Защо музикантите изпитват по-слаба болка от останалите

Свиренето на музикален инструмент подобрява мозъчната дейност, фините моторни умения, речта и паметта. Според някои то може дори да подмлади мозъка. А знаете ли, че музикантите обработват сигналите за болка по различен начин?

Болката отключва някои реакции в тялото и мозъка, влияе на концентрацията и мисловния процес и променя поведението. Ако докоснете горещ тиган например, болката ще ви накара да се отдръпнете, за да не се изгорите сериозно.

Болката като защитен механизъм

Тя потиска активността на моторната кора в мозъка – област, която контролира мускулите, и по този начин ни изпраща сигнал, че не трябва да използваме наранена част от тялото. С други думи, болката е защитен механизъм срещу по-сериозно увреждане, след като вече сме пострадали.

Ако обаче болката трае твърде дълго и мозъкът продължи да изпраща сигнала „не движи тази част“, могат да настъпят усложнения. Представете си, че сте навехнали глезена си и не го движите седмици наред. Това намалява вашата подвижност и нарушава активността в областите на мозъка, отговорни за контрола на болката. В резултат вие ще изпитвате по-силна болка за по-дълъг период от време.

Как мозъкът на музиканта обработва болката

Ас. Анна Заморано и екипът й от датския университет Aarhus решават да проверят дали музикалното обучение влияе на мозъка, по-точно на начина, по който музикантите изпитват и преодоляват болката. Те сформират две групи с участници – едните са музиканти, другите не. В продължение на няколко дни учените им причиняват болка в ръката, за да проследят как реагират доброволците.

За да предизвикат подобна на мускулна болка, без да рискуват здравето на участниците, специалистите използват вещество, известно като невротрофичен фактор на растежа. Това е протеин, който се грижи за здравето на невроните, но, инжектиран в мускулите на ръката, причинява болка за няколко дни, особено когато човек движи ръката си. Все пак той е напълно безопасен и има временно действие.

В следващата фаза от проучването си Заморано и колектив прилагат техниката транскраниална магнитна стимулация, за да измерят мозъчната активност. Тя изпраща малки магнитни импулси в мозъка, които служат за начертаването на карта за контрол на движенията на ръката. Въпросните карти са създадени преди инжектирането на растежния фактор. Учените ги сравняват с картите след два и осем дни, за да видят дали болката е променила начина на работа на мозъка.

Музикантите изпитват по-лека болка

Датският екип открива огромни разлики между двете групи доброволци. Още преди да им причинят болка, те забелязват, че картата в мозъка на музиканта, която показва контрола на движенията на ръката, е много по-подробна. Колкото повече часове са прекарали в свирене, толкова по-детайлна е тя и толкова по-лека е болката.

След инжектирането на протеина, музикантите споделят, че изпитват по-слаба болка, отколкото участниците в контролната група. Мозъчната карта при хората, които не свирят, се свива след само два дни с болка, докато тази на музикантите не се променя във времето.

Проучването обхваща едва 40 души, но резултатите разкриват, че мозъкът на музиканта обработва информацията за болка по различен начин. Обучението им вероятно играе ролята на буфер, който ги предпазва от обичайните неприятни усещания.

Разбира се, това не означава, че музиката лекува хронична болка, а че дългогодишният музикален опит променя механизма, по който човек я възприема. Според учените откритието може да даде отговор на въпроса защо някои хора имат по-висок праг на болка.

Екипът провежда още едно изследване, за да разбере дали музикалното обучение запазва концентрацията и когнитивните умения, когато изпитваме хронична болка.