Адриан Стоев: Научат ли се българите да живеят здравословно, половината от хората с диабет тип 2 няма да се разболяват

Адриан Стоев е доктор на педагогическите науки. Той е председател на Българска асоциация “Диабет“, член на УС на “Конфедерация за Защита на Здравето” и член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет. Занимава се с обществена дейност от 1990 година. Ролята на пациентските и обществени организации е да защитават правата на диабетно болните и да се борят за осигуряване на по-добър живот, по-качествена профилактика и лечение на болестта и всички нейни усложнения. За това каква би била ефективността от здравно образователна програма, стигат ли съвременните тенденции на лечение до българските пациенти и какво е бъдещето на Българска асоциация „Диабет“, разговаряме с д-р Адриан Стоев.

Фрамар: Има известно противоречие за това кога се отбелязва Световният ден за борба с диабета. Според едни източници, датата е 27 юни, според други – 14 ноември. Вие кога и как отбелязвате този ден?

Всеки повод, чрез който може да се повдигне въпроса за проблемите на диабетно болните в България е подходящ за отбелязване и отразяване.

Световния ден за борба с диабета ние отбелязваме на 14 ноември. Датата е одобрена от ООН по повод рождената дата на един от откривателите на инсулина – Нобеловият лауреат Фредерик Бантинг. От 2009 година насам, ние от Българска асоциация „Диабет“ насищаме целия месец с мероприятия под мотото „Ноември – месец на диабета“.

Факт е, че има диабетна пандемия в цял свят. Броят на диабетиците се увеличава главоломно всяка година. Специално в България много малко се прави за решаване на този проблем.

Фрамар: В България и по-точно в Русе се състоя Световният конгрес за лечение на диабет тип 2. Българска Асоциация „Диабет“ участва ли със свои представители на това събитие?

Мероприятието беше организирано от Българска диабетна асоциация, която е лекарска организация. Имахме наши представители там, бяхме поканени като гости, но нямахме някакво специално участие.

Фрамар: Стигат ли до България изобщо съвременните тенденции при лечението на диабет?

По принцип ние имаме информация за най-новите методи във всяка една област от лечението на диабета и неговите усложнения. В България нещата не се решават така бързо, както в останалия свят. На 14 ноември 2008 година беше приета декларация на Народното събрание по отношение на диабета, която, ако беше започнала да се изпълнява, оттогава до сега много от проблемите на диабетно болните щяха да са решени и въобще заболеваемостта щеше да е намалена. Вече близо четири години обаче нищо не е направено. Трябваше да се създаде Национална програма за борба с диабета, също и Национален диабетен регистър, който да покаже реалния брой на болните в България, за да може да се планират правилно средствата за лечение. Трябваше да има разкриване на диабетни центрове, програми за набиране на средства за самоконтрол на болестта, конкретни мерки от страна на правителството за ограничаване на диабетната пандемия. В цял свят, на най-високо равнище се вземат решения, че всяко едно правителство трябва да има своя национална стратегия за справяне с проблема. Миналата година ние писахме две отворени писма до министър-председателя Бойко Борисов и до Народното събрание относно изпълнението на тази декларация, след което не получихме адекватен отговор.

Фрамар: Има интерес от страна на голям корейски инвеститор към изграждане на фабрика за инсулинови помпи в Русе. Това ще улесни ли по някакъв начин българските пациенти?

Тази фабрика няма как да реши проблемите на голямата част от диабетиците в България, които са над 500 хил. души. Само около 1000 човека имат нужда от инсулинови помпи, а по-малко от 100 човека към момента са на такова лечение. По-големият проблем е, че трябва да се осигурят средства за самоконтрол на заболяването и адекватно обучение на всеки един диабетик, за да не се стига до усложнения на болестта – ослепяване, ампутация на крайници, хемодиализа. Там се дават най-много пари. Държавата в лицето на Здравната каса плаща огромни средства, от порядъка на 60-80 млн. лева за хемодиализа например. А не могат да се намерят 10 млн. лева за средствата за самоконтрол на диабетно болните.

