Детското здравеопазване в България – разминаване между приоритети и действителност

Темата за детското здравеопазване никога не е слизала от дневния ред на обществото. Логично. Детското и майчиното здравеопазване са приоритет за държавата, в това се кълнат политиците.

Приемат се програми за подобряването им. Последната „Национална програма за подобряване на майчиното и детско здравеопазване 2021 – 2030 г.“ е от април 2021 г. В нея, както и във всички останали, детайлно и прецизно са представени всички възможни действия, които ще доведат до по-добро здравеопазване за децата. Ако се доверим на написаното, то всичко изглежда наред. Според документите всяко дете „следва да се ползва от най-високия достижим стандарт на здраве и на улеснения за лечение на заболявания и за възстановяване на здравето си“. Детето и неговото семейство са в центъра на всички интервенции, е записано още в документа. Ако проследим новините по темата през годините, ще установим, че няма здравен министър, за когото майчиното и детско здравеопазване да не са приоритет, че се отпускат постоянно средства, че се декларира ангажираност, загриженост и желание.

За съжаление, написаното в документите не отговаря изцяло на действителността. Болниците, в които условията за лечение на деца у нас наистина отговарят на стандартите, са твърде малко и са разположени в столицата и още няколко големи града. Детските отделения в по-голямата част от болничните заведения са в окаяно състояние, в много от тях липсва апаратура, а в повечето педиатри и медицински сестри. Това не е тайна за никого, но когато малките пациенти и техните родители се срещнат с действителността, ситуацията става драматична. Майките и бащите логично си задават въпроса защо? Защо стаите са малки, неугледни, често с мазилка, която се рони. Защо няма баня и тоалетна? Защо родителят спи или в стаята, ако случайно има незаето легло, или на коридора? И още стотици защо?

В опит да отговорят поне на част от тях от Фондация „За доброто“ стартираха инициативата „#ДетскиБолницивБългария2021“. Целта е проблемите, свързани както със състоянието на детските заведения, така и с детското здравеопазване, да стигнат до колкото може повече българи. От Фондацията са убедени, че сериозният обществен натиск може да задейства машината и доведе до промяна.

Гражданският натиск и ясната позиция на хората са важен елемент от цялостната картина. Факт е обаче, че в основата на промяната стоят политиците и здравните специалисти. Ако няма политическа воля, едва ли може да се случи нещо реално. Всъщност успех може да има единствено, когато се съчетаят действията на политици и институции, на специалистите и експертите в сферата на здравеопазването, на множеството пациентски организации и на гражданите. Само ако всички те гледат в една посока и са наясно, че нещата няма как да се случат с махване на вълшебна пръчка, а могат да бъдат постигнати с воля, професионализъм, визионерство, работа и посветеност, само тогава има надежда, че приказките за детското здравеопазване не са поредните празни обещания, а са национална кауза в името на бъдещето.

За поредният частен случай или как оцени системата една майка

Случаят е отпреди няколко дни. „Разбрах, че когато детето ти е зле и не знаеш къде да го заведеш, а като разбереш и отидеш, ти казват, че няма как да остане“, това е най-простото обяснение на Боряна Телбис, която се сблъсква челно със здравната система. Случаят стана известен след публикация в сайта „Майко мила“, но и провокира екипа на Фондация „За доброто“ да реагира светкавично и да изпрати писмо до министъра на здравеопазването, до столичната РЗИ и до народните представители д-р Таня Андреева и д-р Александър Симидчиев.

Детето, което е на 2,5 години, е със стомашно-чревен вирус. В началото го лекуват в домашни условия. Личният лекар наблюдава състоянието му. На втория ден малчуганът вдига висока температура, продължава да повръща, не може да задържи нито течности, нито лекарства, обезводнен е. Личният лекар съветва родителите да заведат детето в „Пирогов“. След като там обясняват, че няма как да го приемат, защото не разполагат с инфекциозно отделение, започва обикалянето. След няколко часа се добират до Инфекциозна болница. За преглед чакат и други. В приемната има един лекар и една сестра. Видимо изтощени, както споделя майката. Има място само в стая, където са настанени други болни с инфекция, която може да се принесе на малчугана. В крайна сметка се връщат вкъщи.

„Неприемливо е да няма единно звено, в което аз мога отида независимо какъв е проблемът на детето ми и да ми помогнат. Дали то ще бъде към съществуващата в момента педиатрична болници или както се надявам в бъдеще към една работеща съвременна детска болница, но да съществува. Другото, което видях, е, че няма хора. Не само материалните условия са абсолютен ад, но и специалистите са абсолютно сами и са оставени да се оправят както намерят за добре, да кършат пръсти и да се срамуват пред родителите, че не могат да направят нищо за децата им“, сподели Боряна Телбис, според която Националната детската болница е еманация на цялата грижа, която трябва да се положи за детското здравеопазване и за медицинските специалисти.

Като човек, който се сблъсква със системата като всеки един от българите, Боряна Телбис смята, че сме стигнали дотук, защото:„Живеем 30-40 години назад и както са лекували и са се отнасяли с моите родители, така се отнасят днес с детето ми. Когато трябва да му сложат абокат, аз не мога да присъствам“, казва тя и допълва, че майката или придружителят на детето не е човек – за него няма спално бельо, няма легло, няма храна.

Без да е здравен експерт, Боряна Телбис поставя някои от най-важните въпроси, на които е крайно време да бъде намерено решение. Сред тях са не само условията, в които се лекуват децата, но и грижата за специалистите, без които всичко се обезсмисля.

Историята на Боряна не е изолиран случай. Знаем го.

