Д-р Десислава Кателиева: Няма лекар, който иска съзнателно да причини зло, та да го обявяват за престъпник

За неблагоприятен изход от заболяванията няма вина само лекарят - вина имат и пациентът, и здравната система. Заявявам го с немалкия си вече опит на лекар и човек, който губи частица от своя живот и спокойствие след всяка смърт на пациент. Чувството за вина тогава е смазващо и ни преследва години след това, независимо че като лекари осъзнаваме - пациентът е бил неспасяем. Вярно е, не помним имената на починалите си пациенти, но помним лица, помним писъците на близките, безпомощността ни пред природата.

Често пъти проверяваме съдбата на пациентите ни, които сме спасили и успешно хоспитализирали, защото между тях и нас се появява връзка на съпричастност и отговорност. Но все по-рядко някой спасен пациент или негов близък се сеща да ни каже: "Благодаря, докторе".

На обществото му е по-лесно да ни линчува и осъжда, преди още да се е разбрало кой всъщност е виновен едно сърце да спре и един човешки живот да си отиде безвъзвратно. За медиите човешката трагедия и нашето участие в нея е сензация за първа страница и водеща новина. Чудя се защо нито един очернен в медиите лекар досега не е завел дело за клевета и уронване на престижа. Така ли ще решите проблемите на здравеопазването ни - като вменявате вината на лекаря, борил се до последно за живота на пациента, пренебрегвайки придружаващите заболявания и грешките на системата?

Питам кой ще дойде на мястото на поругания български лекар? Младите ни колеги заминават за чужбина да практикуват, защото там им се предоставят възможности за квалификация и достойно заплащане, има законова закрила предвид високо рисковите решения, които трябва да вземаме. Тези, които оставаме, нямаме възможност да подобрим квалификацията си, защото това от години не е задължение на работодателите ни, а ние с тези заплати няма как да си плащаме и за това.

Не мисля, че правната и здравната комисия в парламента ще решат проблемите с лекарските грешки. Няма лекар, който да иска съзнателно да причини зло, та да го обявят за престъпник. Не вярвам, че съвместен орган, съставен от 12 представители на БЛС и 12 представители на пациентски организации, ще спре лекарските грешки. Проблемите не са от липсата на безнаказаност, а са от:

1. Комерсиализацията на здравеопазването, която превърна българския лекар в търговец, и вместо за диагнози и лекарства той мисли за клинични пътеки, брой направления за консултации със специалисти, изследвания по НЗОК, лекарства по НЗОК;

2. Ниската здравна култура на населението и липсата на профилактика, което води до закъсняла лекарска намеса;

3. Неосигуряване на възможности за повишаване квалификацията, което води до снижаване на общото ниво на квалификация за лекарите;

4. Липса на юридическо обосноваване на това що е лекарска грешка, както и липсата на алгоритми за работа;

5. Европеизацията на здравеопазването също се отрази върху качеството - например побългареният вариант на ЕЕН 112. В по-голямата част от Европа на тези телефони са здравни работници или хора, обучени да работят с медицински въпросници при приемане на адресите за спешни повиквания. Е, у нас не е така - необучени оператори от ЕЕН 112 превърнаха квалифицирани здравни работници в секретарки, а екипите на Спешна помощ не знаят къде и за какво отиват.

В ръцете ми са умирали пациенти с дългогодишни здравословни проблеми, но без личен лекар, без медицинска документация и лечение. Не всички са били социално слаби и неосигурени. Сред тях е имало и интелигентни хора, със здравни осигуровки, които години наред са пренебрегвали проблемите със здравето си, живели са нездравословно и са потърсили лекар едва когато вече е много късно.

Профилактичните прегледи вече нямат онзи масов характер като преди, когато цели предприятия се преглеждаха за откриване на професионални заболявания.

Навсякъде по света има сериозна законова уредба на проблема за лекарската грешка, като се има предвид, че сме принудени да вземаме непрекъснато високо рискови решения. Заради естеството на работата ни ние сме виновни и ако вземем рисково решение, и ако не го вземем, но това доведе до смъртта на пациента. У нас няма алгоритъм за приемане на адреси и поведение при спешно състояние. В болничната помощ се попълва информирано съгласие, но такова няма в извънболничната амбулаторна, специализирана и спешна помощ. Това ни прави изключително уязвими и е много лесно да сме виновни за грешки в системата или в решението, което пациентът е взел. Не може да сме виновни за всяка смърт, след като не познаваме пациента си или сме в контакт с него от няколко часа. Вината трябва да е доказана.