Фрамар: А правили се в такъв случай според Вас достатъчно в посока на това да има повече информационни кампании за самите пациенти, за това как сами да контролират болестта си?

Българска асоциация „Диабет“, Българско дружество по ендокринология и някои индивидуални обучаващи провеждат курсове в тази насока. Нито Министерството на здравеопазването, нито Здравната каса имат изградена система за обучение на пациентите. Сега ще настояваме за организирането на една работна среща, на която да се вземат мерки за формиране на по-дългосрочна стратегия в областта на диабета, защото такава липсва. Чрез подобна стратегия поне няколко правителства ще работят в една и съща посока, защото до момента всяко ново правителство тръгва от нулата. Затова ние сме на последно място в Европа по качество на диабетните грижи. Последните години има бум на диабетните усложнения, за които всъщност се дават най-много пари. Здравната каса ще спести страшно много средства, ако инвестира в профилактика. Би трябвало да има Национална кампания за възпитаване на здравословен начин на живот и хранене. Поне половината от диабетиците тип 2 няма да страдат от това заболяване, ако се хранят и живеят здравословно. За една такава здравно образователна кампания ще са необходими нищожно количество финансови средства в сравнение с тези, които се дават в момента за лечение на последствията от болестта.

Фрамар: Имат ли основание тезите, че диабет тип 2 всъщност е обратима болест, ако се диагностицира в самото начало и се приложи строга диета?

Първата стъпка при лечението на диабет тип 2 е именно диета и повече движение. Това помага по-дълго време да се запази функцията на собствената панкреасна жлеза, която секретира инсулин. Така диабетикът остава в относително добро състояние и се предпазва от усложнения. Но в даден момент действието на жлезата се изчерпва и пациентът минава към по-тежки лекарства, като този преход е към все по-силни такива, докато накрая не се стигне до инсулин. За съжаление, в световен мащаб няма човек, който се е излекувал от диабет.

Фрамар: Здравната каса излезе с предложение за изписване на инкретин–базирана терапия с протоколи от РЗОК и НЗОК, което ограничава достъпа на диабетиците тип 2 до това лечение. Какво се случи, след като внесохте протестно писмо по този повод?

Ние внесохме официално протестно писмо и обжалвахме в съда това решение. Засега нямаме никакъв конкретен официален отговор и доколкото знам, нещата са замразени. Няма изготвени критерии, по които да се предписват новите протоколи. Докато няма готови критерии, този начин на изписване не може да влезе в действие. Явно Здравната каса си има други проблеми и това не е на дневен ред. Ще го коментираме, когато ни поканят, ние сме отворени винаги към нови предложения.

Фрамар: Какво си пожелавате като професионални успехи за бъдещето на Българска асоциация „Диабет“?

Първото, което си пожелаваме е в областта на гражданското общество да има някакъв пробив, защото българското гражданско общество е много назад от световните тенденции. Българската бюрокрация да има някаква чуваемост за проблемите на хората, защото засега почти липсва такава. Пожелаваме си също да разгръщаме дейността на нашето дружество, за да може да обхванем колкото се може по-голяма част от диабетиците в страната. Последното, което е много важно – научат ли се българите да живеят здравословно – половината от хората с диабет тип 2 няма да се разболяват, което за нас е изключително ценно. А тези, които са се разболели вече да се обучат как да контролират диабета си, да поддържат своето здравословно състояние, да знаят на какви прегледи периодично да се явяват, за да се вземат адекватни мерки. Това ще предпази всички болни, които са вече половин милион души, от по-нататъшни увреждания. Диабетикът всъщност е условно здрав човек, стига да спазва определени правила на живот. Това би помогнало да се използва нашият потенциал като работещи хора, докато сме здрави!