Д-р Елена Каранджулова: Българите не пият лекарства и чакат да им мине, а инсултът удря млади хора

България продължава да държи водещи позиции в черната статистика на страните, в които хората получават най-много инсулти. Мозъчно-съдовите инциденти се случват при все по-млади хора. В Болница „Тракия“ най-младият пациент, постъпил за лечение с инсулт през тази година, е бил на едва 32 години, посочи началникът на Неврологично отделение в университетското лечебно заведение д-р Елена Каранджулова.
Затова на рисковите фактори, водещи до появата на мозъчно-съдови заболяванията, трябва да обръщат внимание и младите хора, съветва тя.

Кои са рисковите фактори за инсулта?

• Много честа причина за появата на инсулт при млади хора е нелекуваната хипертония. Обикновено това са млади хора с наднормено тегло, които страдат от високо кръвно налягане, отключили са захарен диабет, на които също не обръщат особено внимание и търпят техните усложнения.
• Тютюнопушенето е също водещ рисков фактор, злоупотребата с алкохол, стресът, в който българите живеят, посочва още д-р Каранджулова. „Доказали сме, че сме една от най-нещастните нации в много социологически изследвания. Българите са недоволни от живота си. В същото време една голяма част от тях не си купуват лекарствата, които са им предписани. Предпочитат да изчакат, защото може да им мине“, казва известният невролог от Стара Загора.
• Друга важна причина за многото случаи на инсулт в България е липсата на превенция. Българите не провеждат профилактични прегледи, когато се чувстват здрави. „А трябва да ходят редовно на профилактични прегледи, да следят своите показатели – ниво на холестерол в кръвта, кръвна захар, кръвно налягане.
• Липсата на добра физическа активност при много от пациентите също е след главните причини причина за появата на мозъчно-съдови заболявания.

Тромболизата намалява риска от инвалидизация

За щастие има лечение, което може да намали симптоматиката и риска от инвалидизация. Защото инсултът води до инвалидност - тежкият инсулт приковава пациентите на легло или на инвалиден стол.

Новото за България е провеждането на специфично лечение, което се нарича тромболиза или фибринолиза. То се прилага в рамките на до 4 часа след настъпването на исхемичен тромбоемболичен инсулт. В кръвообръщението се вкарва се вещество, което би трябвало в голяма част от случаите да разруши тробма, запушил мозъчния кръвоносен съд. При добро развитие в рамките на няколко часа, до денонощие, симптомите може да отзвучат. Това е единственото лечение, което дава шанс на пациента. Колкото по-рано се реагира и колкото по-рано пациентът при първите симптоми потърси лекарска помощ, толкова успехът от тромболизата би бил гарантиран.

„За съжаление, пациентите, които идват в УМБАЛ „Тракия“ в състояние на инсулт, обикновено го правят с голямо закъснение. Повечето пациенти пристигат в лечебното заведение със симптоматика от един до три дни. Това ограничава възможностите за действие от наша страна“, казва д-р Каранджулова. 

Важно е да се информираме за рисковете от инсулт

Добрата новина е, че въпреки всички негативи, българите днес са по-информирани за рисковете от инсулт.

„Има пациенти и близки, които бързат, питат - би ли могло да им се приложи лечение с тромболиза? За съжаление много често най-бързо реагиращите пациенти са хеморагичен инсулт – тоест, това лечение не може да се приложи“, казва д-р Каранджулова. 
Тя съветва всеки, който забележи в себе си или в близките си симптоми на инсулт, да реагира незабавно и да потърси спешното отделение на най-близката болница, а не да ходи на личен лекар, на невролог и т.н.
Ако имаме семейна анамнеза за родители, баби, дядовци с инсулт, е правилно човек да си направи подходящите изследвания, за да установи дали организмът му има склонност към образуване на тромби и е застрашен от получаване на мозъчно-съдово заболяване.