пациентите с диабет е част от тяхното лечение. То не се свежда само до медикаменти, те трябва да знаят как да процедират, колко инсулин да си сложат в зависимост от физическата им активност и храната за деня. Цялата тежест пада върху нас, лекуващите лекари. Нямаме изградени центрове за обучение на диабетноболните деца. В другите държави има тези звена, има диабетна сестра, психолог, има човек, който да окаже помощ 24 часа в денонощието.

Фрамар: В заключение, бихте ли изказали Вашето лично виждане относно начина на работа с вече регистрирани заболели деца и възрастни?

Единственото, което според мен би могло да се подобри, е изграждането на въпросните центрове за обучение. Този проблем не е характерен само за болните деца, а и за възрастните. Особено труден е преходът, когато пациентите навършат 18-годишна възраст и преминат на лечение при ендокринолозите за възрастни.

Може би ние, педиатрите, намираме по-добрия подход към пациентите. С това, разбира се, ни най-малко не бих искала да обидя колегите. Отношението и вниманието е съществена част от нашата работа. Това, което може да се подобри, е именно облекчаването на този преход. С много колеги сме обсъждали по конгреси необходимостта от колаборация между педиатрите и еднокринолозите за възрастни в период от 1-2 години относно лечението и грижите по дадения пациент.

Как да контролираме кръвната захар - видео