Онлай калкулатор оценява 5-годишния риск от инсулт

Калкулаторът iStroke-BG, създаден от екипа в Клиниката по неврохирургия в Университетската болница за спешна помощ „Пирогов“, оценява 5-годишния риск от исхемичен инсулт. Иновативният калкулатор е представен по време на организираната от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ кръгла маса на тема „Изкуствен интелект и инсулт – от първите минути до новия живот“. Организаторите казват, че това е първата среща от инициативата им „Мозъкът – нашето бъдеще“, чиято задача е да насърчава диалога между медицинската общност, институциите и обществото, посветен на мозъчното здраве.

Калкулаторът iStroke-BG

iStroke-BG е разработен от неврохирурзите в оглавяваната от чл.-кор. проф. Николай Габровски Клиника по неврохирургия в Университетската болница за спешна помощ „Пирогов“. Представяйки онлайн калкулатора неврохирургът д-р Михаил Петров подчертава, че екипът е воден от желанието не просто да преведе съществуващ вече калкулатор, а да създаде инструмент, който е съобразен изцяло с българската популация.

Моделът използва 12 показателя:

• възраст
• пол
• систолично кръвно налягане
• лечение за хипертония
• диабет
• тютюнопушене
• общ холестерол
• пресърдно мъждене
• затлъстяване с индекс на телесна маса (ИТМ) 30
• фамилна анамнеза за инсулт
• физическа активност
• тежка употреба на алкохол

Общият резултат от 0 до 32 точки се преобразува в предварителна оценка на 5-годишния риск в пет катерогии:

• нисък (под 5%)
• нисък до умерен (от 5% до под 10%)
• умерен до висок ( от 10% до под 20%)
• висок (от 20% до 30%)
• много висок (над 30%)

Калкулаторът iStroke-BG е предназначен за първична профилактика при хора, които не са прекарали до момента исхемичен инсулт или исхемична атака.

Важно е да се подчертае, че оценката служи единствено, за да ориентира лекаря при обсъждането на профилактиката с пациента. Тя обаче не е диагноза, нито основание за лечение и в никакъв случай не замества консултацията със специалист.

Онлайн калкулаторът е достъпен на сайта bezinsult.bg.

За смисъла на калкулатора iStroke-BG

Чл.-кор. проф. Николай Габровски, който е и председател на Фондацията „Съвет за мозъчно здраве“, коментира, че при инсулта медиците разполагат с ограничено време, в което да помогнат за възстановяването на мозъчната тъкан, затова ранното разпознаване на симптомите и бързата реакция са решаващи.

„Изкуственият интелект може да подпомогне лекарските решения, образната диагностика и организацията на пътя на пациента, но тези възможности трябва да стъпват на върху надеждни данни и внимателно проверени инструменти. Трябва да насочим усилията си и към времето преди инсулта, когато можем да разпознаем повишения риск и да предприемем мерки за профилактика“, подчертва чл.-кор. проф. Габровски.

За възможностите на изкуствения интелект да съкрати времето до лечение при инсулт говори доц. Николай Велинов, който ръководи ендоваскуларния център в „Пирогов“ и е началник на Отделението „Неврохирургия за възрастни“.

Данните показват, че от постъпването в болница до началото на лечението минават средно 311 минути, което е равно на над 5 часа. Преминаването през насочващ център забавя допълнително процеса. За да се реши проблемът със забавянето, медиците планират въвеждането на софтуер, базиран на изкуствен интелект. Неговата задача е да свърже шест високотехнологични центъра със 17 болници. Високотехнологичните центрове са: УМБАЛ „Света Анна“, УМБАЛСМ „Пирогов“, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София, УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен и УМБАЛ „Света Марина“ във Варна.

Програмата ще систематизира резултатите от изследванията и ще предложи действия, а окончателните решения да бъдат взети от мултидисциплинарен екип.

Доц. Велинов съобщава, че в лечебните заведения, които използват софтуера, времето за лечение е съкратено с 52 минути.

Новите измерения на грижата при инсулт

Акцент по време на кръглата маса е и темата за грижата при инсулт, която трябва да бъде не само непрекъсната, но и координирана. Затова говори проф. Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести към Университетската Първа МБАЛ - София „Св. Йоан Кръстител“.

По данни на НЗОК от януари до юли 2026 г. има 26 758 случая на инсулт в страната. Това прави приблизително 126 инсулта на ден или на всеки 11 минути един българин получава инсулт. От този общ брой 25 495 са исхемични, а 1 263 са хеморагични.

Проф. Масларов представи възможностите на дигиталната мрежа, която свързва специализираните звена за лечение на инсулт, транспорта и дистанционните консултации с невролог, за да бъдат преодолени различията по отношение на достъпа. Изкуственият интелект може да подпомогне анализа на образните изследвания и да намали времето, за което информацията стига до специалиста, но в никакъв случай не заменя невролога, подчертава проф. Масларов.

Той насочва вниманието към персонализираната рехабилитация чрез виртуална реалност, роботиката и дистанционното проследяване на пациента в дома му. Устройствата със сензори, които се носят върху тялото, осигуряват данни за адаптиране на рехабилитацията между посещенията при специалист.

И не на последно място във фокуса на вниманието на участниците в кръглата маса са икономическите и социалните последици от инсулта. Здравният икономист Аркади Шарков посочва, че всеки четвърти човек, приет в болница с инсулт, е в трудоспособна възраст.

В същото време последиците от инсулта са най-честата причина, която дава основание на ТЕЛК да определи трайна неработоспособност. Разходите продължават и след болничното лечение и те са както в семейството, така и по-късно на пазара на труда

„Инсултът струва на България близо половин милиард евро на година, а НЗОК плаща една 15 цента от всяко евро. Останалото поемат семействата с 40 милиона часа грижа у дома и 78% от доплащането за лекарствата. Девет от десет евро от тази цена се приписват на рискови фактори, на които може да се повлияя“, заяви Аркади Шарков.

Участниците в кръглата маса подчертават ясно, че е нужна непрекъсната грижа за човека, а тя включва профилактика, навременно лечение и възстановяване, а новите технологии помагат в този процес – от оценката на риска за инсулт до избора на подходящо лечение и рехабилитация, съобразена с отделния човек.