д-р. Милен Чолаков: Има сериозни проблеми в практиките на общопрактикуващите лекари

  Ще осигурят ли промените в Наредба 40 постоянен денонощен достъп до медицинска помощ на здравноосигурените лица? Според опита, който имам, очаквам, че в България ще се наложат 2 варианта за постоянен достъп до медицински услуги.

  Първият се отнася до практики, които са на по-малко от 20км от медицински център и ДКЦ и които ще сключат договор с тях. Вторият се отнася за онези практики, които са на повече от 20 км от тези центрове и ще дават консултации по телефона.

  За малките населени места и селищата, където няма разкрит дежурен кабинет, единствената работеща възможност е тази дейност да бъде поета от центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали. В нея могат да се включат по желание и общопрактикуващите лекари от съответния район. Структурите, оказващи медицинска помощ извън работния график на джипитата в почивните дни, да бъдат финансирани от самостоятелен бюджет, а не от парите за първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП), тъй като по същество дейността в дежурните структури е друг вид услуга, която следва да бъде нормативно и финансово уредена.

  Сега има сериозни проблеми в практиките на общопрактикуващите лекари, особено при тези, които са в зоната над 20 км - планински и полупланински райони.

  В област Шумен например такива зони са Велики Преслав, Венец, Върбица, Иваново, Каолиново, Кирково, Никола Козлево, Хитрино. Те са отдалечени над 20 км от ДКЦ или медицински център, където работят единични и без специалност обща медицина джипита.

  На първо място е кадровият дефицит в тях. Значително се повишава процентът на неосигурените и намалява броят на пациентите на джипитата. Липсва актуализация на доходите в първичната извънболнична медицинска помощ, а се повишава натискът от разходи, амортизации, цени на консумативи, енергоносители. Общините поддържат лошо сградния фонд на лекарските кабинети.

  Натискът от обществото, медиите и администрацията върху общопрактикуващите лекари е значителен. Изключително тежък е професионалният стрес от години. Липсва продължително следдипломно обучение, което води до тиха деквалификация на лекарите.

  Ето ги условията за едно "прегряване" на системата в първичната извънболнична помощ.

  Кадрите са психически преуморени, отчасти деквалифицирани и поради липса на адекватно финансиране тотално обезверени.

  Поради липса на нови кадри джипитата в селските райони са принудени да обслужват по 10-15 села с по 50-150 осигурени, както и много здравно неосигурени.

  Последните се обслужват безплатно. Всичко това генерира хаос, демотивация, умора и чувство на обреченост у общопрактикуващите лекари.

  А би могло да се намери по-интелигентно решение:

  1.Медицинската помощ на пациенти, която по тяхна преценка не търпи отлагане до следващия работен ден, да се оказва на всички лица със здравноосигурителни права в центровете за спешна помощ.

  Там биха могли, при допълнително финансиране, да дават дежурства и желаещите джипита от цялата област.

  2. Медицинската помощ на пациенти, която по тяхна преценка не търпи отлагане до следващия работен ден, може да се оказва и на всички неосигурени при допълнително финансиране от бюджета на Министерството на здравеопазването или от държавния бюджет.

  3. При сключване на договори с РЗОК/НЗОК джипито да декларира, че поема осигуряване на спешна помощ. Ако не я поема, посочва и структура, която ще го прави за пациентите от неговата листа. В противен случай тя се избира от РЗОК или РЗИ.

д-р. Милен Чолаков, председател на Асоциацията на общопрактикуващите лекари в област Шумен и член на УС на БЛС в оставка