Д-р Маргарита Велкова: У нас донорството е твърде рядко и пациентите остават на хемодиализа години наред

През последните години зачестяват случаите на хора с бъбречни проблеми и заболявания, което води и до увеличаване на пациентите, нуждаещи се от хемодиализа.

Заболявания като атеросклероза и хипертония, които се срещат все по-често, увреждат най-вече мозъка, сърцето и бъбреците на болните, обясни д-р Маргарита Велкова, началник на Центъра по хемодиализа във Велико Търново. Според нея всяко подценяване на подобен проблем може да доведе до тежко бъбречно увреждане и тези органи да откажат да работят.

Профилактиката и следенето на кръвното налягане могат да помогнат за навременно откриване на бъбречно заболяване. Най-новите пациенти, включени на „изкуствен бъбрек", са прекарали възпалително заболяване, страдат от диабет или хипертония.

90 души посещават Центъра по хемодиализа във Велико Търново от повечето общини в областта, а останалите ходят в свищовската болница. Най-малкият пациент в старата столица е дете на 11 години. Петима болни са на перитонеална диализа, при която не се налага да посещават центъра, а си правят процедурите сами у дома.

Малцина от болните стигат до трансплантация

При бъбречна недостатъчност хемодиализата продължава през целия живот на болния или докато му бъде направена трансплантация на бъбрек. За съжаление обаче у нас донорството е все още твърде рядко и пациентите с подобна диагноза остават на диализа години наред. За миналата година само двама от пациентите в търновския хемодиализен център са получили нов бъбрек.

За последните двайсет години има не повече от двайсетина трансплантирани, които обаче са оперирани в чужбина. Страната ни е на последно място по брой извършени трансплантации, като за цялата 2011 г. у нас има само 13 присаждания на бъбреци.

Тъжната статистика отчита, че всяка година поне по един-двама болни, посещаващи търновския хемодиализен център, доброволно се отказват от лечение. Обикновено това са по-възрастни хора, които не могат да се примирят с тежката диагноза и сами се отказват, макар да знаят, че подобно решение е фатално и ще живеят не повече от десетина дни. Причините са различни и винаги много лични, но лекарите в центъра са се сблъсквали с различни съдби.

От тази година здравната каса поема хемодиализното лечение

Досега парите се отпускаха от здравното министерство, като в средствата са заложени и 14 лв. за транспорт, тъй като всеки център трябва да осигури превоз на болните. Най-отдалеченият пациент на търновския център по хемодиализа живее в еленското село Дрента.

Тези пари едва ли са достатъчни, но болните редовно се взимат и връщат обратно. Повечето болни се извозват с линейки и коли на центъра, но някои от тях предпочитат да пътуват с личните си автомобили за своя сметка, за да си спестят неудобството. Парите, които са предвидени за тях като транспортни разходи обаче, не им се полагат, споделят пациенти.

Никога досега не е имало пациент, на който да е отказано диализно лечение, независимо дали е здравноосигурен или не, категорична е д-р Велкова. Такива хора без вноски за здраве минават на ТЕЛК и винаги се търси някакъв вариант за тяхното лечение, дори и да са социално слаби.

Преди два месеца Центърът по хемодиализа във Велико Търново навърши 30 години. Той е открит на 21 декември 1981 г., като първоначално започва работа с няколко пациенти и само с два диализатора. Днес обслужва десетки болни от цялата област и разполага с 16 апарата.