Докога ще избивате българските деца, безумци?

Тези дни България погреба няколко деца, жертви на пътя. Всъщност не на самия път, а на шофьори, при които самозабравата и чувството за безнаказаност са взели връх над разсъдъка.

При незаконна гонка в Лесидрен 28-годишен шофьор блъсна 4 деца, убивайки две от тях - 16-годишните Велислава и Марино. В Ловеч пък 11-годишно момиченце загина в деня на сватбата на сестра си, докато пресича улица до хотела, където близките й се веселят.

Докога българските деца ще умират по пътищата? Докога законът ще гали с перце убийците - едните фактически, другите - потенциални.

Всички знаем за трагичния случай в Стара Загора, при който 4-годишният Паоло бе премазан от шофьор на пешеходна зона, докато кара колело със сестричката си.

Георги Сапунджиев, който направи фаталната маневра, призна вината си и ще прекара в затвора 6 години, губейки правото си да шофира 8 години. Имайки предвид дупките в закона ни, е много вероятно да излезе и по-рано.
А трагедията за семейството на момченцето остава доживотна. Те ще преживяват болката от загубата му всеки път, щом погледнат личицето му от некролога, когато дойде рожденият му ден, когато изпратят сестричката му в първи клас, а след години и на абитуриентския й бал.

Случаят в Лесидрен пък отново вади на показ кирливите ризи на голяма част от днешните младежи. Тези, за които единственият начин да се покажеш като мъж е или да се напиеш, или да се сбиеш, или да вдигнеш безумни скорости с автомобил. Разбира се, мнозина правят и трите неща накуп.

Законът за тях трябва да бъде тежък и ударен. Стига с условните присъди, стига с оправданията и вратичките. Когато шофираш, си длъжен да пазиш хората по пътя. Стигне ли се до момент, в който се самозабравиш и придобиеш чувство за безнаказаност, всичко свършва. За някои - завинаги.