Доказват го и коментарите под Facebook публикацията.

Писмото на Фондация „За доброто“

Фондация „За доброто“ изпрати писмо до здравния министър, столичната здравна инспекция и депутатите д-р Таня Андреева и д-р Александър Симидчиев, заявили се, както пишат от Фондацията, като защитници правата на децата.

Коментирайки случая с детето на Боряна Телбис, но и сигнали на други родители, посетили Специализираната болница по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Ив. Киров“, те настояват да бъде извършена проверка, чиято цел е да установи дали условията за лечение на деца отговарят на приетите здравни стандарти, дали животът и здравето на малките пациенти е бил поставян в риск заради лоша организация, как е обезпечен дефицитът на лекари и медицински сестри, в какви условия работят специалистите и дали прекалената натовареност позволява да изпълняват задълженията си пълноценно, каква е организацията в приемната, която гарантира спазването на стандарти за предотвратяване на вътрешноболнични инфекции, както и каква е организацията, предотвратяваща разпространението на COVID-19. “В качеството си на неправителствена организация, чиято основна цел е подобряването условията в детските болници и отделения и отношението към малките пациенти и техните родители, апелираме за незабавна реакция от Ваша страна“, пишат от Фондация „За доброто“.

Отговорите – проф. Татяна Червенякова

Проф. Татяна Червенякова е изпълнителен директор на СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“. „Мога да отговоря само на писмено поставени въпроси, за да установя кое точно е детето, каква е била ситуацията, кой е бил дежурен“, заяви проф. Червенякова и подчерта, че всичко това трябва да бъде ясно и конкретно, за да се извърши проверка.

Да, хората обикалят по 4-5 болници, защото не са правилно насочени, каза още тя. „Трудно е, няма как да ви убеждавам в противното. В събота и неделя винаги има много хора с вирусни инфекции. Не виждам да има някакъв проблем. Пациентите винаги искат да бъдат обслужени веднага и бързо. Има страх от Инфекциозна болница, че е нещо мизерно и лошо, което не е така. Всеки може да дойде и да види.“

Отговорите – лекарят, пожелал да остане анонимен

Той е един от работещите в болницата. Поиска да говори за Фрамар, но с условието, че ще остане анонимен за читателите. За него на първо място е притеснителен фактът, че от началото на пандемията COVID-19 цялата инфекциозна патология, различна от коронавирусната инфекция, е оставена в ръцете на Инфекциозната болница, която освен София покрива почти една трета от България. В същото време възможностите са ограничени, защото над 60% от персонала е зает с болните от COVID-19.

“Нямаме леглови потенциал. Другият проблем е кадровият. От двете детски отделения работи само едно, от двете за възрастни също. Причината е в липсата на персонал. Оказваме се в кошмарната ситуация на постоянни опашки от инфекциозно болни, а напоследък основно деца, защото през летния период е така, и един блуждаещ лекар, който не може да вдигне глава и се чуди какво да прави, защото няма къде да настани нуждаещите се. Ръководството е наясно, но не прави нищо да промени ситуацията. Казва ни се, че няма кой да ни помогне, затова трябва сами да си помогнем и да работим колкото можем“, споделя медикът. Той определи ситуацията като „изключително абсурдна“ и подчерта, че е въпрос на възпитание и адекватност пациенти и лекари да не се хванат за гушите. Лекарят разбира добре родителите. „Когато си с болно дете на ръце и ти кажат, че няма какво да направят за теб е нормално да се чувстваш безпомощен и да станеш агресивен“.

И не на последно място стои въпросът защо няма инфекциозни отделения в повечето от болниците. „Защото клиничните пътеки са изключително евтини и никой няма интерес да разкрие такова отделение“, е отговорът на лекаря от Инфекциозна болница.

Голямата болка на медика са младите специалисти, които при тези условия на работа със сигурност ще потърсят място, „което е по-приветливо, организирано и спокойно“. Най-големият проблем са хората. Затова трябва да се мисли, казва още той. Пари се наливат в системата и особено през последната година, в същото време болниците получават апаратура, която стои неизползвана, защото няма специалисти, които да работят с нея. И така е на повечето места в страната.

Лекарят, пожелал анонимност, е убеден, че реформа в системата трябва да има, но признава, че няма да е лесно. „Който си заложи главата, трябва да знае, че ще го замерят с камъни и да е наясно, че след това няма да продължи политическата му кариера. От 3 до 5 години могат да се направят десетина ключови неща, които ще променят системата, но ще бъдат крайно непопулярни, защото трябва да се закриват губещи болници, да се промени модела на финансиране с прословутите клинични пътеки, да се променят начините за специализация и ред други. Всичко това ще размъти системата“, заключава той.

Решението – накъде и защо вървим?

Може ли детското здравеопазване да е реален, а не само на думи приоритет? Със сигурност, ако има воля това да се случи. Така както може да има истинска реформа, независимо колко популярна или непопулярна е тя. Всеки аспект по темата здравеопазване може да бъде реално осъществен. Достатъчно е всички да работят за това. До момента нито медицинските специалисти, нито пациентите, нито политиците са доволни от функционирането на системата. Значи има поне на пръв поглед обществено съгласие по въпроса, че промяна е нужна. Въпросът е, кой и кога ще поеме върху плещите си отговорността не само да се говори за нуждата от реформа, а тя реално да започне. С мисълта, че ще има непопулярни мерки, със сигурност недоволни, но че без тези стъпки напред, системата ще продължава да пропада и да бъде не спасяваща и обгрижваща, а опасна, вредна и смъртоносна.

Датата на публикацията е обновена по технически причини.